Банкерите Бурови. Втора част – Синовете Непознатият Иван Буров

21 Май 2018

В първата част на статията разказахме как всяко поколение Бурови от 1700 докъм 1900 година с предприемчивост, инициативност и усилен труд забогатява и как логично в началото на ХХ век Бурови вече са известни търговци, предприемачи и членове на акционерни дружества, а Димитър Буров - и банкер, депутат и политик.

Банкерите Бурови. Част първа – Предците

И като продължаваме разказа си за по – големия му син Иван Буров ( третата част ще е за Атанас Буров), ще напишем това, което пишем всеки път, разказвайки живота на българи, допринесли за доброто на България - че според нас от три фактора зависи какво ще постигне човек в своя живот – от семейството, от средата и това, което той сам направи за себе си. 

Иван Буров се ражда в 1873, а когато пораства, баща му го праща да завърши Търговската академия във Виена, защото е дошло време, в което конкуренцията е жестока и образованието е от значение. И като се дипломира, Иван Буров започва работа в клона на известната френска банка „Креди Лионе“ в Марсилия, за да натрупа опит в  международните банкови операции.  

Към 1900 той вече управлява свищовския клон на създадената от баща му (в съдружие с Георги Губиделников) Българска търговска банка, а основава и банкерската фирма „Буров–Абаджиев“, която кредитира предприятия в Русе, Свищов и Горна Оряховица. Това се вписва във фамилната традиция всички Бурови заедно да работят за общото благо, а когато на някой от младите наближи времето да се задоми, да започне и нещо „свое“, така че децата му като пораснат, да се повтори всичко отначало...

От 1900 Иван Буров заживява в Русе, където са фамилната банка, нищо че се управлява от София, и фамилното застрахователно дружество „България“ (1891), с 62 клона в цяла България, но и в Атина, Берлин, Париж, Лондон, Мадрид, Амстердам, Чикаго и къде ли не. И само да кажем, че в днешно време много хора нямат доверие на застрахователните дружества, но до 1944 това на Бурови, защото то така е известно, изплаща на своите клиенти 6 500 000 000 лв. Шест милиарда и петстотин милиона лв...

Вижте още: Големият Симеон Радев

В 1909 със семейството си Иван Буров се установява в София, защото става член на Управителния съвет на Банката, по-късно и неин управител. Започва обаче Балканската война (1912) и като мъж на дълга, той изоставя всичко, заминава на фронта и сигурно има причина да стане носител на най-високото военно отличие - офицерски кръст „За храброст“...

Както знаем, в последвалата Междусъюзническата война (1913) ние губим Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа, затова когато в 1914 избухва Първата световна война, правителството е пред дилема към кой от двата враждуващи съюза да се присъедини. Антантата (Англия, Франция, Русия) му обещава връщане на загубените земи (уклончиво обаче), а Централните сили (Германия и Австро-Унгария) му гарантират Македония, но само нея...

Управляващите клонят към Централните сили, опозицията е против, а в нея е и Народната партия, членове на която са Иван Буров и Атанас Буров - той дори е и депутат. В този момент правителството взима заем 500 млн. марки от немската банка “Дисконто гезелшафт” за оборудване на армията и политическата борба се ожесточава, защото изборът на кого да станем съюзник, става предрешен... И тогава се случват две събития...

На 13 февруари 1915 в Градското казино в София взрив убива дъщерята на военния министър, сина на началник-щаба на армията и още двама души от софийския елит, а осем са ранени. Съратник на опозиционния лидер Никола Генадиев е набеден за организатор, задържат едни хора и след разследването трима от тях ги осъждат на смърт. Впоследствие ще стане ясно, че турският вътрешен министър е организаторът, при това с други хора, а целта е била общественото мнение да се настрои срещу опозицията, която е твърдо против България да се присъедини в Първата световна война на страната на Централните сили, на които скоро турците стават съюзник...  

Вижте още: „Александър Невски“ е нещо много повече от храм и паметник

През юли 1915 в София пристига бившият френски министър Крюпи с неявната идея да бъде изкупена цялата зърнена реколта, правителството да изпадне в затруднение и така да се принуди да се съюзи не Централните сили (т.е. с Германия), а с Антантата (т.е. с Франция)... Французинът се среща с директора на „Буровата банка“ Губиделников и понеже той и Бурови са против съюз с Германия, тримата се съгласяват банката им да извърши нужните операции...

И започва т.нар. Деклозиерова афера, в която някой си Де Клозиер обявява цени с 25% над изкупните; „възнаграждава“ със сума между 500 хил. лв и 1 милион опозиционни политици да осигурят хора за прекупвачи; те освен законната комисиона от 4% взимат и на всеки 100 кг жито по 2 лв. бонус и общо взето, всички са доволни...

В края на септември 1915 обаче правителството подписва съюз с Централните сили, Де Клозиер изчезва, а 39 депутати и търговци, както и Иван Буров, са арестувани. И понеже наистина става въпрос за далавера очевидно с пари на френското, английското и руското правителство, т.е. на Антантата, всичките 39 човека го „отнасят“, а Иван Буров е оправдан - банката просто си е вършела работата...

Ще бъдем коректни - със сигурност банката спечелва немалко, но благодарение на него всичко е извършено, както се казва, lege artis -  „с прецизност и професионализъм.“ От една страна, всяка стопанска сделка има нужда от банков контрагент, от друга страна, Иван Буров е против България да се съюзи с Централните сили. И понеже сме „отчели“ Междусъюзническата война като първата национална катастрофа, участието в Деклозиевата афера на Иван Буров ако не е оправдано, то поне е разбираемо – да предотврати втората...

Вижте още: Мистичният пръстен на Шаляпин, но дали

И макар да не успява, заминава на фронта на Първата световна война, защото чувства това като дълг към България... Скоро обаче го отзовават в София да помага на правителството и той пътува до Берлин и съюзните столици, подготвя сделки и подписва стопански договори... И ако някой си мисли, че прави това, защото може да се е уплашил покрай Деклозиевата афера, ще го опровергаем – нищо не е можело да уплаши Иван Буров...

Гениален банкер, той е и предвидлив финансист какво ще се случи на паричните пазари след края на войната... В Германия настъпва хиперинфлация, хлябът днес струва 2 милиона, утре - 4, а вдругиден - 6 (това го има в „Черният обелиск“ на Ерих Мария Ремарк) и марките стават хартийки... В това време банката на Бурови не само няма проблеми, а е и на огромни печалби, защото по нареждане на Иван Буров всичките й авоари са във френски франкове...

Много преди войните той вече се е намесил и в индустриалния пейзаж на България, защото го избират или за управител, или за член на управителните съвети на какви ли не акционерни дружества в практически всички стопански сектори. Дали е бил добър в тази дейност, не коментираме, но ще кажем, че някога „бизнесмените“ или просто хората много са внимавали на кого поверяват парите си да ги управлява...  И за да не бъдем голословни, ще дадем пример как се развива едно акционерно дружество, в което участва Иван Буров, защото ако разкажем за всичките, ще стане досадно...

В 1908 немският предприемач Наудашер с трима съдружници, един от които Иван Буров, отварят предприятие за бетонови изделия и конструкции с вносен цимент. Поради засиления интерес в 1912 го преобразуват в АД (акционерно дружество) „Гранитоид“ и след две години, конкурирайки се с циментовия завод в Златна Панега, „то“ отваря циментова фабрика в пернишкото село Батановци и започва да произвежда такъв портландцимент (първокачествен), че скоро става основен доставчик на бетонни изделия за България...

Вижте още: Безподобният Пенчо Семов

В 20-те години фабриката се сдобива с електрическа пещ, но там няма електричество, затова в 1922 „Гранитоид“ вдига ВЕЦ „Рила“ и захранва фабриката с ток, а и всички села наоколо. След две години купува въгледобивната мина край Благоевград и създава дъщерното АД „Пирин“, отваря фабрика за гипс в село Калугерово, а когато в 1927 заработва трета пещ във фабриката, постоява и ВЕЦ „Пастра“; скоро отваря и фабрика за брикети до Перник.

За 800-те фабрични работници в Батановци „Гранитоид“ построява жилища, общежития, столова, киносалон и здравна амбулатория; прави им зеленчукова градина, ферма за животни и дори малка зоологическа градина за децата; помага и на селото да изгради училище, здравна служба, кметство и поща – и до днес ги  има...

В 30- те години „Гранитоид“ е най-голямото акционерно дружество на Балканите и не може да се спре -  купува въгледобивната мина при село Брежани, изгражда ВЕЦ „Рила“, започва разработването на оловно-цинковите находища при Кърджали, купува въгледобивната мина до днешния Димитровград, започва строежа на циментовия завод „Вулкан“, изгражда там ТЕЦ и така нататък и така нататък, но не само Иван Буров и съдружниците му богатеят, а и всички собственици на акции, което съвсем не е без значение...

Всъщност така стоят нещата с едно акционерно дружество, а как се е справял Иван Буров с останалите, докато е управлявал и банката, можем да си направим извода, щом само на двама българи, един от които той, в 1929 и по случай 50 години от Освобождението цар Борис им връчва ордени за заслуги за развитието на България.

Вижте още: Емблематичният Тодор Ф. Чипев

И понеже Иван Буров е управител или член на управителните съвети на 28 акционерни дружества, да изброим някои от тях: „Гранитоид" (цимент),„Адрее", „Орион" и „Бедек“ (електроенергия); Консорциум за тютюн и Съединени тютюневи фабрики (тютюнопроизводство); „Гиран", „Червен бряг" и „Нови пазар“ (мелничарство); „Св. Георги" (текстил); „Е. Мюлхаупт & С-ие"(производство на машини); „Труд" и „Работник" (керамика); „Бъдеще" (експлоатация на Балканския каменовъглен басейн); "Семепроизводителна станция „Д.А. Буров & С-ие"; Книжно-мукавена фабрика-Княжево; „Стопанско развитие" (печатарство); „Янтра" (производство на спирт); "Софийска банка",   Застрахователно дружество „България“, банка "Д. А. Буров и Сие" - Русе-София; Видинската търговска банка, Съюза на акционерните дружества, вестник „Мир" на Народната партия...

Но Иван Буров не е само банкер и финансист, той има и семейство... Казват, че когато за пръв път вижда бъдещата си съпруга в Търново, направо й иска ръката от нейния баща, който обаче отказва, защото дъщеря му е все още малка... А когато тя се образова в Германия и се връща, става жена на Иван Буров...

Бащата д-р Алекси Христов, потомък на знатните Палаузови от Габрово, в Руско-турската война (1877-1878) спасява хиляди ранени офицери, войници и опълченци. След Освобождението е главен лекар на Търновската болница и според всеобщото мнение я прави първокласната болница на България. В Сръбско – българската война (1885) спасява стотици войници; като директор на Александровската болница в София за първи път прилага рентгеновата диагностика; на  преклонна възраст е фронтови лекар в Балканската война (1912), а в Междусъюзническата (1913) докато лекува турски военнопленници, се заразява от тях с петнист тиф и умира...

Този достоен човек има има пет деца - проф. д-р Никола Алексиев, родоначалник на експерименталната психология в България; проф. д-р Владимир Алексиев, световноизвестен лекар и родоначалник на българската фармакология; Мара Алексиева, омъжена за известния юрист д-р Никола Златин; Васил Алексиев – предприемач, и Ивана, която се омъжва за банкера Иван Буров.

Вижте още: Кой открива защо българското кисело мляко е уникално

И пишем това, за да кажем, че Бурови открай време не се сродяват със случайни хора, но дано ни разберете правилно. Днес много хора са убедени, че успелият човек е само богатият, но това не е така. Успелият човек е успелият в своята област благодарение на качествата си и усилен труд и когато такива хора от две различни фамилии се сродяват, гените си казват своето... 

И само да добавим, защото обикновено хората ги интересува това. Всичките Бурови – и предците, и Иван и Атанас Бурови, и фамилия Алексиеви са благородни дарители на какви ли не народополезни начинания, защото вярват, че именно хора като тях - достатъчно успели – трябва да подпомагат финансово Отечеството... И те го правят, но ако напишем и това, статията ни няма да свърши...

Иван Буров и Ивана Алексиева имат три дъщери и един син. Едното им момиче когато е 6 - годишно, след прекаран менингит оглушава, но това не му пречи да стане известната художничка Тодорка Бурова и нейни платна днес да има в Националната художествена галерия... Другата дъщеря завършва немска филология във Виена, а докато учи, 3 години не се връща в България, за да не се харчат излишни пари за път... Синът пък завършва в Германия минно инженерство и години наред е по мините, защото това е потребно на България...

И когато в 1944 нещата се обръщат с главата надолу, семейството на Иван Буров (по чудо) оцелява... Новата власт им отнема всичко, но Бурови са хора с класа и приемат това с достойнство, освен и че баща им умира в 1939 и те трябва да продължат напред... В 1954 обвиняват сина на Иван Буров - инж. Димитър Буров, че е член на "шпионско-вредителска група с цел спъване на минното дело в страната", осъждат го на смърт, после променят присъдата на 20 години затвор и той, фактически невинен, престоява там цели 10 години...

Вижте още: Историята докосва само когато е истинска

Някога семейната къща на (Иван) Бурови е на мястото на днешната Френска гимназия в София, но в бомбардировките в 1944 тя рухва и вътре всичко изгаря, а е имало хиляди книги, които Иван Буров е четял в оригинал, защото знаел немски, френски, английски и руски... Всъщност голямата му слабост е нумизматиката, заради която става и съосновател, и член на Българския археологически институт. По негова инициатива фамилната банка и фамилното застрахователно дружество учредяват фонд с впечатляващата за времето сума от 50 000 лв и когато Иван Буров умира в 1939, тези пари са дадени на Археологическия институт...

Иван Буров има четири деца, но съдбата решава само едно от тях да има свои... На 8 декември 1989 обират апартамента на дъщеря му и уникалната нумизматична сбирка на баща й, за която още навремето се знае, че е с изключителна научна стойност, изчезва завинаги, но „крадците“ не взимат двата му бележника, защото за какво са им... А ако ги разгърнем, вътре пише примерно това:  „Банкерът трябва да не ламти за голяма печалба. Бавно, но сигурно. Това трябва да бъде неговото правило.”...“Никога да не забравя, че нему са поверени чужди пари и спестявания”... „Вместо да се дават милиони кредити на „едри търговци”, които един прекрасен ден пропадат внезапно, по-добре е същият кредит да се даде на 50–60 дребни, скромни, работливи и спестовни търговци и занаятчии, които с времето ще напреднат, ще станат вложители и всякога признателни клиенти…“ и така нататък и така нататък...

И какво друго да напишем, освен че Иван Буров не посрамва нито предците си, нито семейството си, нито децата си, нито себе си, защото е Буров. А Буров не е просто име. Буров е талант, труд, усилия, дълг, висока класа и съдба...

 

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Човекът, който от „всичкото“ си Отечество най-много обичаше Копривщица

 

 

 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща