Човек не бива и не може да живее само за себе си

Автор: New Me

01 Септември 2020

На 1 септември 1898 г. в Прилеп е роден един от най-големите български писатели - Димитър Талев. Още от малък той е белязан от събитията в Македонските земи и страданията на българския народ там: 

"От онези дни е останал в паметта ми един момент - виждам се на миндера в гостната ни стая, вече се стъмва, но аз не мога да откъсна поглед от едно алено сияние, което озарява небето над черния силует на планината. Небето тъмнее, а далечната зара става все по-ярка. И сега чувам гласа на баща си: "Крушово гори".

Мъката в бащиния ми глас и друго нещо - неизразимо, разтърсващо, могъщо, се преля в мен с голяма сила. С тия спомени започва моят живот - те останаха завинаги в моята памет, в сърцето ми...

Узнах за безмерната мъка на нашия народ в Македония - за неговите страдания, за борбите му, за неговите възторзи, за прескъпите му жертви, за чутовния му героизъм. Което можах да разкажа - то е по страниците на романа, но много повече остана в мен, в самото ми сърце като жива рана, все още отворена..."

Неслучайно почти цялата му писателска дейност след това е посветена Македонския въпрос. Първоначално защитава тезата за независима Македония, но към 30-те години на миналия век вече подкрепя идеята за Македония в рамките на Царство България.

След 9 септември 1944 г. политиката на новата власт по отношение на българите в Македония прави огромен завой - те са принуждавани да се откажат от българските си корени, а на Талев започва да се гледа като на поредния враг. През есента на 1944 г. е арестуван и е прехвърлян по различни трудови лагери в следващите близо 4 години. Там здравето му се срива и вероятно писателят е щял да умре, но старите му приятели от литературните среди се застъпват за него и успяват да го спасят от ужасяващата смърт в трудов лагер.

"Целият си напрегнат - да изживееш тази минута и после следващата, и после следващата. В този смисъл страдание няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз страдам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това усилие, значи си спасен. За кратко, но спасен. Това е Голгота. Голготата е едно усилие да се направи следващата крачка", разказва по-късно Димитър Талев за преживения кошмар.

След 50-те години комунистическата власт отново сменя позицията си по отношение на Македонския въпрос и Талев е реабилитиран. Той обаче се самоизолира и се отдава изцяло на писането и в следващите години създава едни от най-значимите и велики български книги - "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден", "Гласовете ви чувам" и др.

Умира на 20 октомври 1966 г. в София. Но винаги ще помним как пише и говори за българската орис - за страданията, за героизма и за неизчерпаемата сила на българите да оцеляват, въпреки всичко.

**********

Човек не бива и не може да живее само за себе си.

Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.

Майка - за нея не ще има вече ни мир, ни сън.

Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.

Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.

Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!

Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня.

Такава е човешката душа - понякога като пламъче на свещ угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка. Такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!

За свободата си ще се боря с всички сили.

Само смъртта е край. Само смъртта е край на всичко!

Да се научим най-напред да милеем един за друг, да се жалим, та да се хванем всички ръка за ръка...

За всяка болка има и лек, докато човек е жив.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща