Ако българските политици бяха известни мислители

Снимка на Johnnie Shannon от Pixabay

Снимка на Johnnie Shannon от Pixabay

22 Ноември 2019

Освен най-доброто кисело мляко, най-дългото хоро и най-майсторското кисело зеле, България, оказва се, има и най-впечатляващото разнообразие от философски идеи, ясно прозиращи в поведението на политическия елит. Нашите държавници демонстрират софистицирано познание за философските школи и течения, изграждайки публичния си имидж и програмите си върху идеите на някои от най-великите мислители в историята на човечеството.

Това може би ви звучи странно и почти хумористично. Знайте, че вие трябва да вините само и единствено себе си и собственото си тесногръдие за неспособността да прозрете дълбоката мъдрост в иначе тривиалните политически процеси в съвременна България. Ние сме тук, за да ви помогнем да надскочите себе си, защото мъдростта започва преди всичко в очите на гледащия.

Бойко Борисов - Мартин Хайдегер

„Възможното има по-голямо значение от действителното.“

Бойко Борисов несъмнено е вдъхновен от немския титан Хайдегер както в своя размах и епохалност, така и в подчертания си афинитет към словото. И двамата са разпознаваеми със своята специфична „игра на думи“, която прави мисълта им сложна за проследяване и анализ дори и от най-бистрите умове на нашето съвремие.

„Възможното има по-голямо значение от действителното.“ - казва Хайдегер, а Бойко Борисов кима утвърдително. Възможна ли е разлика от над 100 000 души в списъка на една избирателна секция между първи и втори тур на изборите? Може би. Възможно ли е роми и нацисти спонтанно да протестират рамо до рамо в защита на личност, която не познават? Защо не. А щом е възможно - действителността всъщност е без значение.

Корнелия Нинова - Самюъл Бекет

„Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре.“

Абсурдизмът очевидно е вдъхновението, от което госпожа Нинова силно е имала нужда в изготвянето на публичния образ на Българската Социалистическа Партия. Както текстовете на Бекет, така и „левицата“ под ръководството на тази изтънчена дама, демонстрират дълбоко познание предимно за самите себе си, което често ги прави напълно неразбираеми за средностатистическия човек.

Както в абсурдизма на Бекет, така и в системните действия на неговите български политически последователи, провалът е издигнат в култ - той е извор на себепознание, начин за обживяване на реалността, символ на самото битие. Защото „ние винаги намираме нещо, което да ни остави с впечатлението, че съществуваме“, нали така?

Волен Сидеров - Едгар Алан По

„Аз бях напълно луд, с дълги паузи от ужасен здрав разум.“

Тъмните, макабрени светове на привидения и гарвани лесно прозират зад тъмния пламък в очите на господин Сидеров, както и зад черните качулки на неговите последователи. Лудостта като висша форма на себеосъзнатост заявява себе си на мощни, неконтролируеми от обществения договор талази. Тя може да изригне по земя и по въздух; в телевизии, университети, обществени и частни сгради, в присъствието на високопоставени дипломати и обикновени граждани.

Кратките паузи от ужасен здрав разум обикновено настъпват в периодите между изборите, както и в рамките на определени коалиционни договорки под надслова „Имам огромна вяра в глупаците – приятелите ми го наричат самочувствие“.

Йорданка Фандъкова - Ролан Барт

“Да накараш някого да чака - това е постоянната прерогатива на властта; вечното забавление на човечеството.“

Обективно погледнато, коя школа би подхождала повече на г-жа Фандъкова, от тази на структурализма? Та нали именно стройната структура, интуитивната взаимна свързаност и логичната връзка между компонентите на цялото са нейната най-велика мощ - това е лесно видимо само с една разходка по централните улици на града, който тя безметежно управлява вече 54-ти мандат.

Ето защо тази вдъхновяваща дама намира своя патрон именно в лицето на Ролан Барт; а засуканото „Да накараш някого да чака - това е постоянната прерогатива на властта“ се трансформира в общодостъпния, вече утвърден във времето химн на столицата: „Хубаво е, но не е готово!“.

Делян Пеевски - Диоген

“Човек с увреждане не е глухият или слепият, а този без портфейл.”

Диоген Синопски е роден на територията на днешна Турция. Той е ярък представител на философското течение на цинизма, принуден да живее в изгнание, в следствие на финансовите престъпления на своите предци. Освен всичко останало, той буквално живее в бъчва.

Младият крупен бизнесмен, депутат и джедай Делян Пеевски, по всичко личи, черпи мъдрост и духовна сила от своя философски кумир. Отричайки се от всички земни блага, той живее скромно, целомъдрено и в тотална морална независимост. Неговият аскетизъм е дотолкова всевисш, че той почти доброволно се отказа да бъде шеф на ДАНС, демонстрирайки непоклатими нравствени устои.

Борис Бонев - Жан-Пол Сартр

„Човек е обречен да бъде свободен; защото веднъж захвърлен в света, той става отговорен за всичките си действия.”

Също като един от най-известните екзистенциалисти, Борис Бонев демонстрира интерес към темите за отчуждението, абсурда, свободата, обвързаността и небитието. Тези теми са (не)учудващо универсални за поколението млади гласоподаватели в столицата, които самоотвержено го направиха член на Столичния общински Съвет с броя гласове, с които можеше да имат артилерия от поне още пет борисбоневци. Дали този факт ще породи последствия, свързани с отчуждението, абсурда, свободата, обвързаността или небитието, предстои да разберем.

Десислава Иванчева - Вирджиния Улф

„Oчите на другите са нашият затвор; техните мисли са нашите килии.“

Очите, мислите, интересите или строежите - историята все още не смее да се произнесе еднозначно. Факт е обаче, че бившата кметица на Младост смело репрезентира личността на Вирджиния Улф - противоречива, смела, полюсна, малко стресираща и малко трагична.

Красивото на тази съвременна интерпретация на Вирджиния Улф е, че краят на нейната история все още е отворен. Искрено й пожелаваме да продължава да държи главата си над водата!

Симеон Сакскобургготски - Шарл дьо Монтескьо

„Успехът на повечето начинания зависи от това да знаеш колко точно време ще отнеме постигането му.“

Очевидно количественият подход към измерването на времето е прийом, присъщ на синята кръв и споделян от двамата видни аристократи. За разлика от Монтескьо, който се задоволява само със завоалирани политико-философски главоблъсканици, нашето момче има доста по-конкретно виждане за нещата. Успехът е работа за 800 дни.

Дали Монтескьо, носещ френското Просвещение на гръб, докато е формулирал принципите на управление на монархиите и републиките, някога е предполагал, че няколко века по-късно, в малка България, един смел мъж ще се опита да приложи и двата в рамките на един живот? И дали, ако някой му го беше казал, щеше да повЕрва?

Николай Бареков - Жак Дерида

„Аз говоря само един език, и той не е моят език.“

Ако сте проследили най-малко две и най-много три публични изяви на Николай Бареков, то вие несъмнено сте получили асоциация с Жак Дерида, поне на подсъзнателно ниво.

Това се дължи не само на деконструкцията, на която господин Бареков рязко подложи всички разбирания за политическото у нас, а и на умелата му игра с езика, речта, писмеността и метафизиката на присъствието. Част от тези постструктуралистични наклонности блестят ярко в някои от неговите знакови изказвания, като например: „Консервативната богомолка в чашата ми е крайно трепетна“, „Джендърите изгониха Пеевски от ДАНС“ и „Доста ми е инпруувнат английският.“

Мая Манолова - Албер Камю

„Абсурдът е основна концепция и първа истина.“

Примата на българския политически елит умело е обгърнала философията и житейския колорит на Албер Камю. През краткия си живот той е член на френската комунистическа партия, след което отхвърля комунизма, започва да изнася лекции по екзистенциализъм и става защитник на човешките права.

В нашата реалност госпожа Манолова пресъздава тази метаморфоза с елегантен преход от „Шанс за Орешарски“ до позицията на омбудсман и явяването на кметските избори като независим кандидат. Независим от какво, може би се питате? От всякаква логика и здрав разум? Вероятно, защото както Камю вече е отбелязал, “Човекът е единственото същество, което отказва да бъде това, което е.“

Пламен Орешарски - Волтер

„Животът е потъващ кораб, но ние не бива да спираме да пеем в спасителните лодки.“

Подобно на френския писател и философ, господин Орешарски ще остане в историята като един уважаван и ерудиран интелектуалец, дал своя принос в борбата за свобода на мисълта, словото и волята.

Въпреки споделената си нескрита ненавист към обикновения човек, както Волтер, така и Пламен Орешарски така и не успяват успешно да намерят общ език с властта. Първият е принуден да прекара дълги години в политическо изгнание, а легендите говорят, че вторият все още се буди нощем, облян със студена пот и тананикащ „Пацо в Дупница, ша-ля-ля-ля-ля...“

Румен Радев - Иван Тургенев

„Аз не съм съгласен с ничие мнение. Аз имам свое собствено.“

Дълбокият реализъм е най-фундаменталната прилика между тези двама достолепни господа. Подобно на Нобеловия си литературно-философски кумир, господин Радев се опитва да назовава нещата такива, каквито реалността ни ги предоставя - трагикомични, мили, родни и отчайващи.

Поради тази причина неговото мнение често не съвпада с това на колегите му абсурдисти, постструктуралисти и сюрреалисти. Но нали именно това богатство на идеи прави политическия ни живот така пъстър и непредсказуем, така богат и трепетен?

Ангел Джамбазки - Лоурънс Ферлингети

„Ако си твърде широко скроен, възможно е мозъкът да изпадне от главата ти.“

Едва ли някой би оспорил факта, че политическият подход на господин Джамбазки може да се определи по-скоро като поезия, отколкото като философия. Защото ако философията се базира на разсъждения, стабилни доводи и твърда мисъл, то поезията извира директно от небитието, за да ни покърти из основи и зашемети завинаги.

Изгубен в превода, господин Джамбазки пресъздава „бийт поколението“ на Ферлингети като „бит поколение“, пропагандиращо агресивен расизъм, физическа саморазправа в семейството и извън него, както и потъпкване на някои основни човешки права. Ние не бива да съдим тази еднобуквена грешка твърде строго, а да разберем нейните мотиви - а именно гореспоменатата опасност от „изпадане на мозък“, което не е чаровна алтернатива, независимо от качеството на мозъка.

Христо Иванов - Фридрих Ницше

“Достатъчно ми е трудно да запомня собствените си мнения, за да се опитвам да помня и причините за тях.“

Многоуважаваният господин Иванов е един виден последовател на Фридрих Ницше, неуморно изследващ материята, свързана с етиката, теорията на ценностите, волята за власт и смъртта на бога.

Злочестините и на двамата мислители са свързани, както разбираме от цитата, със силни вътрешни противоречия, безконечни морално-философски дилеми, дълбоки личностни авто-интриги и невъзможност за дългосрочно поддържане на устойчива теза. В случая на Ницше този перманентен катарзис завършва с окончателен ментален срив и грубо нарушаване на обществения ред. Казусът на господин Иванов все още има потенциал за по-оптимистичен финал, на който всички плахо се надяваме.

Слави Трифонов - Чарлз Буковски

„Лесно е да простиш на глупака, защото той върви в своята посока и не заблуждава никого. Лъжците са тези, които могат да те накарат да се чувстваш зле.“

Кратки изречения, цинична сатира, твърди и ударни изявления - това са само най-очевидните прилики между двамата гиганти на мисълта и изкуството, като второто е въпрос на интерпретация.

Съществената разлика се корени в „мозъка“ на публичните изяви на двамата мъже, като Трифонов се ползва с привилегията да притежава капацитет от ранга на Иво Сиромахов, вдъхновен от своя страна от двадесет и осмия президент на САЩ Удроу Уилсън, мъдро заявяващ, че използва „не само мозъка, който има, а и мозъка, който може да вземе на заем.“

Кой е глупакът, кой е лъжецът, кой е къртицата и кой е #КОЙ - вероятно ще имаме щастието да разберем в рамките на този живот, стига самото очакване да не ни погуби.

Иван Гешев - Сун Дзъ

„Най-великата победа е тази, която не изисква никаква битка.“

В окото на бурята, разразяваща се в момента, би било кощунствено да не отдадем нужната минута слава и на най-популярния мъж в България в момента - прокурор Гешев.

Макар и да не е (да не би трябвало да бъде) обвързан с политическия живот в страната, неговата твърда, но справедлива ръка несъмнено ни навява мисли за китайския пълковоец Сун Дзъ, мъдро отбелязал, че „Можеш да загубиш войната, само ако сам се оттеглиш от нея.“

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща