7 любими литературни класики, преследвани от закона

Photo by Fred Kearney on Unsplash

Photo by Fred Kearney on Unsplash

28 Февруари 2020

“Спасителят в ръжта”, Джеръм Селинджър

Когато четем “Спасителят в ръжта”, ние мислим за самотата и отчуждението, за еднообразието и безизходицата, за лицемерието на обществото, за невинността, принадлежността, загубата, секса…

Но американските власти невинаги са мислили точно за това, държейки томчето на Селинджър. Книгата е набедена за използване на вулгарен език, сексуални препратки, подкопаване на семейните ценности и морални кодекси, насърчаване на бунта, алкохолизма, тютюнопушенето и така нататък. Между 60-те и 80-те години на 20 век “Спасителят в ръжта” е най-цензурираната книга в щатските гимназиални и публични библиотеки, а във щата Вашингтон е напълно забранена, заради “като цяло комунистическия си сюжет.”

“Фермата на животните”, Джордж Оруел

Междувременно в Европа излиза друго, не по-малко гениално и не по-малко скандално за времето си произведение - “Фермата на животните” на Джордж Оруел. Този текст е откровено политически, като зад неговите лирически герои стоят реални исторически личности и събития, свързани, по думи на автора, със събитията, довели до Руската революция от 1917 г., а след това до сталинската ера на Съветския съюз.

“Фермата на животните” е антиутопия и груба сатира на комунизма, изроден в тоталитаризъм, диктатура и култ към личността. Ръкописът на книгата първоначално е отхвърлен от редица британски и американски издателства. След като вижда бял свят, романът на Оруел (очаквано) е забранен за четене на територията на СССР. В наши дни той все още е забранен в Северна Корея, Кения, Куба и ОАР, под различен претекст - от  внушаване на идеи за масови бунтове, до уронване престижа на тоталитарната власт.

Мюсюлманският свят я отрича заради говорещите прасета в нея, а през 2018 китайското правителството взима решение да цензурира всички онлайн публикации, цитиращи или позоваващи се на “Фермата на животните.”

Снимка на John Hain от Pixabay

11 известни цитати, преведени на политкоректен език

“Одисей”, Джеймс Джойс

Добрата новина за цензурата е, че “Одисей” е книга, която много малко хора могат да прочетат от корица до корица, със или без външна забрана. Тези от вас, които са опитвали, вероятно знаят какво точно имаме предвид.

Макар днес да е считан за едно от най-важните произведения от периода на модернизма, “Одисей” определено не може да се похвали с изцяло позитивен отзвук след публикуването си. Причината за това са някои “непристойни” според местните власти пасажи, в които се използва вулгарен език и се говори за мастурбация. През 1921 г. книгата е забранена в САЩ, а до края на десетилетието държавният Пощенски отдел изгаря всички съществуващи копия на романа. Междувременно, “Одисей” е забранен и в Обединеното кралство, а забраната е в сила до 1936 г.

“Одисей” никога не е бил официално забранен в родната страна на Джойс - Ирландия - но е известно, че правителството на държавата е използвало митническа вратичка в закона, за да забрани внасянето на копия в Ирландия. Тази негласна съпротива продължава до 1960 г. - близо 20 години след смъртта на Джойс. И само 60 години преди днешния ден...

“Лолита”, Владимир Набоков

“Лолита” е роман, който има печална слава и едва ли ще учуди някого с присъствието си в този списък. Нерядко читателите, дори днес, посягат към него в очакване да прочетат така коментираната “мръсна порнография”, изпълнена с ужасяващо скандални сцени и морално неприемливи пасажи.

В интерес на истината, “Лолита” не изобилства от еротични сцени, а замисълът на Набоков надскача плътските страсти. “Лолита” е преди всичко ужасяваща сатира на ценностите в “страната на неограничените възможности” през 20-ти век. Въпреки това, някои противоречиви пасажи в книгата й печелят официален бан в държави като Великобритания, Франция, Нова Зеландия и Аржентина, както и доста критици в Щатите, макар че там продажбата й остава свободна.

pixabay.com

Колко от любимите ви творци са били с различна сексуална ориентация?

“На Западния фронт нищо ново”, Ерих Мария Ремарк

Бидейки сам по себе си ветеран от Първата световна война, през 1929 г. Ремарк публикува едно от най-значимите си произведения, занимаващо се с екстремните физически и психически състояния на немските войници по време на войната - “На Западния фронт нищо ново.”

Книгата незабавно се превръща в абсолютен бестселър, разпродавайки се в почти два милиона копия само в рамките на същата година.

Тази всенародна любов и възхищение продължават няколко години, или ако трябва да сме точни - до 1933 г., когато нацистите идват на власт. Те обявяват творбата на Ремарк за “непатриотична” и уронваща престижа на немския народ. Копия на книгата са публично запалвани и изгаряни, а самият Ремарк е обявен за дегенерат.

Неговото немско гражданство е отнето и са направени редица опити за чисто физическото му ликвидиране, поради което той става емигрант - първоначално във Франция, а след това в САЩ. “На Западния фронт нищо ново”, вероятно би казал той.

“Алиса в страната на чудесата”, Луис Карол

Да, прочетохте правилно. “Алиса в страната на чудесата” е една от малкото книги, които никога не са спирали да се принтират - от момента на издаването си, до наши дни. Обичана от деца и възрастни, от критиците и широката публика, от всички националности, режими и културно-етнически групи, до които някога е достигала.

Освен от провинция Хунан, Китай. През 1931 г. Там книгата е забранена заради изобразяването на антропоморфизирани животни, също толкова сложни, колкото и човешките същества. Тогавашният Генерал Хо Чиен смята, че приписването на човешки качества на животните е огромна обида за хората и се опасява, че книгата ще научи децата да разглеждат хората и животните по един и същи начин, което би било “катастрофално.”

Снимка на StockSnap от Pixabay

8 световноизвестни творци, чийто живот е бил по-лош от вашия

“Сатанински строфи”, Салман Рушди

Може би това е едноличният фаворит в категория “Най-зле приета книга” след класики като “Моята борба” на Адолф Хитлер например. Нейната най-голяма вина е, че е вдъхновена от живота на ислямския пророк Мохамед - основател на ислямската религия.

“Сатанински строфи” е магически реализъм, подплатен с един художествено невероятен миш-маш от строфи на Корана, пагански богове, препратки към съвременни събития и личности и т.н. Книгата е публикувана през 1988 г. 

Вероятно вече предчувствате отзвука, който издаването на подобно нещо предизвиква в мюсюлманския свят, но едва ли подозирате мащабите му. Скоро след публикуването на книгата, почти целият ислямски свят започва да се тресе от публични протести. Книгата е забранена и изгаряна в много държави, сред които Бангладеш, Тайланд, Египет, Индия, Сенегал, Иран, Пакистан, Кения, Танзания, Шри Ланка, Сингапур, Либия, Кувейт, Малайзия и други.

Това обаче далеч не е всичко. В Иран се обявява награда от над 11 милиона долара за главата на Салман Рушди. Направени са многократни опити за покушаването му, докато накрая авторът не е поставен под полицейска закрила от правителството на Обединеното кралство. Междувременно, неговите преводачи също преживяват нелеки времена - японският е кърваво убит, норвежкият - прострелян три пъти в гърба, а италианският - наръган с нож в дома си. Турският преводач на книгата - Азиз Несин - е бил целта на тълпа, подпалила турски хотел. Той оцелява, но в пожара загиват други 37 души.

Заинтригувахте ли се вече? Слава богу днес, тук и сега, вие можете да разтворите всяка една от тези книги на публично място, без да се страхувате за живота и здравето си. Приятно четене!

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща