Банкерите Бурови. Трета част – Синовете. „Всеизвестният” Атанас Буров

28 Май 2018

В първата част на статията разказахме как с търговски нюх и усилен труд за 200 години няколко поколения Бурови забогатяват и към 1900 година „последният“ Буров вече е и банкер, депутат и политик. Втората част посветихме на неговия по - голям син Иван Буров - банкер, финансист и предприемач, а в тази трета част ще разкажем за по - малкия син - „всеизвестния“ Атанас Буров.

Банкерите Бурови. Част първа – Предците

Банкерите Бурови. Втора част – Синовете Непознатият Иван Буров

И да уточним още веднъж – той и Иван Буров не са един и същи човек. Освен това популярните „интервюта с Буров“, които някои хора са чели, а други - само цитати от тях, не са с Иван Буров, а с Атанас Буров, макар че за нас и това е спорно, и ще обясним защо.

В 1990 Михаил Топалов - Памукчиев публикува „еднаквите“ книги „Срещи с Буров“, „Буров банкерът“ и „Парите на Буров“, а година по – късно и „Срещи с принц Кирил“ (брата на цар Борис), но тези  за „банкера“ Буров и досега си остават май ненадминат бестселър на българския книжен пазар в годините на демокрацията.

Авторът обяснява, че на 10 септември 1944, когато новата власт арестува регенти, министри, политици и индустриалци, партийният функционер Владимир Поптомов му дал задача (като на млад симпатизант на комунистическите идеи и добър стенограф) да вземе интервюта от тях, че можели да кажат важни неща.

Сензационните интервюта с Буров и не толкова с принц Кирил се появяват след 46 години, но сякаш от един човек са взимани - дори изказът е еднакъв... И да кажем (все пак), че след ареста принц Кирил веднага със самолет го пращат на разпит в Москва, връщат го на 3 януари 1945, защото т.нар. Народен съд вече заседава, а на 1 февруари го разстрелват, така че Михаил Топалов - Памукчиев няма кога да е правил интервюта с него...

Вижте още: „Александър Невски“ е нещо много повече от храм и паметник

Атанас Буров пък го арестуват на 9 септември 1944, но го пускат под домашен арест, след което (също като принц Кирил) в януари 1945 става обвиняем в т.нар. Народен съд. Авторът в този период може да е разговарял с Атанас Буров, но едва ли – в есента на 1944 той пише статии за в.“Мир“, среща се с опозиционни политици и служители на чужди легации и доказателства за това видяхме в документи – донесения на Народната милиция...

Според Михаил Топалов – Памукчиев той разговаря с Атанас Буров и в Дряново, където го интернират през май 1948.  Днес инж. Тасев, човек на достолепна възраст, а тогава ученик и „съсед“ в малкото хотелче, си спомня, че Буров по два пъти на ден се разписвал в милицията, после четял книги от тамошното читалище, вечер се разхождал с жена си, а често идвала и дъщерята Недялка – да види родителите си и донесе едно – друго за ядене. И всичко това ден по ден и час по час е записвано в личното му досие, в което обаче никъде не се среща името Михаил Топалов – Памукчиев...

Последното му интервю с Атанас Буров пък е от Пазарджишкия затвор, където го бил заварил да седи с известния ген. Вълков, на когото като подал шепа череши, той ударил крак един в друг и заел поза „мирно“... Съдете сами дали това може да се е случило - Атанас Буров умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954, а ген. Вълков влиза там на 2 септември 1954...

До известна степен популярността на тези интервюта се дължи на вулгарния език на Атанас Буров. Но понеже езикът е един от най – отличителните белези за човека, прегледахме десетки броеве на в. “Мир“ с негови статии; четохме речите му в Народното събрание; внимателно се вгледахме в останалите от него записки, личната му кореспонденция и дори писмо до внучката му, която се ражда, а той все още не е виждал, защото е интерниран, и никъде не открихме и намек от този, с извинение, каруцарски език, на който говори Атанас Буров в тези прословути интервюта...

В 1990 дъщеря му Недялка Бурова - Велева, вече на преклонна възраст, изразява огорчение как в тях е представен покойният й баща. Затова смятаме, че нито тази жена, преживяла какви ли не унижения в живота си, заслужава паметта на баща й да бъде потъпквана, нито е коректно който и да е да представя Атанас Буров по начин, който смята за „вървежен“.

Вижте още: Мистичният пръстен на Шаляпин, но дал

Отделно някои твърдят, че Недялка била агент на ДС, но не показват документи, а според Михаил Топалов - Памукчиев интервютата му с баща й били 1900 страници (книгата му е 186), но никой никога не ги е виждал... И докато това се случи и се докаже автентичността им, както за много историци, така и за нас те са фалшификация, а твърденията, че дъщерята на Буров била агент на ДС - преднамерена клевета, кореспондираща със съмненията за интервютата... 

Ето защо с риск да разочароваме много хора, ще разкажем живота на големия български политик и по – малко банкер или почти никак Атанас Буров, като се позоваваме само на факти и документи.

Атанас Буров, роден в  1875, е по - малкият син в семейството на Димитър Буров. За разлика от прилежния и самовглъбен Иван, Атанас е общителен и любознателен. Затова баща му го праща в Априловската гимназия в Габрово, където заради „социалистическа“ стачка или „социалистически“ идеи го изключват. Самият Атанас Буров споделя, че „не може да се смята за нормален човек този, който на младини не е бил социалист, нито този, който и в зряла възраст продължава да изповядва социалистическите идеи“, което приемаме като признание, че в своята младост всеки човек търси себе си, докато открие своята истинска същност.  

Дипломирал се като частен ученик, Атанас Буров става студент по правни и стопански науки в Сорбоната в Париж, стриктно изучава философските и икономическите учения и формира три възгледа за цял живот: собствеността стимулира предприемчивост; силовото регулиране на капитала води до „стопански хаос“ и държавата функционира добре единствено с парламентарна демокрация.

Вижте още: Безподобният Пенчо Семов

Между 1903-1906 Атанас Буров ръководи строeжа на жп линията София – Кюстендил; в София навлиза в управлението на фамилната Българска търговска банка (седалището й е в Русе и там нещата ги „движи“ брат му Иван Буров) и фамилното акционерно дружество „Бъдеще“; влиза в управителните съвети на акционерно дружество „Бяло море“ и застрахователно дружество „България“. Успоредно  става и член на Народната партия (1894), чийто съосновател е баща му и в която членуват всичките му роднини...

Народната партия е партия на богати българи и интелектуалци , като Ив.Гешов, Теодор Теодоров, Константин Стоилов, Губиделникови, Бурови, Иван Вазов, Константин Величков, Михаил Маджаров. Та интелектуалците са си интелектуалци, а богатите - достатъчно забогатели, че да искат с политиката си да въздигнат България, за разлика от други партии в по – късно време, чиито членове искат тепърва да забогатеят, а България да почака...

По това време Народната партия е в немилост, защото не мълчи за своеволията на Фердинанд. Ето защо няколко години Атанас Буров дава всичко от себе си, както се казва днес - пред граждани държи десетки речи, ръководи в Горнооряховската околия (област) предизборната борба в 1908, но отказва предложението да стане депутат; после поема регионалното ръководство и провежда десетки събрания; на Великото народно събрание в 1911 пък така дебатира, че дори опонентите му го  аплодират...

В 1911 е вече народен представител и подпредседател на Народното събрание и изнася основната тежест по приемането на редица закони – за бюджета във военно време, за разни фондове, за строежа на жп линии, за митническите тарифи, за Избирателния закон, за работата на администрациите, за народното просвещение, за данъка върху приходите и т.н., а борбата му е да се стимулират хората за „бизнес“ и данъците да не ограничават капитала, а всичко това го пише в книгата „Атанас Буров. Живот за България“ на Ж. Цветков...

Вижте още: Емблематичният Тодор Ф. Чипев

В 1911 министър – председател става водачът на Народната партия Иван Гешов, а когато избухва Балканската война (1912) и целият народ ликува, че най – накрая българските земи ще се обединят,  подпредседателят на Народното събрание Атанас Буров заминава на фронта и в боя при Чаталджа турски куршум го уцелва в сърцето, но метална запалка или табакера в левия джоб на куртката го спасява...

Балканската война преминава в Междусъюзническата (1913), но Ив. Гешов управлява колебливо и премиер става Стоян Данев, а Атанас Буров - министър на търговията... През това време Фердинанд на своя глава дава заповед в „ябълката на раздора Македония“ нашата  армия да нападне сръбската и гръцката и понеже нещата излизат извън контрол, правителството подава оставка...

И за да си починете малко от политика, сменяме сюжета. В края на януари 1912, на бал в двореца, Атанас Буров вижда младо момиче, което му прави изключително впечатление с приятното си излъчване и отлично поведение. Момичето е Смарайда Салабашева, по това време току-що е завършила Френския колеж в Одрин.

Какво се  случва между 17 – годишната Смарайда и 37 – годишният Атанас Буров, не искаме да знаем, защото е много лично, но след 3 месеца те се сгодяват, а след войната женят и после им се раждат  син и дъщеря. И Смарайда и Атанас Бурови имат удивителен брак и остават докрай в добро и зло, докато смъртта ги разделя...

А както знаем, Бурови не се сродяват със случайни фамилии... Баща й на Смарайда, полк. Стефан Салабашев, от Сръбско-българската война (1885) герой и възпитаник на Австро-унгарската кралска кавалерийска школа, прави пробег с кон от София до Букурещ и там го  посрещат с военни почести, а чичо й е възпитаникът на Пражката политехника и авторът на първия оригинален български труд по математика, финансовият министър в две правителства и посланикът на България в Австро – Унгария Иван Салабашев...

По майчина линия Смарайда е от Карагьозови(те) от Търново, за които някой ден ще напишем отделна статия. Единият й чичо е Ангел Карагьозов – председател на Върховния касационен съд и министър на правосъдието, а другият Васил Карагьозов - известен учител в Априловската гимназия в Габрово, политик, фабрикант, дарител и почетен немски вицеконсул в града...

Вижте още: Кой открива защо българското кисело мляко е уникално

Дядото на Смарайда пък Стефан Карагьозов е търговец, фабрикант, изключителен дарител и представител на българите пред турската власт и като такъв няколко пъти спасява български революционери, а когато залавят в Къкринското ханче Левски и го затварят в Търново, той му осигурява лекар и съобщава на Революционния комитет, че нищо не може да се направи...

И сега се връщаме към разказа за Атанас Буров. Когато започва Първата световна война, с всички парламентарни средства той се опитва да възпре въвличането на България в нея, но не успява, а краят й се оказва за нас втора национална катастрофа (първата е Междусъюзническата война - 1913). В 1919 Ал. Стамболийски и Българският земеделски народен съюз (БЗНС) печелят изборите. И в този критичен за България момент, защото страната е разсипана, като настоява Народната партия да окаже подкрепа на БЗНС, понеже нямат мнозинство, Атанас Буров втори път става министър.  

Скоро БЗНС показва как могат да управляват некомпетентни хора само защото са спечелили избори. Променяйки закони, за да уязвят индустриалците, банкерите и търговците, въздигали до този момент България, те си навличат масова омраза, защото Законът за общия доход например ощетява всички. Ето защо в Народното събрание Буров систематично ги упреква в престъпна некомпетентност, че застрашават вътрешния мир и съсипват България, а в отговор те подвеждат под съд правителствата по време на войните, в едно от които министър е и Буров, макар и за 40 дни...

По това време той стига до прозрението, че не е добре в България да има много партии. Затова Народната партия се обединява с друга, а после с други (няма да им пишем имента, за да не утежняваме разказа) и 1922 всичките учредяват т.нар. Конституционен блок, в който Атанас Буров заема ръководна роля, като целта е със законови средства да бъде свален Александър Стамболийски и БЗНС... Далеч сме от мисълта, че борбата е била коректна, но в крайна сметка историята е такава, каквато е, ние не можем да я променяме...

На 17 септември 1922 в Търново е свикан събор на симпатизанти от цялата страна. Земеделското правителство обаче арестува хиляди, ,„сопаджиите“ на Стамболийски свалят хора от влакове, бият ги, стрелят, има много убити и ранени. И понеже има заповед да арестуват Буров, братовчед му Илия Шаранков го укрива в Горна Оряховица, а после Буров заминава за Букурещ и оттам за Париж. Скоро тук идва жена му Смарайда, двамата се разхождат, срещат се с приятели от студентските години и посещават спектакли и музеи, а когато на 9 юни следващата 1923 разбират, че е извършен военен преврат и Стамболийски е убит, незабавно поемат към България...  

Вижте още: Историята докосва само когато е истинска

Атанас Буров се разграничава от превратаджиите, защото смята, че с недемократични средства не бива да се постига каквото и да е. Затова създаденият през август 1923 Демократически сговор отново цели́ обединение. И когато свършва кървавото Септемврийско въстание, за което тук няма да пишем, а след него се провеждат избори и Атанас Буров е избран за народен представител, в десетки речи той призовава да се забрави случилото се и да започнат да работят за България, но няма кой да го чуе... На 16 април 1925 в атентата в църквата „Св.Неделя“ Буров е ранен, но дава колата си да извозват пострадалите, а после настъпва политическа криза....

Демократическият сговор поема властта - с министър – председател Андрей Ляпчев и Атанас Буров външен министър, а следващите 5 години са най – успешните в политическата му кариера, защото според историците без Буров след Първата световна война България е нямало да се нормализира... Става авторитет в Обществото на народите (някогашната ООН) в Женева;  среща се с английския външен министър Чембърлейн, с френския премиер и с кого ли не и в 1927 „урежда“ да падне наложеният от Ньойския договор военен контрол над България; прави десетки совалки между Париж, Рим, Лондон и Хага и в 1930 постига опрощаване на остатъка от т.нар. окупационен дълг - 12 милиона златни франка и анулиране на 1,7 милиарда по т.нар транш Б; свежда репарационния дълг на България от 680 млн златни франка до 11 милиона и постига изключително изгодни условия по т.нар „Бежански заем“, защото след войната в България има 300 000 бежанци от Македония и Източна Тракия... А какво прави за отношенията ни със „съседите“ на Балканите, няма да пишем, че статията ни няма да свърши...

През 30 – те години Голямата депресия в Америка се отразява и у нас, стопанската ситуация се влошава и възникват разногласия в Демократическия сговор, защото по принцип докато нещата вървят, всичко върви, но влошат ли се, започват раздорите... В десетки парламентарни речи Атанас Буров призовава към търпение и разум, но няма кой да го чуе...

На 19 май 1934 в България се извършва държавен преврат и новата власт забранява партиите и общинското самоуправление, въвежда и цензура. Атанас Буров се опитва да вразуми управляващите, те не желаят, но той не се предава и става яростна опозиция, повеждайки борба за възвръщането на гражданските и политическите права, която не успява, освен и че правителството на Георги Кьосеиванов поуспокоява ситуацията у нас...

Вижте още: Мистичният пръстен на Шаляпин, но дали

В 1936 пет партии се коалират и начело на т.нар. „Петорка“ застава Атанас Буров. И с нови сили чрез политически събрания, срещи с граждани и статии във вестник „Мир“ той воюва за връщането на парламентаризма в България, защото е дълбоко убеден в неговата сила... И въпреки че благодарение и на него в 1938 има избори, Атанас Буров се отдръпва от активната политика...

По това време той вече е 65 – годишен и доста поуморен. И да кажем, че през всичките тези 40 години политическа дейност брат му Иван Буров, изключителен финансист и предприемач, управлява и увеличава фамилното богатство, като фактически осигурява и богатството на брат си, защото той слабо участва във фамилните дела, но Бурови така са учени – винаги да са заедно... Ето защо когато Иван Буров умира в 1939, Атанас Буров поема фамилното кормило, но вече е твърде късно за каквото и да е, защото Втората световна война чука на вратата...

Какво ли не прави той, за да запази България неутралитет... Търси цар Борис и принц Кирил, дебатира с министър – председателя Богдан Филов, десетки пъти се среща с наши политици и служители на английската и руската легация, пише статии във в.“Мир“ и тръби за неизбежната трета национална катасатрофа, а англичаните му предлагат емиграция и осигурен живот в Лондон, но той отказва – мястото му е тук - противник на съюз с  Германия, русофил, но и противник на болшевизма, защото трите му кумира собственост, капитал и парламентарна демокрация нямат нищо общо с руския комунизъм...

И въпреки това в „горещото лято“ на 1944, когато се вижда развръзката на Втората световна война, а ние се чудим кой път да хванем и едно правителство не може да направи нищо, подава оставка и го сменя друго, но пак изход няма, на 2 септември 1944 Атанас Буров става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев – като последен отчаян опит Съветската армия да не влезе в България... И защо 70 – годишният Атанас Буров прави това, всеки може да си отговори - единствено за България... 

Нататък писахме вече какво следва... На 9 септември 1944 го арестуват, пускат го под домашен арест, т.нар Народен съд го осъжда на 1 година затвор, след това го интернират в Дряново... После понеже новата власт привидно „разрешава“ да има опозиция, Атанас Буров повежда борба, но е обвинен за опит да бъде свалено  правителството и държавна измяна, отново го задържат, месеци наред психически го изтезават и за да прекрати това, както пише на сина си, признава „всичко“, осъждат го на 20 години и го вкарват в Пазарджишкия затвор.... 

И какви са били новите управляващи на България, не искаме да коментираме, но ще кажем само, че са били безжалостни... Защото приемаме да вземат къщите, имотите, имуществото и дори личните вещи на Атанас Буров, приемаме и от политическа неграмотност, реваншизъм, завист или простотия да го наричат„гад“, „фашист“ и  „буржоазна отрепка“, но така и не можем да разберем останалото....

Вижте още: Безподобният Пенчо Семов

Защо в затвора този почти 80-годишен човек получава писмо от жена си само на три месеца, а той не спира да мисли за нея, децата и внуците си.... Защо му спират лекарствата за сърцето и той вече трудно става, а съкилийниците му го повдигат, за да пийне глътка вода, докато той със сетни сили пише последни думи в дневника си... Защо когато престава да приема храна и вода, затворниците на ръце го изнасят навън, за да погледа небето над затворническите зидове с ръждясала тел, а той от благодарност се просълзява... Защо когато умира, го захвърлят като куче в гробищата на Пазарджик, а когато на другия ден пристигат жена му и дъщеря му и виждат някакъв пресен гроб, разбират, че той е неговият... Защо като отиват на другия ден, булдозер е заравнил гроба, сякаш и след смъртта на Атанас Буров „тия“ хора искат да продължават да тъпчат един голям българин, цял живот правил каквото може за България и дори невинаги прав, винаги с мисълта за доброто й...

И тук ще свършим така. Представяме си как в небесните селения дъщерята на Атанас Буров  се приближава до баща си и му казва: “Папа́, четох статия, в която млади хора се опитват да кажат истината за теб, не като в ония интервюта...“ „Скъпа моя, това е чудесно не толкова за мен, колкото за бъдещето на България...“ – отговаря той, а Смарайда одобрително потупва с фина длан ръката на любимия си мъж...  

 

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Човекът, който от „всичкото“ си Отечество най-много обичаше Копривщица

 

 

 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща