pixabay.com

pixabay.com

31 Юли 2017
Добави в любими

Бъди в хармония с Лена Лалчева: Огледалце, огледалце, я кажи… годините личат ли ми?

Можете да задавате своите въпроси към психолога Лена Лалчева на лично съобщение в страницата на Newme.bg във Facebook или на office@newme.bg.

Днес ще си говорим за годините. И за възрастта. За онези десетилетки, които щом доведат до промяна на първата цифра в числото на годините ни, ни притесняват и тревожат, а някои от нас карат да изпадат в сатурнова дупка около рождения си ден. Една приятелка преди години ми сподели, че се страхува от трите „С“ – самотата, старостта и смъртта. Повечето жени се плашат от четиридесетте. Всъщност когато си на 20, те притесняват 30-те. След десет години те плашат 40-те. И така нататък, предполагам.

Преди три години една двайсетгодишна девойка се притесняваше от факта, че става на двадесет и една. Отстрани си мислех колко повърхностно изглежда. За нищо на света не бих искала да съм отново на двайсет и една. Щяха да ме чакат толкова много неща, през които вече минах, че не..., благодаря. Чувствам се чудесно на моите тридесет и седем.

Какво обаче са годините и защо толкова много плашат жените? Мисля, че те са пряко свързани със самочувствието на жената. И до голяма степен с реализацията й. Ако се харесваш, чувстваш се обичана и привлекателна и си доволна от извървения път до момента, защо трябва да те притеснява една цифра? Или една бръчка в повече? Нека да видим.

Обикновено 40-те са възрастта, в която всички ние вече сме развили живота си по някакъв начин. Имаме едно или две деца, работа или кариера, съпруг или развод. Някои от нас са с една или две ипотеки, други са се реализирали в майчинство и домакинстване и са на 24-часов работен ден вкъщи.

Ако ни предстои развод и той не е по наше желание, самочувствието ни рязко отива надолу и си мислим, че вече никога, никой няма да ни харесва или обича. Ако разводът е иницииран от нас, вярваме, че сами или със следващата си голяма любов ще покорим света. А всъщност каква е разликата? И в двата случаи имаме бъдещ развод, само значението, което му придаваме е различно.

В единия случай горим от нетърпение съдията по-бързо да си свърши работата, а в другия се чудим как ще се събудим сами и какво ще правим с живота си оттук нататък. В единия случай смятаме, че след развода животът ни тепърва започва, а в другия сме съсипани и смятаме, че сме стари и той вече е приключил. А всъщност и в двата случая ние сме на 40. Въпрос на гледна точка, а не на години.

Имам познат на моите години. Напоследък е потиснат заради осъзнаването, че на 37, обръщайки се назад вижда един неудовлетворително изживян живот. И смята, че занапред не би могло да му се случи кой знае какво. Няма очаквания за кой знае какво развитие на кариерата си, в личен план не вярва нещо съществено да се промени и т.н. А всъщност е само на 37. С хубава работа, в която е добър, дъщеря в прогимназията и спокойно и хармонично семейство. Но вижда реализацията си до момента през черни очила. Или поне през сиви.

Статистически погледнато, минимален процент хора успяват да постигнат върхове в живота си преди 40. Обикновено 20-те са за поставяне на основи и образование, 30-те – за усилена работа и в края им жънем плодовете от всичко това. Защо този мъж мисли така за себе си, а аз съм толкова спокойна с възрастта си? Отговорът е в начина, по който гледаме на себе си и на живота по принцип.

Харесвате ли себе си? Харесвате ли живота си? Харесвате ли работата си или онова, което правите? Каква беше майка ви/баща ви на вашата възраст? Отделете двадесет минути насаме и си спомнете всичко, което сте чували от близките си по отношение на възрастта. Някой някога казвал ли ви е, че „то ако не си поживееш до трийсет, после деца, работа, семейство...“; или „след четиридесет, шансовете за работа рязко намаляват и е по-добре да си пазиш местенцето....“, или „ако на 35 не си си купил кола/жилище/каквото и да е друго, няма кога да го направиш“, или „трябва вече да си родила две деца, щото след 38 вече става много трудно...“

Когато чуя нещо подобно от някого, рязко ми се вдига адреналинът. Защото е невярно, но ако се случи да ти се повтаря по няколко пъти от важен за теб човек, когато си в двайсетте или още по-рано, започваш да го вярваш и в един момент то става твое собствено убеждение. А после се събуждаш на четиридесет и се чудиш защо се чувстваш нереализиран или безполезен.

Всеки от нас има някакви убеждения за живота си и за себе си, в това число и за възрастта. Моите са, че точно в момента се чувствам прекрасно и дори често, затрупана от много работа, ангажименти и отговорности, завиждам на майка ми за нейната възраст, която ми се струва доста спокойна и даваща възможност да се отдадеш на любимите си занимания, а не да си непрекъснато ангажиран. От какво тогава се плашим с остаряването? Всъщност терминът остаряване сам по себе си е неточен. Можем да говорим за остаряване едва след 70-те. Или поне след 60-те.

Какъв е ключът да посрещаш годините си с вълнуващо очакване и хармоничност? Харесвай се. Ако не се харесваш – коригирай това. Започни да спортуваш и направи ежедневието си здравословно. Ако ти е нужна корекция на външния вид, направи я. Обичай се. Отдели време само за себе си. Повдигни самочувствието си, има стотици книги, семинари и курсове, които ще ти помогнат. Усъвършенствай се. Чети и научавай нещо ново непрекъснато, изпълнявай по една своя голяма мечта всяка година, бъди добър в работата си.

Миналата година моя близка приятелка роди на тридесет и девет. Не, не е първото й дете. Третото е, след като беше решила, че две момичета са й напълно достатъчни. Но се случи и тя избра да го роди. В момента се наслаждава на едно зряло и осъзнато родителство и казва „Радвам се, че Алекс избра да се роди в нашето семейство“.

Друга моя приятелка, на 44, след развод и една поотраснала дъщеря се радва на интереса на мъжете към себе си и се чувства чудесно – дете, работа и интересен личен живот, изключващ пране и гладене на мъжки ризи. Животът така й харесва и тя му се наслаждава изцяло.

Трета моя близка преди пет години заряза добре платена работа в сферата на технологиите, отгледа второто си дете на спокойствие и сега стартира изцяло нова кариера в напълно различна сфера. Тази година не празнува рождения си ден, заради суеверията около 40-те.

Всички тези жени са над 40. И доказват, че човек може да се чувства чудесно на всяка възраст. Дори и разведен, дори и с три деца, дори и с изцяло нова кариера. Имало е моменти, когато не им е било лесно. Но такива моменти има и на двадесет, и на тридесет. Имало е моменти, когато са били неуверени, притеснени или изплашени. Винаги има такива. Но в тези моменти събираме шепа самочувствие, останките от самоувереността си и една нова чанта или маникюр и се изправяме отново. Защото жената е новият силен пол, макар и в сянка, и някакви си години не биха могли да ни изплашат!

 

* Лена Лалчева е психотерапевт и психолог. В статиите си се фокусира върху всички търсения, които я вълнуват като професионалист и като човек. Те не са основание за поставяне на диагноза или самолечение. Използвайте ги, за да опознаете себе си и начина си на мислене по-добре и в крайна сметка да сътворите живота си по по-хармоничен начин.

Още за Лена Лалчева можете да видите ТУК.

Вижте още:

Бъди в хармония с Лена Лалчева: Колко внимание отделяме на детето си?

Бъди в хармония с Лена Лалчева: Как да се харесваме и да сме щастливи?

Бъди в хармония с Лена Лалчева: Когато в леглото сме трима....

Бъди в хармония с Лена Лалчева: Алкохолната зависимост

 

Предишна Следваща