Бъдете спокойни: Слънцето ще изгрее и утре, защото далеч е краят на света

Автор: New Me

15 Май 2020

На 15 май 1925 г. е убит Гео Милев - един от най-непримиримите гении на българската поезия. Днес си спомняме за него с пламенните му думи, публикувани в една от статиите му - "Парадокси".

***********

Най-поучителната за днешния момент басня е баснята за магарето с лъвската кожа; най-мъдрата пословица е: "Всяко зло за добро." - "Колкото по-зле, толкова по-добре." 

Реакцията не е предмет на социологията, а на зоологията; реакция значи: да се възвръща човекът към животното. Така изнася на ония, които имат две ризи. 

След като Тамерлан унищожил в кръв и огън всичко, което смеело да мисли не тъй, както той иска, запушил с кръв всички недоволни уста и издигнал престола на властта си върху грамада от черепи - мъдрите ходжи и молли, привърженици на неговата непогрешима правда, започнали да издават вестник "Свободна реч".

"Какво ще прави народът без мене?" - извикал Нерон, когато умирал, и горко заплакал.

Един от най-презрените спекуланти на пиацата пред "Панах" - човечец, авансирал от вестникопродавче до милионер - се тупа в гърдите и заявява: "Аз съм българският Гаврош! - Аз - простакът, аз, човек, излязъл из калта на улицата." Въпрос на честност пред самия себе си. Най-сетне - доблест. Кой български поет има толкова доблест да каже за себе си: аз съм маниакът върху българския Парнас. Или кой български държавник напр. има толкова доблест да каже: аз съм българският Калигула! 

Отношенията ни със съседите са добри: валутата е затвърдена; цигари има: какво повече иска народът? 

Господин Форд, най-големият фабрикант на автомобили и кандидат за президент на Американската република, има идеално уредена фабрика: пълна децентрализация, диференциация в работата, осемчасов работен ден, най-големи надници на работниците, работнически фабричен съвет - на това отгоре - всеки работник, който желае, може да получи автомобил на костуема цена; всички са задоволени; почти комуна; какво повече искат работниците? 

Две най-силни оръжия има протестът: баснята и карикатурата. Но баснописците винаги са били борци - дори някои от тях са ходили в затвор и заточение, а карикатуристите винаги са били подлеци - дори някои от тях са получавали премии от властниците. Поне у нас. И много естествено: каква опасност от карикатуриста? Който се смее, зло не мисли.

В най-тъпите епохи най-много е цъфтяла поезията. Тъкмо в епохи на гнет и задушаване на съвестта. Пример: днешната българска поезия.

Тираните са винаги меценати на изкуството. Първата необходимост в двореца на всеки тиран е бил - шутът.

Но днешното време - когато човекът е лишен от първото главно: свобода - и от второто главно: хляб - няма нужда от изкуство.

Днес изкуството е лукс. От него има нужда само хайлайфът.

Днес изкуство и култура са самата борба за възможността да съществува изкуство и култура.

Но все пак: всяка тирания - колкото и черна да е тя - е само една черна запетая в историческото развитие на човечеството; никога точка.

Бъдете спокойни: слънцето ще изгрее и утре; защото далеч е краят на света.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща