Бъди в хармония с Лена Лалчева: Стремежът да сме съвършени

pixabay.com

pixabay.com

07 Октомври 2018

Често обичаме да казваме, спрели поглед върху някой известен експонат в галерията или музея, че това е символ на съвършенството. Или стоейки възхитени пред танцуващите фонтани в Дубай или пред устоялите на хилядолетия пирамиди в Египет, да направим аналогия с нещо величествено, неповторимо и перфектно. 

От позицията на годините, историята или всеобщото одобрение винаги може да оправдаем идеалността и перфектността на нещо или някого. Може би именно това ни дава мотивацията, необходима ни за да изчакваме със завидно търпение именно онзи деликатен момент от залеза, който ще ни позволи да направим съвършената снимка, запечатала всички нюанси на оранжевото, червеното и златното. 

Вижте още: Грешката да приемаме нещата лично

С каква цел правим всичко това, след като залезът утре отново ще се повтори, и може би ще бъде още по-красив от днешния? И така или иначе една снимка няма как да предаде цялата величественост на живата природа и на реалната гледка. Отговорът е в нашия стремеж към съвършенство и перфекционизъм.

Съвършенството, което виждаме в музея, в класическия роман, във величествените постройки, останали от миналото, във великолепните произведения на изкуството, културата и техниката, често ни служат като пример за подражание и идеал в ежедневния ни ритъм. 

Наред с това, в училище винаги са ни давали за пример съвършеното съчинение на отличните ученици, закачено на видно място на таблото; като възрастни избираме в магазина перфектния за нашата кожа или коса цвят и нюанс; като служители и професионалисти искаме да предложим съвършения проект на клиента или друга перфектно свършена работа. 

Вижте още: Да оставим другия да си отиде

Стремежът да правим всичко по най-добрия начин ни е наложен от обществото, историята и извечното съревнование между индивидите. В далечни исторически времена само семейството на най-бързия, смелия и силен ловец е било подсигурено с питателна вечеря; погледнато в съвременен план, ако си най-амбициозен, с най-добро образование и най-предприемчив, можеш да постигнеш най-доброто за теб и да го предложиш на любимите си хора. 

Именно това е стимулът, който ни кара да се опитваме да се доближим до съвършенството на максимално близка степен. Дали това е в рамките на възможностите на обикновения човек или ни служи просто за идеал, който да ни води напред и който колкото и положителна роля оказва върху нас, толкова и отрицателна?

В кабинета ми най-често влизат хора с проблеми в свръхизискванията, които поставят пред себе си. Някои от тях дори не подозират, че това е така. Те просто са научени да изискват нещата от себе си по перфектния начин, без да разбират, че това им носи много затруднения и неприятности. Може би на всеки от нас му се е случвало да иска от себе си повече и повече. И това „повече” никога не се оказва достатъчно.

Вижте още: Как да обикнеш себе си?

Някои от нас искат да са съвършени професионалисти, други да бъдат перфектните парньори, трети пък да са идеалните приятели или просто да се харесат на всички. Постижимо ли е това?

Нерядко съвършенството е просто въпрос на улучване на момента. Да, можем да дадем всичко от себе си, да прекараме часове в една и съща поза, за да уловим идеалния момент за снимката и въпреки всичко тя да не се получи идеална. Друг път просто с едно натискане на фотоапарата, дори без да искаме, да се получи съвършената снимка. Ако улучим момента, нещата се получават; ако не успеем…. Трябва ли да прекараме целия си живот в чакане на перфектната ситуация и уникалния момент?

Сега да предположим, че сме успели да хванем идеалния момент и снимката се е получила съвършена. Съвършена според кого? Да, според вас със сигурност; може би и според близките ви хора и според шефа ви. Така ли мислят обаче всички хора от офиса, от вашият град, от България? 

Вижте още: Живей красиво!

Съвършенството често е субективно - ако покажете две еднакви снимки на залеза на група от хора, техният избор за съвършена снимка ще се раздели между двете фотографии. Няма абсолютно съвършенство, което да обедини всички мнения и единодушно да обере овациите. 

Пример за това са всички класации, които се провеждат ежегодно навсякъде по света: класация за новите седем чудеса, за най-добър политик на годината, за най-добра бизнес дама, за най-красива жена и т.н. и т.н. Понякога вашият фаворит печели, понякога не. Но винаги вие сте убедени, че вашият избор е бил съвършеният и че именно той е трябвало да застане на челното място.

Съвършенството е въпрос на индивидуален начин на мислене - то е такова за вас, за близките ви, за някои други хора, но не за всички и не по всяко време. Какъв е смисълът да губим години от живота си в опит да го достигнем, след като то ще бъде такова само за една малка част от хората около нас?

Вижте още: SOS! Имам фобия

Сега е моментът някой от вас да попита: „Какво означава това, да се откажем от всички изисквания ли? Да спрем да се опитваме, защото така или иначе няма да успеем?”. В никакъв случай! Стремежът към съвършенство е вреден за нас и за нашите мисли тогава, когато се превърне в ежедневие и ни кара да отказваме всичко друго, различно от перфектното. 

Когато в продължение на години отлагаме така мечтаното пътешествие, защото очакваме идеалния момент за него - идеалния сезон, идеалното предложение от туристическата агенция, идеалните условия. Когато прогонваме поредния мъж или жена от себе си, тъй като те са много близо до идеалния партньор за нас, но нещо винаги липсва и ги прави несъвършени. 

Вижте още: Кратък път към щастието

Когато изискваме от детето си само отлични оценки, и забравяме, че една по-ниска оценка няма да го направи по-малко умно или по-малко добро. Ако се стремим към съвършенство в горните три случая, ще трябва да се приготвим да живеем без развлечения до края на живота си, да останем сами и без партньор, понеже съвършеният такъв така и не се появява, а ако имаме деца, да направим от тях перфекционисти със  силна зависимост от одобрението на другите, които цял живот ще са в преследване на идеализма.

Да си съвършен просто не е необходимо – ако с този си стремеж търсим одобрението на някой друг, може никога да не го достигнем. Можем да дадем най-доброто, на което сме способни и това да бъде достатъчно!

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща