Берлинската стена: Най-зловещият символ на Студената война

Снимка на Emily Alp от Pixabay

Снимка на Emily Alp от Pixabay

Автор: New Me

13 Август 2019

Някога американският президент Джон Кенеди казва: "Стената е по-малък ад от войната". Тези негови думи обаче не се оказват напълно верни. Защото по-късно Берлинската стена ще остане в историята като най-зловещия символ на една война - Студената.

Когато жителите на Берлин се събуждат на 13 август 1961 г., те не знаят, че са станали участници в чудовищен експеримент, в който повече няма да могат да решават съдбата си сами. Някой друг вече я е определил вместо тях... Всичко това обаче има своята предистория и тя започва още в далечната 1945 г. 

След Втората световна война Германия е разделена на няколко окупационни зони под влиянието на САЩ, Великобритания, Франция и Съветския съюз. По-грубо, разделението е между Запада и Изтока, а на същия принцип е поделен и Берлин. Само за няколко години разликите между Източната и Западната част стават огромни. Докато Западната дръпва бързо, бележи подем и икономически ръст, наречен от мнозина "икономическото чудо", Източната е третирана по-скоро като окупирана територия, стандартът на живот е нисък, а почти всичко, произведено там, се изнася за Съветския съюз.

Снимка на Jordy Meow от Pixabay

След атомните бомби: Кошмарът в Хирошима и Нагасаки

Това принуждава много източногерманци да търсят спасение на Запад. Според някои статистики през 50-те години на миналия век всеки месец десетки хиляди емигрирали от зоните под влиянието на СССР, а в по-голямата си част това били млади и образовани хора - работната ръка, без която Източен Берлин щял да се "обезкърви". Мнозина избирали и да работят в Западен Берлин, дори да оставали да живеят в източната част. Това принудило властите да измислят бързо вариант, преди икономиката там тотално да рухне.

В предходните години вече станало ясно, че със сила няма да могат да се справят с влиянието на САЩ, Великобритания и Франция в другите зони. Съветският съюз прибягвал до различни методи, включително спирайки доставките към Западен Берлин, но всичко било безуспешно. Западът продължавал да бъде все по-примамлив, а хората не спирали да си тръгват от територията с комунистическо руско влияние. Така на 13 август 1961 г. Берлин осъмнал преграден със стена, пазена от войници.

В първоначалния си вариант тя представлявала по-просто съоръжение, преградено с телена ограда. Постепенно обаче била преправяна и доизграждана, докато накрая придобила зловещ вид - над 150 км дължина, солидно построена, само с няколко пропускателни пункта, зона, забранена за автомобили. Навсякъде били разположени военни, техника, кучета, а свободното преминаване на обикновените хора било напълно прекратено. Смята се, че близо 200 души са намерили смъртта си, опитвайки се да прескочат стената нелегално. Все пак бягството не било напълно невъзможно. Между 4000 и 5000 души успели да преминат в Западен Берлин, включително няколкостотин военни, които се предполагало, че трябва да охраняват страховитата стена. Били прокопани и няколко тунела за бягство под стената.

Library of Congress/Boris Yeltsin Presidential Library

Последният цар: Историята на едно позорно убийство

През 80-те години международният натиск върху Съветския съюз се засилва, политиците и хората сочат с пръст Берлинската стена и с нея обясняват разликата между комунистическия и свободния свят. В Германия има огромни митинги за премахването на прегражденията.

Блокадата на хората в Източен Берлин буквално продължила близо 30 години. Почти три десетилетия на изолация и далеч по-нисък стандарт. Позорният символ на Желязната завеса и Студената война е сринат чак на 9 ноември 1989 г. Тогава берлинчани чуват най-щастливата новина - от този ден вече могат да преминават свободно. И в този момент не съществувала повече сила, която да спре хората. Всички излезли при стената, някои си носели чукове или други инструменти. Хората на Берлин се смеели и плачели, докато изливали всичките си чувства върху Стената и рушали грозния символ на открадната им свобода. Те прекарали следващите дни пак там, пеели, прегръщали се, пиели шампанско и знаели, че истинският им живот едва сега започва.

А сред многото графити, осеяли днес руините на някогашната страховита стена, се откроява един: "Без повече войни, без повече стени".

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща