Арменският геноцид: Срамното петно, което мнозина опитаха да скрият

Снимка на Studiolarsen от Pixabay

Снимка на Studiolarsen от Pixabay

Автор: New Me

24 Април 2019

104 години - точно толкова са минали от срамните събития, започнали на 24 април 1915 г., когато стотици хиляди арменци са жестоко избити от турските власти. И точно толкова време някои управници и държави продължават да отричат неудобната за тях истина. Но да се върнем в началото. 

Как и защо започва всичко? 

Както винаги, нещата опират до територии и принадлежност. В последните над 2000 години арменският народ е бил свързан със земите около Кавказ, като се смята още, че това е и първият народ, който официално приема християнството като религия. Армения е имала и своята независимост, но в по-големи периоди тя е преминавала под властта на една или друга империя. Така през 15 век става част от Османската империя.

Като всички насилствено присъединени (християнски) народи в османските земи, арменците са били третирани значително по-зле от мюсюлманите. Те са плащали по-високи данъци, не са имали почти никакви права, но въпреки това са били доста по-предприемчиви и образовани от обикновеното мюсюлманско население, така че в по-голямата си част са просперирали въпреки ограниченията. Разбира се, това не е оставало незабелязано и не се е харесвало на властите, както и на турското население. 

Постепенно арменците започнали да се опитват да си извоюват повече права в рамките на Османската империя. Това накарало султан Абдул Хамид II да погледне на тях като на заплаха за империята, затова се заканил да реши "арменския проблем" веднъж завинаги. 

В края на 19 век (между 1894 и 1896 г.) били наложени изключително тежки санкции за арменците, а когато това предизвикало справедливото им недоволство, военни били изпратени, за да го смажат. Цели села и градчета били потопени в кръв, хиляди арменци намерили смъртта си, а реално геноцидът тепърва предстоял за тях.

През 1908 г. се осъществява Младотурската революция, превратът сваля от власт султана и начело на Османската империя застават уж по-модерно настроени турци. Това кара арменците да си отдъхнат и да се надяват, че гоненията срещу тях са приключили. Онова, което не знаели обаче, е, че новите турски управници всъщност били силно националистически натроени. Съответно всичко, което според тях би застрашило целостта на империята, подлежало на унищожение.

Началото на Първата световна война

През 1914 г. Османската империя се включва в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. В същото време турските духовници обявяват свещена война на всички "неверници" (християни), с изключение на съюзниците им. Това отново поставя арменците в окото на бурята. А адът за тях настъпва, когато в надеждата да извоюват независимостта си покрай войната, арменски отряди помагат на Русия в Кавказките земи. Това отключва цялата злоба и мъст на османските власти и военни лидери....

На 24 април 1915 г. арменският геноцид започва

Първо е унищожен арменският елит - стотици търговци, по-заможни хора и интелектуалци са арестувани и убити. За обикновените арменци е замислено далеч по-извратено наказание - хиляди са изкарани принудително от домовете си и са накарани да участват в "маршовете на смъртта". След това те били събличани и захвърляни да вървят в пустинните райони без храна и вода, докато намерят смъртта си. Ако някой откажел да върви, бивал убит. Междувременно управляващите създали специални отряди за убиване, които да се справят по места с "проблема". Арменците били преследвани брутално - давени в реки, изгаряни живи, хвърляни от скали. Много жени били изнасилени и убити или вкарвани в хареми, а малки деца били принуждавани да приемат исляма и дадени на турски семейства за отглеждане. В опразнените арменски домове били заселени турски семейства, които можели да се разполагат със собствеността им, както намерят за добре.

Бруталните действия срещу арменците приключват едва няколко години по-късно. Според различни източници допреди геноцида е имало над 2 милиона арменци в рамките на Османската империя, а след събитията, започнали през 1915 г., броят им е бил под 400 000. Така над 1,5 млн. арменци са били избити или изгонени от страната. 

Още по-тъжното е, че дори днес има страни, които отказват да говорят или да признаят арменския геноцид. И една от тези страни е самата Турция. България призна геноцида над арменците през 2015 г., като гласуването в парламента не мина без скандали. Тогава групата на ДПС дори напусна залата, в акт на криворазбрана лоялност към Турция. 

Над партийните игри обаче винаги стоят хората и човешката съдба. Затова днес си спомняме за този срамен момент в историята и прекланяме глава пред стотиците хиляди невинни жертви на Арменския геноцид.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща