21 незабравими цитата от „Бай Ганьо“

Автор: New Me

13 Януари 2020

Алеко Константинов е роден в Свищов на 13 януари (1 януари по стар стил) 1863 г. Той ни оставя едни от най-обичаните творби в българската литература - "До Чикаго и назад" и "Бай Ганьо". А днес си припомняме няколко вечни цитата от "Бай Ганьо".

**********

- Ами ти от бързане забравил си да заплатиш бирата си, бай Ганьо. Аз я платих.  

- Имал си бол пари - платил си я.

***

- Твоя милост, ходил ли си, обикалял ли си тъй повечко свят?  

- Ходил съм, бай Ганьо, доста.  

- Иии, ами аз що свят съм изтръшнал! Ц, ц, ц… Ти остави Едрене, Цариград, ами във Влашко! Ти вярваш ли? Туй Гюргево, Турну Мъгуреле, Плоещ, Питещ, Браила, Букурещ, Галац - чакай да те не слъжа, в Галац не помня бях ли, не бях ли - всички съм ги изредил.

***

- Ти не ходи ли, бай Ганьо, да се разходиш, да видиш Виена? 

- Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците - и у нас има кой да ги яде…

***

Той се огледа по стените на коридора, потърси някой гвоздей да закачи възела си; той мисли, че щом е стена, трябва да има и гвоздей по нея, и се обръща към мене:  

- Ама проста работа тези немци, един гвоздей не им стига ума да забият, па казват, че ние сме били прости.

***

Те, по всяка вероятност, приеха моя другар за някой новодошъл, непостъпил още в лудницата възточен човек и аз забележих по лицата им не толкова негодувание, колкото съжаление. А бай Ганьо, вижда се, прочете по лицата им безкрайно удивление на неговото изкуство и затова възлезе бързешката по стълбата, изправи се малко разкрачен, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:  

- Булгар! Булга-ар! - и още по-силно се удари в гърдите.

***

По едно време бай Ганьо под впечатлението на разказа зацвъка толкова силно с езика си, щото всички устремиха очи към него. В този именно момент той приложи големия пръст на дясната си ръка към дясното отвърстие на носа си, изкриви си малко очите и устата надясно, понаведе си главата, че като духна през лявото отвърстие на носа си… Па приложи и левия пръст към другото отвърстие, че като запращя още веднъж… Ние се провалихме окончателно…

***

Дохожда сутринта, разбираш ли, една жена, почуква на вратата. Аз - „Слободно!“. Влиза, носи ми кафе с мляко и разни сладкиши. Сложи, разбираш ли, дискоса на масата, па взе да души из въздуха с носа си. - Хай дявола! Дали гюла е подушила, дали друго! Аз, знаеш, не съм прост, ставам веднага, вземам мускала и го мушвам под носа й. Тя се поусмихна.

Гледам я - зарарсъз! Простичко така облечена, рекох си, слугиня. Теглих й едно око - смей се! И аз, хоп! - през кръста. Па тя като се извъртя, да я вземе мътната, че като ме цапардоса по суратя… остави се, потънах!… Тя да била леля на момчето… Нейсе, берекят версин, с един шамар се свърши работата. Добри хора!… 

***

Бай Ганьо ми пошепна на ухото: „Разбира ли ти свиня от кладенчева вода!“

***

Бай Ганьо от бързина, види се, беше забравил да тури в дисагите закуска. „А бе най-сетне българи сме, ще се прегледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце - ще помине човек. Ами!“ И наистина, той помина добре. Другарите му го угощаваха с ядене и пиене - той ги угощаваше с най-горещ патриотизъм, смесен с апетит и жажда.

***

И когато бай Ганьо възнегодувал от това, че в речите не поменуват за нашите исторически великани, мушкаше един учител в хълбоците с думите: „Даскале, кажи и ти нещо бе, нека им покажем кои сме, сега му е времето, кажи нещо я за Филип Тотя, я за Крума Страшний или изпей някоя песен…“

***

- Абе аз здравец не виждам тука - обажда се бай Ганьо с недоволен глас, - проста им работата, ако нямат здравец! И-и, у нас! По балкана! Ех, мама му стара!

***

- Не ме ли познаваш? - припомня бай Ганьо, като смесва ту „ви“, ту „ти“. - Вий нали бяхте министър в София? 

- Да. 

- Е и аз съм оттам! - заключава тържествено бай Ганьо.

***

И едните, и другите са маскари!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата - не може. Не си ли с тях - спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска - я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи.

***

„Чунким баща ми все опери е слушал“ - каже бай Ганьо и обаян от този принцип на окаменелост и ултраретроградство, не се стряска твърде много от „новата мода“, т.е. от цивилизацията.

***

- Гърсон бе, хей! Юн каве - извика бай Ганьо.  

- Monsieur! - отзова се пъргавият гарсон.  

- Юн каве е апорт газет булгар - поръча бай Ганьо и сетне, като се обърна към мене, добави: - Не съм ги забравил тия ваджии френските.

***

- А бе не може, бай Ганьо, това заведение е само за студенти.  

- Че какво, като е за студенти - убеждаваше ме бай Ганьо, - студентите не са ли хора като мене? Какво бива най-сетне един българин да приберат?  

- Но вий сте богат човек, бай Ганьо, вий можете да платите на хотел.  

- Ама че си бил прост човек - укоряваше ме бай Ганьо, - аз те мислех за по-хитър. А бе хей, българино, защо да си даваме паричките на московците? Набуташ ли келепир, дръж го с двете ръце, ами!

***

- Живи да ви оплача аз вас - произнесе състрадателно бай Ганьо. - Ех, Пра̀тер, Пра̀тер!… Минавало ли ви е през ума какво нещо е туй Пра̀тера! Ама отде ще ви мине през ума. А да взема да ви разправям - не можете го разбра.

***

- Ей, че сме калпав народ! - казва с клатене на глава и с цъкане бай Ганьо. - Като бъде за лъжата, дъртите цигани са нищо пред нас.

***

- Ами как се говори бе, келеш! Ти мене ли ще ме учиш! - пламна бай Ганьо. - Ти знаеш ли кой съм аз? Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил? Не съм като тебе дърво! Ти знаеш ли, че туй Иречек-Миречек ей тъй - зяпнали са ме слушали, като им заприказвам. Мен англичани, мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден… че ти ли на ум ще ме учиш?…

***

Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре - музика! Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена…  Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? - Идеали? - Суета, вятър!…

***

Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща