pixabay.com

pixabay.com

31 Октомври 2017
Добави в любими

Бъди в хармония с Лена Лалчева: Силна жена ли си?

Можете да задавате своите въпроси към психолога Лена Лалчева на лично съобщение в страницата на Newme.bg във Facebook или на office@newme.bg.

Ние, жените, сме създадени за да живеем с някого. Ако за един мъж също необходимостта да свърже живота си с половинка от другия пол е желана и съществена цел, за нас това е още по-важно.

Ненапразно за жената се казва, че е пазителка на домашното огнище и на семейните ценности, топлина и уют. Ако надникнем в представите на Юнг за колективното несъзнателно, съхраняващо универсални културни представи от древни поколения, ще си спомним женските си предшественички в пещерата, заобиколени от деца и грижещи се за семейството, а мъжете, на лов за прехраната му и като защитници на поколението си.

Вижте още: Бъди в хармония с Лена Лалчева: 10 неща, които ми се иска да бях научила по-рано

Напоследък обаче все по-често срещано явление са жените, които живеят сами. Някои отглеждат децата си сами, преживели болезнен и неприятен развод; други са избрали пътя на изцяло самотната майка, а трети - просто към този момент не са срещнали мъжа, с когото да пожелаят да свържат живота си и са го решили по самостоятелен начин.

Тенденцията продължава и тя е насочена към все по-големите амбиции на женския пол; амбиции към получаване на добро образование; към кариерно израстване, към политическо развитие, към себереализация, излизаща извън традиционните роли на нашите баби и майки, ограничаващи се до мястото на жената в кухнята и в рамките на дома.

Като че ли с рухването на стъкления таван, който стоеше над жената до преди 50-тина години, ние откриваме все нови и нови хоризонти пред себе си и се променяме все повече и повече. И стигаме до момента, в който решаваме да живеем живота си сами, ако до нас не е подходящият и желан човек.

Ако не сме срещнали именно онзи принц на белия кон, за който сме мечтали като деца, после сме преформулирали като момичета и който сега вече е приел ясния и конкретен образ на идеалния мъж за нас, който обаче все още не се появява.

Вижте още: Бъди в хармония с Лена Лалчева: Без повече негативни емоции

Една жена отпреди 50 години би се примирила с какъвто и да е вариант на съпруг до себе си - не са малко случаите, в които жените са живеели целия си живот с алкохолик, грубиянин и побойник до себе си, но доволни от факта, че той е там, до тях, че не са отритнати от близките и с лепнат от обществото етикет на „стара мома”.

Днес това е по-трудно да се случи. Съвременната жена вече има ясно поставени цели и стремежи, знае какво носи в себе си и какво може да предложи на човека до нея; знае какво иска в замяна от него и какво си струва да получи.

Сякаш по-доброто образование, работа и различният начин на мислене ни карат да се справяме с живота си сами и да отказваме да се примирим с по-малко, отколкото смятаме, че заслужаваме. Вече можем да отглеждаме децата си сами, да ходим на работа и да се грижим за дома си едновременно, да полагаме грижи за себе си, да поддържаме приятелски отношения и всичко това, без да се притесняваме, че до нас няма мъж, който да ни помага.

Дали защото вече нямаме нужда от помощ, успяваме да се справим сами и отказваме да споделим живота и неговите трудности и удоволствия с друг, освен с точния човек, или по някаква друга причина? Факт е, че мъжете като по-силен пол и като черта на характера се ползват с по-голям контрол и желание за власт, било то в службата, в дома или на футболното игрище.

Вижте още: Бъди в хармония с Лена Лалчева: Задушаваш ли връзката си?

Факт е, че в началото на миналия век жената не е имала право на глас при вземането на важни решения, касаещи семейството или бъдещето на брака си и децата си, да не говорим за държавната политика.

Дали сега, когато вече имаме това право на глас, ние изведнъж не сме решили да се възползваме от него максимално и да отречем каквото и да било влияние на някого другиго върху себе си? Освен ако този друг не е идеалният, желан и търсен от нас Мъж?

Какви са жените, решили да изживеят живота си сами, понеже не са срещнали определената със строги критерии половинка?

Вариант 1: Самоуверената и реализирана жена, решила, че заслужава всичко по идеалния начин, по който го прави тя. Прекрасна цел, не взела под внимание обаче факта, че идеални хора няма. Идеални са нещата, когато ги правим по най-добрия начин, на който сме способни и се чувстваме добре от резултата.

Този резултат е важен и идеален може би само за нас, за нашето пространство и нашата вселена, не за всички и не по всяко време. По същата логика, никой човек не може да бъде идеален винаги и във всичко.

Вариант 2: Жената, преживяла поредица от неуспешни взаимоотношения и решила, че всички мъже са същите неудачници като последния й бивш и че никой мъж не би могъл да й предложи повече, отколкото досега е получила.

Дълбоко наранена и отчасти озлобена към цялата мъжка популация, тя решава, че е по-добре да изживее живота си сама, отколкото с някой, който не я заслужава. В някои случаи дори не си дава сметка за собствените си грешки, допуснала при всяка от връзките, и обвинява за всичко мъжете в живота си.

Тук обаче идва да се намеси правилото на психолозите, а именно, че всички хора, с които се обграждаме, са привлечени от нещо у нас. И ако грешките, които допускаме в отношенията си са едни и същи отново и отново, не е ли време да се запитаме дали отново и отново не привличаме един и същи тип човек до себе си, а имено -  този, който не трябва и от който се стремим да избягаме?

Вариант 3: Жената, решила временно да остане сама, докато срещне подходящия човек. Това като че ли е най-често срещаната форма на самотната жена, поради факта, че никога не се знае какъв човек ще срещнем утре.

Дори и да сме взели решение да прекараме живота си сами, ако на следващия ден се влюбим, всичките взети смело решения ще отидат подяволите и всички разочарования и поуки, взети до момента, ще бъдат забравени. Обикновено така се случва, когато човек се влюби - стихията на положителните емоции помита всичко след себе си, виждаме само хубавите страни на човека срещу нас, а ако изобщо има лоши, ги трансформираме в добри такива.

В крайна сметка, всяка жена решава сама за себе си нещата от живота. С мъж до себе си, независимо под каква форма - приятел, любовник, съпруг, и трите варианта на присъстващ елемент от мъжки пол в живота ти си имат своите негативи и разбира се, повече позитиви.

Моите две близки приятелки, решили живота си самостоятелно, поне към този момент, са щастливи. Вярно е, че се срещат с различни хора и няма кой да ги пита недоволно: „Къде беше досега?!? 3 през нощта е!!!”; няма чии мръсни чорапи да прибират от пода на банята и не дават на никого обяснения защо се е свършила тоалетната хартия или пастата за зъби, но…..

Идва моментът на Бъдни вечер, Коледа и онези няколко вечери в годината, когато всички хора се събират на трапезата в общия семеен дом и тези мои две приятелки се питат: а аз къде да отида и на моята маса кой ще присъства?

Идва моментът на първата сричка на детето, първият футболен мач или първата диплома и тези радостни мигове често няма с кого да се споделят.

Защото както и да решим живота си, винаги ще има моменти на любов, щастие, радост и моменти на трудности, тъга и болка. Винаги ще има моменти, които искаш да преживееш сама, далеч от всички чужди погледи, и мигове, когато ще искаш да споделиш с някого щастието и гордостта си.

Както се пее в една българска песен…. „Светът е за двама”….. въпросът е кой ще бъде вторият, на каква цена и разбира се, ние какво сме готови да платим/дадем в замяна?

Предишна Следваща