100 години назад: Осем (не)забравени неща от бита на българите

Автор: New Me

29 Юни 2020

Връщаме ви близо век назад, за да ви покажем малко повече от бита на тогавашните българи - как са живели и с какви интересни уреди са си служели. Ще се изненадате доколко и най-модерните западни тенденции са били застъпени у нас, особено в големите градове.

Потопете се в магията на миналото и за миг си представете какъв живот са водели предприемчивите и модерни българи от началото на 20 век.

Радиоапаратите на инж. Пренеров

Апаратът, за който ще ви разкажем, е повод за истинска гордост. В периода между двете световни войни започва производството на български радиоапарати. През 1927 г. в Бургас завършилият инженерно образование във Франция Светозар Пренеров създава фабрика „Тулан“ и започва да произвежда, макар и с вносни части, радиоапарати по собствена технология и дизайн.

Те били на световно ниво и с отлично качество. За годините на съществуването си фабриката произвежда общо 16 различни модела. „ТУЛАН“ е абревиатура на девиза на предприемчивия Пренеров, който разгърнат гласи: „Трудолюбието и упоритостта лансират активност и напредък“.

DSC_0104.JPG

Според слуховете един модел на германската компания Blaupunkt имитира дизайн на "Тулан". И действително, външно българските радиоапарати са изключително фини и красиви. А инженер Пренеров се показва като деен и предприемчив за времето си българин. В този период - 30-те години на 20 век, радиолюбителите у нас стават все повече, а радиото като начин за бързо получаване на информация заема водещо място.

Тогава се създава и националното радио, почти всеки е искал да има радиоапарат в дома си, излизали са и немалко списания на тази тема. Същевременно много от нашите инженери са учели в чужбина и са прилагали знанията си тук. Българските радиоапарати са били много модерни и са се конкурирали успешно с чуждите.

Банкерите Бурови. Част първа – Предците

Машина за домашен сладолед

DSC_0029.JPG

Един изключително интересен уред от началото на миналия век. В този си вид машината за сладолед се произвеждала до 50-те години на 20 век, а технологията е повече от любопитна. Поръчвал се лед, тъй като хората не разполагали с хладилници вкъщи, избирала се рецепта и сместа се поставяла във вътрешния метален цилиндър. Между дървената кофа и металния цилиндър се изсипва ледът, който се смесва с морска сол, за да засили топлообменът между леда и сместа. В цилиндъра има две гребла, които раздвижват сладоледа и той става готов за около 10 минути.

Прахосмукачка-сешоар Kobold

DSC_0044.JPG

Уред, който се е предлагал и на българския пазар, но отдавна вече е в историята. За времето си все пак е бил абсолютно революционен. Прахосмукачката-сешоар е от 30-те години на миналия век, а марката Kobold все още съществува. Рекламата на прахосмукачката от първата половина на 20 век показва как ефективно можем да почистим дома си, а след това, когато корпусът се разглоби и се сложи различна приставка, да превърнем уреда в сешоар. Коя ли градска дама би устояла на нещо толкова практично?

С настъпването на 20 век в производството на уреди за дома навлизат нови материали. След 30-те години бакелитът (открит през 1907 г.) постепенно измества метала и дървото. От новия материал започват да се правят корпуси и отделни части за прахосмукачки, кафемелачки, сешоари, вентилатори и др.

Големият Симеон Радев

Спиртна ютия

DSC_0035.JPG

Тя също ни отвежда към 20-те и 30-те години на миналия век. Явява се преходен момент между ютиите, които гладят с въглени и електрическите съвременни ютии. Произведен в Германия, този уред работи със спирт, като вътре се запалва огън, фитилът нагрява металния корпус и така се глади бързо и лесно.

Ръчни шевни машини

DSC_0073.JPG

Ако погледнете български реклами на шевни машини от началото на миналия век, няма как да не се усмихнете. Плакати с красиви девойки в носии и послания "Веста за всяка невеста" или "Машини за шев Сингер - най-превъзходните на света" вероятно са привличали всяка домакиня.

DSC_0069.JPG

Красивите машини са били толкова качествени, че това в един момент изиграва лоша шега на производителите. Сингер се оказали почти пред фалит, защото шевните им машини били много здрави, не се чупели лесно и съответно, когато пазарът се наситил, компанията била силно затруднена с пласирането на новата си продукция.

Но да се върнем на ръчните шевни машини, при които трябвало да се върти ръчка, за да се задвижат, вместо далеч по-удобния, но по-късно добавен педал. На българския пазар имало различни марки и модели, включително германския "Балкан", създаден именно за тукашните потребители.

Какво е да си д-р Александър Станишев

Messerschmitt KR 175

DSC_0173.JPG

Няма да ви върнем точно век назад, но почти... Годината е 1945, краят на Втората световна война. Производителите на военни самолети са на ръба на фалита, защото търсенето секва. За оцеляване се борят и Messerschmitt, които не знаят къде да пласират производството си и как да избегнат краха на копманията. Така се ражда идеята за пилотската кабина на колела или колата Messerschmitt KR 175. Разбира се, използват се вече произведените самолетни части. Воланът наподобява щурвал на самолет, купето и седалките в автомобила са като пилотска кабина. Освен всичко друго, тази кола е била икономична и много достъпна. Доказателство за това е, че е стигнала до потребители дори у нас. А един такъв автомобил се пази в отлично състояние в Политехническия музей в София, където може да му се полюбувате.

DSC_0174.JPG

Но да се върнем още няколко десетилетия назад и нещо още по-любопитно - първия правилник за движението по пътищата у нас. Той е приет в началото на 1912 г. В него се отбелязва, че допустимата скорост из улиците, по които няма голямо движение, е 15 км, а „най-голямата скорост, с която един автомобил може да се движи из многолюдните улици на града, по мостовете, пасажите, завоите и при ъглите на улиците, е 4 км/ч.“ Автомобилите не бива да изпускат в голямо количество пушек, нито да причиняват голям шум. Шофьорите не може да карат по риза, без палто или със запретнати ръкави и нямат право да качват до себе си хора „в нетрезво състояние или буйствующи".

Старите музикални механизми

DSC_0127.JPG

Опитайте да си представите музикалните кутии отпреди над 100 години. Ще се изненадате колко по-внушителни размери са имали, как красиво са изглеждали и с какви фини механизми са разполагали. До пет мелодии можели да бъдат записани на един-единствен цилиндър.

Латерните са били не по-малко любопитни за възпроизвеждане на звук. Въртенето задействало гребен с различни зъбчета. Според дължината им всяко издавало различен тон - колкото по-късо е зъбчето, толкова по-висок е тонът. Други пък работели с въздушно налягане - в латерната били поставени три меха и при завъртане на ръчката, лентата започвала да се върти, а меховете подавали въздух към системата.

"Забравените" царе на шоколада!

Неповторимите шоколади на Велизар Пеев

DSC_0057.JPG

Ако отидете в Политехническия музей в София, ще видите запазени невероятно красиви опаковки от някога известните шоколадови изделия на фабриката на Велизар Пеев. Той е роден през 1859 г. в Чирпан. Учи в Пловдив, после завършва Военното училище в София, а накрая и с отличие Петербургската военна академия. И макар да му предлагат служба в руската армия, той отхвърля идеята и година по-късно е начело на Шуменския гарнизон в избухналата Сръбско-българска война.

Велизар Пеев е можел да стане и генерал, ако при някакъв преглед на войските през 1897 г. княз Фердиданд не му подхвърля груба забележка, на която възразява с: „Ваше Величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер!”, след което подава рапорт и напуска завинаги армията. Така Велизар Пеев се озовава във Франция, където става обикновен работник в заводите за шоколад „Сави Жан-Жан”. Докато работи, постоянно пита, наблюдава, а и си записва нещо в тефтерче. В началото на XX в. Велизар Пеев ипотекира къщата си и отваря малка фабричка на ул. „Екзарх Йосиф“ с 10 работници и 3 машини.

DSC_0053.JPG

„С игла геран съм копал“ – споделя по-късно той, но такава е съдбата на българските индустриалци тогава, защото нито има традиция за каквото и да е производство, нито хората са готови да приемат каквато и да е новост. И Велизар Пеев продължава години наред да копае с игла геран, докато шоколадът се харесва на българите и те не питат вече дали се яде със станиола, а започват да го търсят, купуват и превъзнасят. Днес изтънчените шоколадови изделия от фабриката на Велизар Пеев са само история, но поне част от спомена за тях все още се пази.

Тези и още много уникални експонати можете да видите в Националния политехнически музей в София, а историята на най-различни предмети от миналото на българите можете да научите във Фейсбук страницата на музея.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща