07 Август 2017
Добави в любими

65 пъти мери, само един срежи...

Не съм от хората, които обичат да се хвалят, даже бих казала, че съм от тези, които въобще не го правят. Но от времето на „За знака и за храсталака“ до момента имам усещането, че всичко в пътната безопасност се развива наобратно на говореното и повече като писаното.  Както тогава, може би и сега е необходимо да напомня, че промените в един закон не са функция на спомените от съня на някой от онези, които всеки ден доказват своята непотребност в сградата на пл. „Народно събрание“. Не са и практическо решение на казуси по време на шофьорски изпит, в каквито ги превръщат хора с катаджийско мислене. Не са и пожар, който да се гаси, или пък нещо, което да е годно за селфи във Фейсбук.

Преди два месеца споделих, че основата на пътната безопасност са шофьорските курсове, а не снимането в храсталака, защото второто е пътна безопасност само за катаджия, възпитаван да подобрява статистиката на установените нарушения и съставените актове. Друг е въпросът, че никой не дава статистика за влезлите в сила наказателни постановления, защото не са малко и ония, които отиват в кофата за боклук, след като минат през съда. И така обобщено – пътната безопасност не е принципът „Ние ги хващаме...“.

Сегашният Закон за движение по пътищата е приет през 1999 година. До момента е променян 65 пъти. Динамиката е интересна – в първите пет години има средно по една промяна на година, а след това – сякаш библейско провидение е осенило Народното събрание и промените са вече през няколко месеца. В правото, както във всяка засягаща живота ни дейност, основополагаща е устойчивостта. И за да се постигне тази устойчивост, са необходими мислене и „оглеждане“ на всеки проблем, най-малкото с истински SWOT-анализ. Да, да, същата онази техника за стратегическо управление на Хъмфри, разглеждаща четирите фактора от проект, продукт и организация на дейност. Това са вътрешната среда, външната среда, положителното и отрицателното влияние. Почти всеки законопроект, приеман от последните състави на Народното събрание, е меко казано калпав. И това е така, защото не минава и година, за да се стигне до следващите поправки. Ако законите можеха да се обжалват от обикновените граждани пред съда, щеше да е интересно, колко от тях щяха да оцелеят. Но не могат.

Седмица след влизането на последните промени в Закона за движение по пътищата, резултатите от прилагането им са меко казано трагични. Както посочих преди няколко седмици, контролът върху скоростта без предупредителни табели, на който заложиха неграмотни народни представители заедно с неграмотни представители на „Пътна полиция“, не се падна на заровете на рулетката. Червено се оказа неправилното изпреварване, лошото състояние на пътищата и слабите умения на водачите, а не това, че са се движили със 100 километра в час над разрешената скорост.  

Междувременно се разрази друг дебат, усилено подпомаган от телевизионните медии, обичащи да залагат на популярни лица в определена сфера на живота ни. Сред тях са представители на неправителствения сектор, на които обикновените полицаи казват „гробари“. Това е нарицателно заради дейността, която активно упражняваха преди да се усетят, че може да печелят пари и с европейски „меки“ мерки, както и по други пътища. Гробарството се изразяваше в преследване на близките на загинал на пътя, докато не подпишат договор за представителство с тези симпатични хора срещу съответен процент, за търсене на обезщетение от застрахователи. Обичайно тази дейност се случваше буквално в болницата, при приемане на трупа на загиналия, или по време на погребването му. Другата категория са представители на държавните органи, които са напуснали тези структури или са се пенсионирали - главно бивши служители на „Пътна полиция“. Дебатът, който се опитват да предизвикат, е много интересен – създаването на общ държавен орган, който да отговаря за пътната безопасност. Нещо като антикорупционната Химера, която нашето висше държавно управление подготвя за положителен поглед в следващия евродоклад. 

Малко преди края на тази парламентарна сесия и излизането на народните представители в „заслужен“ отдих, се появи нова доза стахановско законотворчество. То е поредното доказателство за онова, което не може да се опише с думи или е трудно да се направи. Ако разделим промените на две – това са промени САМО за СОФИЯ и неясни промени  за цялата страна. Софийските промени в закона са за разрешаване на движението на нерелсово превозно средство – градските автобуси върху трамвайното трасе. Това може би изглежда симпатично, но и сега законът не забранява изпреварването по трамвайно трасе от нерелсови. Ако се разреши на нерелсово превозно средство и го блъсне по случайност релсово превозно средство, кой ще е виновният? Питам, защото според закона в момента в този случай виновен е водачът на нерелсовото превозно средство.  Друг е въпросът защо се правят промени за пет булеварда в София, чрез закон, валиден  за цялата страна. Още по интересен е другият елемент от промените – вдигането на заскобен автомобил с „паяк" след края на платеното паркиране за деня.  Фактът, че тази промяна се промъква сега, при условие, че вече пет години това се прави, означава че всичко до момента по тази тема е незаконно. Което означава, че кметът на София покровителства тази незаконна дейност за същия брой години. Или пък промяната в закона се прави за цялата страна, въпреки, че краткият преглед върху правилата за паркиране в другите градове не показва подобна индикация. 

Промените за страната са още по-вълнуващи. Преди няколко години Фейсбук беше напълнен с актове на нарушители на Закона за движение по пътищата, заради неграмотното им попълване от констатиращия полицай. Дали обаче „Ханку Брат“ е причината за лингвистичната игра в предлаганите промени – наказание при шофиране след употреба или под въздействието на наркотици. На първо четене промяната е малка, на второ обаче под ударите на "след употреба" ще попадне всеки, изпил лекарство от онези със специалните рецепти, без да е имал такава, преди ден, или пък пушил марихуана на купон преди седмица. Най-хубавото е в преходните и заключителните разпоредби. Ако се докаже, че си изпил нещо и в кръвта ти има 0,55 промила алкохол, разходите за кръвния тест са за твоя сметка. Това напомня за смъртните присъди в Китай - от роднините на убития се иска заплащането на куршумите. Е, сега „Патриотите“ го правят у нас. 

Загледах се отново в хронологията на промените и годишната им честота. И първото, за което се сетих, беше онази реакция в стил „Кучето на Павлов“. След като изживяващите се като жури, съдии и палачи сутрешни телевизионни блокове извъртяха клип за полицай, който взема пари от спрян водач, главата на правителството еднолично разпореди да се премине към технически контрол, без физически контакт. В България обаче най-хубавото нещо, особено за политиците, е краткотрайната памет на всички, което означава, че това се забравя и се продължава по същия ред – снимки, статистика в сутрешния блок и стахановци в парламента, без отличаваща ги грамотност по темите, за които предлагат законови промени.

 

Вижте още:

И ни гледа от стената...

Осигуряване с часовников механизъм

А помните ли Зрънкови?

Facebook е упълномощен да съобщи...

За знака и за храсталака

Държавни съботници

 

Предишна Следваща