8 световноизвестни творци, чийто живот е бил по-лош от вашия

Снимка на StockSnap от Pixabay

Снимка на StockSnap от Pixabay

15 Август 2019

Колко често ви се случва да си мислите, че сте на дъното и копаете надолу? Че сте се родили под нещастна звезда, в ретрограден Меркурий, в грешно време, на неправилната планета и в неподходяща вселена? Че животът ви е труден, тежък, несправедлив, нелеп и окаян? Повече или по-малко, всеки понякога изпада в своите екзистенциални дупки - леки или тежки, моментни или перманентни.

Ние не сме тук, за да ви размахаме пръст и да ви заповядаме да мислите позитивно, цитирайки Луиз Хей с пяна на уста. Иска ни се да ви разкажем малко повече за животите на няколко творци, чиито имена сте чували неведнъж. За геният на писатели, художници и драматурзи, чиито съдби със сигурност (надяваме се!) са били доста по-лоши от вашите.

Не за да си отдъхнем групово, че винаги може да бъде и по-зле, а за да погледнем с бегла надежда към факта, че никоя житейска несгода не е в състояние да потуши устрема, таланта, нуждата да създаваш, да разказваш, да твориш. И творейки, да се издигнеш над собствената си разруха, превръщайки я в нечие спасение.

Винсент Ван Гог

Историята на Винсент Ван Гог е може би най-популярна сред всички подбрани. Добре известно е, че той не е можел да се похвали с особени социални умения, нито с приятели, нито дори с познати, с които да е разговарял. За него можем да съдим единствено по писмата, които редовно е писал на брат си - едничкият му приятел и поддръжник.

Ван Гог живее в недоимък, опитвайки се да изкарва пари с изкуството си. През целия си живот продава само една картина, а други две са продадени от последния му хазяин срещу четиридесет франка.

В началото на 20-те си години, той се влюбва в първата си братовчедка, която посреща любовта му с думите „Няма как, никога!“. Втората му любов е бременна проститутка, която го заразява с гонорея. Историята спори дали заради нея Ван Гог отрязва едното си ухо, или за да се извини на друг художник, който по-рано е заплашил с нож.

След продължителна депресия и въпреки лечението в специализирано заведение, на 27-ми юли 1890, Ван Гог отива в житното поле до тогавашната си квартира и се прострелва в гърдите. Умира на следващия ден, в ръцете на брат си, а същото това поле е изобразено в една от последните му картини.

Франц Кафка

Вече сте чели Франц Кафка и сте предположили, че в историята му има нещо генерално сбъркано. И сте били напълно прави.

Най-напред, нека поговорим за бащата на Франц Кафка - изворът на неговите дългосрочни страдания. Той е бил строг, авторитарен и силно деспотичен. Израствайки, Кафка никога не е имал право да споделя открито мнението си или да изразява несъгласие. Това дълбоко повлиява на по-нататъшното му поведение в живота - той никога не успява да се открие пред хората, има проблеми с общуването и така и не създава семейство. Писмото на Кафка до баща му е едно от най-фрустриращите неща, които бихте могли да прочетете изобщо.

Творчеството му остава непризнато, докато е все още жив, а тревогата и несигурността му водят до факта, че около 90% от ръкописите си му са изгорени собственоръчно, от самия него. Много изследователи смятат, че Кафка е страдал от шизоидно личностно разстройство и различни хранителни разстройства, макар че тези факти не са официално потвърдени.

Кафка умира от туберкулоза на 40 години, оставяйки ни да се опитваме да анализираме останалите 10%.

Фьодор Достоевски

Да започнем с това, любимото занимание на малкият Фьодор е било тайно да се промъква в заведение за душевно болни и да прекарва дните си в разговори с тях. В същото това заведение баща му (алкохолик с пристъпи на агресия) е бил назначен като хирург.

Достоевски страда от пристъпи на епилепсия от ранното си детство. Баща му го „лекува“ с тежки побои до деня на смъртта си. По-късно Достоевски става част от политически движения, които стават причината за дългогодишно заточение в Сибир, което той, незнайно как, преживява и остава жив.

Изживява остатъка от живота си с тежка депресия, затънал в дългове, пристрастен към хазартните игри, и само между другото пишейки едни от най-големите шедьоври на световната литература за всички времена.

Тенеси Уилямс

Най-големите ужаси в живота на гениалния писател и драматург се коренят в собственото му семейство и това е лесно видимо в някои от най-популярните му произведения.

Разкрепостеният му баща и стриктно религиозната му майка възпитават в него противоречиви принципи, с чиято двойственост той се опитва да се справи до края на живота си. Като болнаво дете, страдащо от дифтерия, той е бил отхвърлен от баща си, който го е смятал за слаб и недостоен наследник. Може би именно заради това Уилямс признава открито своята хомосексуалност на почти 60-годишна възраст, когато баща му отдавна е само далечен спомен. Единственото нещо, което ги свързва, е че и двамата са били алкохолици.

Сестра му Роуз, синята роза в неговата „Стъклена менажерия“ страда от шизофрения и е подложена на лечение чрез лоботомия. Осем години преди смъртта си, Тенеси Уилямс преживява тотален психически и физически срив. Медицинските показания твърдят, че смъртта му е настъпила вследствие на задушаване. Пластмасовата капачка на лекарствата му за сън е намерена в дихателните му пътища, а до шишето с лекарства е стояла празна бутилка вино.

Силвия Плат

Силвия Плат е страдала от депресия през по-голямата част от живота си. Още преди да навърши 30 години, тя прави първите си неуспешни опити за самоубийство, след което е приета за лечение (с електрошокова терапия) в институция за душевно болни. Следва кратко подобрение, по време на което тя създава семейство и ражда две деца.

След като разбира, че съпругът й има връзка с друга жена, тя взима двете си деца - едното на две години, а другото на девет месеца - и заживява с тях в дома, в който преди това е живял У. Б. Йейтс. Тя прави многократни опити да отнеме собствения си живот, независимо от предписаната й терапия с антидепресанти и целодневната грижа от медицинско лице, която е получавала. На 11-ти февруари 1963, медицинска сестра намира тридесет годишната Силвия Плат мъртва, с глава в газовата печка. Тя предварително е запечатала стаята на децата си с влажни кърпи, за да не ги обгази. По-късно синът й също се самоубива, обесвайки се в собствения си дом.

Фрида Кало

Талантливата художничка и икона на феминизма също изживява един наситен със злочестини живот. Фрида расте с майка си и трите си сестри, докато баща й заминава за Германия, за да лекува тежката си епилепсия. На шест години се разболява от полиомиелит, което я оставя с физически недъг - скъсяване на единия крак. Заради това тя изживява детството си изолирана, като обект на подигравки и тормоз.

И за да стане още по-зле, един ден на път към дома, в автобусa на Фрида се врязва трамвай. Тя оцелява - с два счупени крака, три счупени прешлена, потрошени ребра и ключицa, и тежка фрактура на тазовата кост. Тя прекарва остатъка от живота си в неописуеми болки, рисувайки на стойка, специално проектирана, за да се прикрепва към болничното й легло.

Въпреки всичко, тя се омъжва и постига забележителни успехи в образованието, кариерата и изкуството си. Никога няма деца, защото всичките й бременности завършват неблагополучно. Преживява над 30 операции, една от които е ампутация на крака в следствие на тежка гангрена. Прекарва последното десетилетие от живота си в изолация, депресия, борба с тежки инфекции и сифилис.

Вирджиния Улф

Вирджиния Улф се ражда в семейство на вдовец и вдовица. Тя има четири на брой доведени братя и сестри, както и три на брой, родени от същите майка и баща. По време на съвместното съжителство на голямото семейство, двама от доведените й братя извършват сексуално посегателство върху нея и една от сестрите й.

За период от девет години, тя губи последователно майка си, една от сестрите си и баща си. Това се оказва преломната точка в нейния живот и скоро след това тя прави първия си опит за самоубийство, скачайки от прозореца на дома си. Оцелява, но за сметка на това скоро почива един от братята й.

Тя има дълъг и успешен брак със съпруга си Ленард Улф. Той се грижи за нея и я подкрепя, въпреки всички нейни периоди на нестабилност. На 28-ми март 1941, тя му пише прощално писмо, започващо с думите: „Скъпи, убедена съм, че отново полудявам. Чувствам, че не можем да преминем през още един такъв ужасен период...“; след което пълни джобовете си с тежки камъни и влиза в реката близо до дома им.

Чарлз Дикенс

Чарлз Дикенс е световно признат още приживе и живее един достоен живот в зрялата си възраст. Детството му обаче далеч не е само цветя и рози.

Той е второто от осем деца, родени в изключително бедно семейство. Прекарва първите години от живота си в тежък недоимък и лишения, а в последствие - в самота и тежък физически труд. Заради неизплатени дългове майка му, баща му и невръстните му братя и сестри са изпратени в затвора, а той е принуден да напусне училище и да работи по над дванадесет часа всеки ден, за да изхранва себе си и останалите си братя и сестри.

По-късно тези му изживявания дават основите на литературата му - насочена към проблемите и страданията на хората от средната класа.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща