Берлин – грешникът, който пази спомена жив!

16 Септември 2018

Големи площади, високи сгради – ту целите от стъкло, ту от тухли или от цимент, денонощен градски транспорт, миризма на джойнт зад ъгъла. Това на пръв поглед е Берлин. Имах щастието да съм там, макар и за три дни, които са крайно недостатъчни, за да се запознаеш с това огромно космополитно чудовище. Причината за пътуването ми – грандиозният пътуващ музикален фестивал Lollapalooza, който събра стотици хиляди хора публика на Олимпийския стадион. 

Какъв стадион само! Построен е за Летните Олимпийските игри през 1936 г. като е втори по големина в страната след „Сигнал Идуна Парк“ в Дортмунд. Вдигнат е само за две години, а площта му е толкова голяма, че дори и най-ориентираните могат да се залутат. За величествените си размери Олимпийският стадион подсказва още преди да прекрачиш колоните на централния вход.

Мащабите в сърцето на Германия са впечатляващи. Едно от местата, на които се чувстваш малък, определено е площадът Babelplatz, където се намира Хумболтовия университет, в който Алберт Айнщайн е преподавал 19 години. От учебното заведение са излезли 40 нобелови лауреата. Именно в Берлин геният създава Квантовата теория и публикува Общата теория на относителността. Стоейки там, на този площад, някак се усеща мощта на човешкия ум, но и преходността на тленното. В близост до университета е красивата, бледорозова сграда на Държавната опера, чийто строеж започва през далечната 1741 година.  Трябва да се отбележи, че по време на управлението на нацистката партия в Германия всички еврейски музиканти, които са били част от операта, са били заточени. Някои и убити. 

berlin-state-opera.jpg

Споменът за зверствата по време на управлението на Хитлер Берлин пази живи и до днес. На същия този площад може да видите квадратно, неголямо, полупрозрачно стъкло на земята. Ако се приведете ще видите празни етажерки за книги под него. По този начин Германия не си позволява да забрави поредният мрачен момент в историята: публичното изгаряне на книги през 1933 година. Около 100 германски и 40 чуждестранни автори са били обявени за създатели на „извратено изкуство". Трудовете на Айнщайн и Зигмунд Фройд са били част от забранените, тъй като били обявени за „негермански“. За жалост не само книги, но и техни автори, са били изгаряни. А думите на Хайнрих Хайне звучат заплашително пророчески, макар и изказани близо век преди страшните събития - „Това беше само началото. Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора“.

1.jpg

Сравнително наблизо се намира Мемориалът на Холокоста. Той представлява различни по размер бетонни блокове, които оприличават гробове на избитите по време на Холокоста евреи. Те са над 2700 на брой, а през 2005 година германското правителство отделя 25 млн. евро за изграждането им. Някога именно тук се е намирала Зоната на смъртта. Минавайки през сравнително тесния коридор (едва 95 см.), който образуват, човек бързо може да се почувства изгубен. Бетонни блокове, най-високите от които по 5 метра, никакъв страничен шум, само от време на време може да видиш някой, който също се лута между паметите плочи, сякаш като в лабиринт. Чувствата, които изпитах докато бях вътре, са смесени – знам накъде е изходът, надежда има, но не знам как да стигна до него. Нито след колко време. Нюйоркският архитект Питър Айзенман по простичък, но брилянтен начин е пресъздал това, което преди по-малко от столетие са изпитвали евреите в Берлин.

Буквално на няколко крачки след този монумент нашият гид Сара ни заведе на един паркинг пред жилищна кооперация… Най-обикновен паркинг, покрит с чакъл. „Сигурно се чудите защо ви доведох точно тук, на това неугледно място. Е, тук е бил входът към бункера на Хитлер“, обясни ни тя, стоейки под едно огромно дърво. Ако някой местен не ти го каже, няма как да разбереш, наистина. По нищо не личи, че тук е писана важна част от световната история. И то от най-мрачната. Тук, на това място, преди малко повече от 70 години на 6 метра под краката ни е било убежището на Фюрера. И мястото, на което е сложил край на живота си. Причината, поради която по никакъв начин не се обозначава мястото, е че правителството и германците не искат да удостоят с внимание и слава Хитлер след смъртта му, като противовес на стремежа му постоянно да бъде в центъра на вниманието. 

Не само заради това разкритие, което Сара ни направи за бункера, но и заради куп други интересни факти, които може да се научат бързо и лесно, препоръчвам включването в групите за Free Tour в Берлин. Обикновено се събират пред Бранденбургската врата, продължават 2-3 часа, а накрая всеки оставя каквато сума прецени на екскурзовода. 

Със или без гид Берлинската стена определено е един от онези must see исторически паметници. На пръв поглед изглежда тънка, ниска и не особено внушителна.  Но страшното е скрито зад нея. Ров и автоматични оръжия, които са готови да направят на парченца всеки, който е дръзнал да я прескочи. И за да запази споменът жив, Берлин пресъздава линиите на стената, там, където вече я няма, чрез малки павета, които повтарят точното й разположение, по настоящем минавайки през улици и тротоари. Остатъкът от нея е превърнат в платно за рисуване на независими артисти, всеки от които оставя широко поле за интерпретации на картината си върху стената. 

IMG_2922.jpg

IMG_2924 (1).jpg

IMG_2927 (1).jpg

IMG_2928.jpg

Колкото и време да отделите на Берлин, грамадното историческо чудовище е необятно. Историята се прокрадва измежду всяка сграда, а вкусната бира – още по-често. Съчетайте я с вурстчета и приятели, за оптимален резултат. 

Грешките на историята трябва да се пазят живи, да се обсъждат и да ни подтикват да ги анализираме и помним, независимо колко жестоки и срамни са. За да не се превръщаме от жертви в насилници. За да напишем нова, светла история. Още днес. 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща