07 Януари 2018
Добави в любими

Аспарух Лешников, когото целият свят нарича Ари

Тази статия нямаше да я напишем, ако докато разглеждахме списания от 30 – те години на миналия век за една друга статия, не бяхме видели снимки на Аспарух Лешников, показващи какъв феноменален световен успех е имал този български певец в ония години... Но да караме подред...

Аспарух Лешников се ражда в 1897 в Хасково, а зарди ангелския си глас още осемгодишен е хорист в училищния хор в Стара Загора и единственото дете в градския църковен хор. Скоро обаче умира бащата и тъй като няма кой да издържа семейството, записват Аспарух във Военното училище в София, където се е учело на държавни разноски.

И сигурно е щял да стане офицер, но съдбата на човек е странно нещо, защото диригент на Гвардейския оркестър бил Георги Атанасов, един от основателите на оперното изкуство в България. Маестрото случайно чува гласа на младия юнкер и като решава, че е уникален, започва да работи индивидуално с момчето.

Когато обаче започва Балканската война (1912), Военното училище е разформировано, а юнкерите пуснати в безсрочен отпуск. В този период известният музикален педагог Петър Райчев „подхваща“ Аспарух Лешников и той много напредва, но в 1916 Военното училище отново започва занимания и той се връща да си „доучи“.

По това време Аспарух Лешников, който свири отлично на китара, се сближава с друг един юнкер, на когото военната кариера също не е на сърце – Христо Смирненски.  Дали точно така става, никой не може да каже, но се говори, че веднъж докато се разхождат в Борисовата градина, Христо написва стихотворението „Горчиво кафе“ на парче хартия, а Аспарух набързо композира музиката и песента става голям шлагер, в който се пее:

Когато след пир полунощен самотен,

на зиг-заг се връщаш дома

И киска се вихър над жребий сиротен

И плаче безлунна тъма,

побързай, побързай, на спиртника прашен

тури тенекийно джезве -

на винени пари под пристъпа страшен,

свари си горчиво кафе...

Някъде тогава Аспарух Лешников го поема проф. Иван Вульпе, светило в музикалната ни педагогика, и заниманията им са толкова интензивни, че младият човек така и не завършва Военното училище. Поработващ тук – там, той събира пари и в 1920 заминава за Берлин, твърдо решен да успее с пеенето. Година живее почти мизерно, но научава немски език, след което става келнер в българския студентски стол, където пък има пиано, и в малкото свободно време не спира да свири и упражнява гласа си.  

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

През 1922 Аспарух Лешников набира кураж и кандидатства в „Щернишес консерваториум“, най – престижното музикално висше училище в Германия, и от над 180 кандидати става един от четиримата, приети в специалността "оперно пеене". За да се издържа, през цялото следване пее по берлински кръчми, което продължава и след това, защото Аспарух Лешников притежава удивителен тенор, който може да покори която и да е световна оперна сцена, но за съжаление има нисък ръст, а тогава се е смятало, че в оперен спектакъл нисък на ръст певец няма да изглежда добре.

Но съдбата си знае работата – в 1927 канят Аспарух Лешников за солист в някакъв музикален състав, от която позиция той „отскача“ и става член на трупата на самия берлински "Гросес Шаушпилхаус" – най – големия комедиен музикален театър в Германия. След години този "Гросес Шаушпилхаус" го преименуват на „Фридрихщат палас“ и оттогава до днес той е вариететният театър №1 в Европа – с най – голямата сцена и с представления, в които участват минимум 160 изпълнители... 

Всъщност 20 - те години на миналия век са, образно казано, времето на „Великият Гетсби“. В Америка има сух режим, но контрабандата на алкохол процъфтява, а богатите се забавляват денонощно. Това е и времето на Луис Армстронг и Дюк Елингтън, т.е. на американския джаз, а Армстронг измисля и "скат"-пеенето - гласови импровизации с безсмислени срички, изпълнявани от малки състави.

Тази музика съответства на безгрижието, пометено в края  на 20 – те години от Голямата депресия, т.е. от започналата в Америка и прехвърлила се в Европа световна икономическа криза. Та тогава в Америка възниква и суингът – музикален стил, отличаващ се със силна ритмична част, средно бързо до бързо темпо и отличителния "приповдигащ" ритъм, който за кратко време завладява и Европа.

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

По това време в Берлин обява във вестник, в която се търсят певци за нов вокален състав, привлича вниманието на Аспарух Лешников. Той обаче не отговаря на изискването кандидатите да са на възраст до 25 години, но все пак се явява на прослушването и от 100 човека избират точно него. Така в 1928 той става член на сформирания по американската мода вокален секстет от четирима немски евреи, един поляк и един българин. Двама от тях са тенори (Аспарух Лешников е първи тенор), един е баритон, един - бас, един - буфотенор  (имитатор на инструменти и животни) и един e виртуозен пианист и аранжор.

След 9 месеца репетиции, в 1928, "Комедиен хармонистс", така наричат секстета, дебютира в оперетата "Казанова" в самия "Гросес Шаушпилхаус" (т.е. в днешния „Фридрихщат палас“). Шестимата, облечени в красиви костюми на немски, италиански и испански музиканти, пеят в антрактите между отделните сцени и явно успехът им е така феноменален, че от този момент нататък се ражда легендата  "Комедиен хармонистс".

Следва лавина от ангажименти в какви ли не вариетета, ревю-театри, радиопрограми и самостоятелни концерти, а шестимата музиканти се превръщат в сензация в Германия и Европа. И днес историята на забавната музика от това време не може да мине без "Комедиен хармонистс", един от членовете на който е българинът Ари, така го наричат всички.

Шестимата стават световни суперзвезди, чиито хонорари са съизмерими само с хонорарите на американските звезди в Холивуд, и може би тук е мястото да кажем, че успехът на Аспарух Лешников, когото днес малко българи знаят, надминава успеха на който и да е български музикант от това време...

През 1932  в залата на Берлинската филхармония пред 2700 души "Комедиен хармонистс" изнасят концерт и това е небивало чудо за времето, защото музикалната стилистика на състава е развлекателна, а залата на Берлинската филхармония е „запазена марка“ за високо музикално изкуство. Следва рецитал в Миланската “Ла скала” и гастроли по всички сцени на Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка.

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Известни режисьори канят групата за снимки в музикални филми и "Комедиен хармонистс" зазвучават в 24 филма с големите кинолегенди на времето. Записват и над 280 песни, издават и 234 грамофонни плочи в стотици хиляди тиражи. Репертоарът им включва шлагери на различни езици и народи, авторски песни и чужди композиции, аранжименти на пиеси от класиката и джаза.

Аспарух Лешников, Ари, е истинска звезда. Изключителният му глас, артистичност и обаяние покоряват публиката. Участвайки в "Комедиен хармонистс", в Берлин той прави и към 110 записа на песни на български език, веднага издадени и в София. И да добавим, че Ари никога не забравя България и когато го питат къде е роден такъв талант като него, той неизменно отговаря -  в страната на розите – България.

В 1933 обаче на власт в Германия идват националсоциалистите или нацистите, все тая, начело с Адолф Хитлер, които проповядват расизъм и главно антисемитизъм и възвеличаване на арийската раса. Нацистите забраняват чуждата музика и културната ситуация в Германия рязко се променя, което засяга и "Комедиен хармонистс", кто се има предвид че и трима от музикантите в състава са евреи.

Дали за да видят как ще се развият нещата, никой не може даже, но в 1934 "Хармонистите" предприемат голямо световно турне, завършило в Ню Йорк. В залива групата изнася рецитал на палубата на самолетоносача “Саратога”, а на корабите от атлантическата и тихоокеанската флота на САЩ наоколо има над 85000 моряци. Сред  гостите е самият президент Франклин Делано Рузвелт, който е така впечатлен от гласа на първия тенор Аспарух Лешников – Ари, че дори пожелава лично да се запознае с него, което и става.

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Връщайки се в Германия, на "Комедиен хармонистс" им дават знак, че вече не е желателно да пеят, и те правят прощален концерт в Мюнхен. Заради започналите гонения на евреи тримата евреи в групата я напускат, а на тяхно място взимат други трима певци, с които „новите“ "Комедиен хармонистс" започват гастроли в някои европейски страни, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, САЩ и Аржентина, но предишната магия вече я няма...

После Аспарух Лешников и двама от първоначалния състав се събират с други трима певци и създават състава „Meister-Sextett" („Майсторския секстет"), но и той не успява да постигне успеха на "Комедиен хармонистс", а и понеже Втората световна война наближава, май вече на никого не му е до веселие...

През това време Ари вече е женен за една английска балерина, а в 1939 им се ражда и син. Когато обаче започва Втората световна война и България става съюзник на Германия, със семейството си той се връща в София. Дали заради незавършеното му военно образование, днес никой не може да каже, но го назначават за комендант на гара Подуене и той я върши тая работа...

По време на бомбардировките над София през януари 1944 къщата, която Аспарух Лешников купува за семейството си и тримата живеят в нея, е разрушена до основи и оттук започват трудностите. След 9 септември 1944 жена му не издържа, взима малкия Симеон и завинаги си заминава, след което Ари никога повече не ги вижда..

Вижте още: Без полковник Серафимов и досега Родопите можеха да са извън България

В това време прави опит да намери своето място в новото време, но това се оказва трудна работа, защото вече се слуша друга музика... И все пак от 1946 до 1954 работи в цирк "Европа",  изпълнявайки  най - популярните си песни - „Страстно обичам жените“, "Сал майчино сърце", "Белокаменна чешма", "Две съседки" и други такива, които обаче не се вписват особено в социалистически дух на времето. През 1951 оперният певец Георги Белчев се опитва да създаде квинтет, подобен на “Комедиен хармонистс”, и взима Аспарух Лешников за първи тенор, но работата не потръгва. И понеже все пак трябва да се изкарват отнякъде пари, Ари пее където го поканят, като най – често това става в знаменития навремето ресторант „Гамбринус“, където е гвоздеят на програмата.

По това време Ари се жени втори път. Той е на 56, а жена му - на 19, но това няма значение, любовта им е голяма. Обитават една стая, част от някакъв магазин, ражда им се и син и макар и за кратко, Ари работи нощно време като пазач в Борисовата градина. Но какво да се прави, това е човешката съдба – веднъж си на върха на славата, в следващия момент се мъчиш само да се задържиш над водата... Ари не спира да пее - ту в някакви ансамбли, ту по разни балове и вечеринки, получава и някакви дребни приходи от Германия, където по радиото все още пускат песните на "Комедиен хармонистс", и въпреки че не му е никак лесно, не губи жизнелюбието си...

В началото на 60-те години в Германия и по – точно в Източна Германия, издирват изпълнителите на легендарната формация „Комедиен Хармонистс“ и ги канят на тържество във "Фридрихщат палас", някогашния "Гросес Шаушпилхаус", но не можахме да разберем причината Ари да не е там. Пет години по – късно обаче на церемония в Източна Германия лично го награждават със златна значка и званието “почетен член на Фридрихщат палас“, Дрезден пък го обявява за свой почетен гражданин.  

Това става известно у нас и вестник „Поглед“, много популярен по времето на соца, публикува статия за Аспарух Лешников, на която попада генерал Владимир Стойчев - и тогава, и после дългогодишен председател на Българския олимпийски комитет, съученик някога на Ари от Военното училище. Той веднага се разпорежда да дадат апартамент на Аспарух Лешников, така че поне жилищен проблем семейството вече няма. И за не остане по – назад от немците, в 1974 „Балкантон“ пуска възпоменателна дългосвиреща плоча на Аспарух Лешников със стари градски песни.

А след две години немският режисьор Фехнер, правейки поредния си документален филм, включва в него четирима от някогашните членове в „Комедиен Хармонистс“, един от които е и Ари. И след излъчването на филма в Германия, по – точно в Западна Германия, към Ари в България потичат стотици писма и колети с подаръци от някогашни почитатели, които очевидно не са го забравили...

Вижте още: Трудните истини за Ботевата чета

Щастлив, Ари става още по - щастлив, когато преди 80 - годишнината му Българското радио го преоткрива и почва да пуска песните му... А на юбилея си в 1977 ангелогласният Ари получава орден „Кирил и Методий“, за онова време голямо отличие, и стотици поздравления от цяла България и Европа...

На следващата година Ари си отива от тоя свят - в черния си фрак от времето на „Комедиен Хармонистс“... И макар да не е било така, ние си представяме как в последния му земен път е звучала песента „Страстно обичам жените“, с която един голям български и световен певец се е разделял с нашия свят и се е отправял с усмивка към един друг, където да може пак страстно да обича музиката, сцената, публиката и всичко останало...

 

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

 

 

Предишна Следваща