Дали знаем как изглежда истинската благотворителност

17 Декември 2017

Тази статия нямаше да я напишем, ако в Народното събрание повечето депутати не бяха гласували мораториум върху животоспасяващите лекарства на онкоболните в България, отказвайки им наши пари, народни, и ако оттам и не се бяхме сетили как някога народът се е самоорганизирал и давал всеки лев на нуждаещите се... Но да караме подред...

Както знаем, през Възраждането българите почват да „възраждат“ това, което нямат от векове, като те пускат грош след грош в църквите, дават пари за построяването на училище, читалище или църква, „спонсорират“ издаването на книга, поемат издръжката на образованието в Русия на будни български деца.

Станала  неотменна част  от  морала  на  възрожденските  българи, след Освобождението благотворителността у нас не спира, защото парите в България поначало никога не са стигали, защото никога не сме били особено богата държава и винаги е имало хора в нужда, а и защото се случват исторически събития, след които има много пострадали, на които трябва да се помага.

Та по това време започват да възникват фондации, наричани тогава ефории - юридически организации, в които управителен съвет е спазвал волята на дарителите за какво да бъдат използвани личния им имот или пари, като изразходват само лихвите от влоговете или приходите от имота. Благотворителните фондове пък са били към институции с юридически статут (напр. Министерството на просветата). А женски благотворителни дружества има още преди Освобождението. Търновското дружество „Радост“ е издържало Девическото училище, след Априлското въстание помага с пари, дрехи и храна на заловените въстаници и семействата им, а в Руско – турската война - на бежанците, дава и 5000 гроша на опълченците.

Вижте още: В името на един миг

В свободна България дали заради възрожденската традиция, дали защото всички разбират, че държавата може да преуспее само с образовани хора, но вниманието на всички тези благотворителни формирования се съсредоточава върху просветата и най – много дарения се правят за нея. И макар да ни се иска, няма как да споменем всички щедри българи, затова да кажем все пак, че Иван Денкооглу завещава цялото си състояние за образование, а Евлоги Георгиев - за строеж на Софийския университет, Иван Гешов построява в София студентско общежитие, Димитър Хадживасилев дава пари за първата българска търговска гимназия в Свищов, Нанчо Попович - за отваряне на Девическо училище в Шумен, Михаил Кефалов, Силвестър Пенов и Козма Тричков вдигат Мъжката гимназия в Търново, в Пещера Екатерина Писарева и синовете й и в Радомир Весе Веселинов дават пари за отваряне на училище, в Сливен семейство Кършови построяват гимназия, а Хаджи Мина Пашов - Девическо училище, с волни пожертвования на граждани и общественици се отваря и Пловдивската девическа гимназия...

Първият пък дом за сираци, оцелели от кланетата през Априлското въстание и Руско-турската война, отварят в края на 1878 в Пловдив жени на руски офицери и Женското дружество „Майчина грижа“. Рускините набират в Русия средства, влагат ги в банка и теглят само лихвите, а тук приходите идват от дарения, концерти и театрални представления. Сопотският търговец Хаджи Гьока Павлов пък завещава двуетажна сграда в центъра на Пловдив със стаи за гости и 10 магазина, приходите от които да отиват за дома. По – късно помагат и 9 частни дарителски фонда, а българи даряват пари, къщи и парцели, като например Елисавета Пулиева, Елена Странска, Анка Хадживелева, Димитър Барос, Михаил Тодоров, Евтехия Панова....

По това време в София женското дружество „Милосърдие“, което подпомага бедни семейства, вдовици, и сираци, решава да вдигне сиропиталище. И като събира няколко години пари от концерти, балове и благотворителни вечеринки, в 1899 го открива, след което за всички празници дава подаръци и парични помощи на бедни софиянци. Да кажем още, че в дружеството са членували съпруги на политици, общественички и писателки, княгиня Мария Луиза, а след смъртта й - дъщерите й Евдокия и Надежда. Евдокия учредява и тя дружество и издържа детски  приют  за  деца  на бедни работнички, станал по – късно за подхвърлени или изоставени бебета. В Пловдив пък дружество „Майчина грижа“ отваря забавачница, в която бедните деца не плащат такси, и да кажем, че ние споменаваме само тези благотворителни дружества, но иначе те са десетки...

Вижте още: Непознатият Сирак Скитник

Успоредно женските дружества осъзнават нуждата от откриване на училища за момичета и в много градове ги и отварят, като едно от най – уредените е Стопанското училище в София, отворено от женското дружество „Майка“, няколко десетилетия ръководено от Екатерина Каравелова, вдовица на министър – председателя Петко Каравелов и майка на Лора Каравелова, жената на Яворов.

След Илинденско – Преображенското въстание (1903) ирландецът Пиърс О’Махони отваря в София дом за сираци от Македония и Тракия - единственото сиропиталище, създадено и издържано от чужденец. Обиколил градовете, в които има най-големи бежански групи и издирил деца сираци, О’Махони им осигурява прекрасни условия за живот и отлично образование. За децата той построява и вила в Костенец, където лятно време сиропиталището се изнасяло и децата почивали и играели сред природата.

В  началото  на  ХХ  век  отварят и безплатни трапезарии за бедни деца, като издръжката я поемат благотворителните дружества или отделни българи, като например в град Клисура Елена и Андон Станеви, в Асеновград - Анастас Куцооглу, в Копривщица - Иван и  Велика Личеви, в Карлово -Тодор и Ана Пулиеви, в Севлиево - Ботю и Еленка Ангелови, но няма да ги изреждаме, а само ще кажем, че с помощта на тези щедри българи, училищни настоятелства, общини и държавата в 1941 в България има 3829 безплатни ученически трапезарии, в които се хранят над 200 000 бедни ученици.

Да кажем и че когато известният проф. Иван Шишманов е министър на просветата, този човек инициира отварянето на първата лятна ученическа колония в Чепино (днес Велинград). Издръжката поема Министерството, а после съпругата му и съпруги на известни лекари учредяват дружеството „Здравец“ и то отваря лятна колония и в Панчарево, като там са можели да летуват всякакви ученици, но за бедните е било без пари, както и че в този период се отварят още 5-6 летни колонии в различни краища на България със същите условия.

Вижте още: Секвоите на Цар Фердинанд

Освен за сираци и бедни ученици, навсякъде в страната женските дружества поемат грижата и за социално слабите, но да споменем само какво прави в София Йорданка Филаретова. В 1909 учредява благотворителното дружество „Всех скорбящих радость“ и му завещава цяло състояние. Построяват старчески приют и огромно  здание,  което  отдават  под  наем,  и така осигуряват издръжката на дома, освен и че към дружеството много българи с лични пари учредяват благотворителни фондове в помощ на старопиталището.  

След Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война 122 204 деца остават сираци, вдовиците са 45 394, а инвалидите -  12688, бежанците от Македония и Тракия са хиляди, има и много безработни и бездомни. И няма български град, който да не събира пари, да не се раздава храни и да не открива безплатни трапезарии, за да могат тези хора да оцелеят. И да допълним, че през войните 142 дружества шият дрехи и чаршафи за фронтовите болници, пращат храни и събират  помощи за бедни войнишки  семейства...

След края на войните с финансови средства на държавата, общините и отделни българи се създава специален фонд за сираци. Фондът отваря 12 окръжни,  5  околийски  и  2  държавни  приюта. И освен че децата не са лишени от нищо, се обръща специално внимание те да получат професия, че когато излязат от домовете, да могат да се издържат и създадат семейства.

В 1915 Македонското женско благотворително дружество в София открива сиропиталище „Битоля“, а десетина години по – късно с дарения на македонски организации, държавата, десетки хиляди софиянци и известните общественици и индустриалци Дона и Иван Каранджулови, Димитър и Луиза Станишеви, Хрисанта Патерова, Ставри Дуков, Крум Чапрашиков, Иван Гешов и други е вдигната нова сграда. Специална комисия наблюдавала обучението и давала на усърдните деца стипендии, на доброволни начала имало и двама лекари и двама зъболекари, а през лятото сираците почивали в Несебър и Берковица. Фондът за подпомагане на пострадалите от войните при Министерството на войната, Общината, Македонското женско дружество и безброй софиянци осигурявали издръжката на дома, но да споменем само Никола Дишков, завещал му огромен магазин в центъра на София, и Хрисанта Патерова, предоставила къща и дворно място на стойност 1 милион лв.

Вижте още: Трудните истини за Ботевата чета

Колко са благодетелните българи в тези години и колко пари дават, не е за говорене... Йоница и Йоана Николови - 2 млн лв за старчески дом във Видин, Иван Ковачев - 1 млн лв за Девическата гимназия в Русе, Димитър Паница поема училищните такси на бедните ученици в Търговскота училище във Варна, Ангел и Мария Попови даряват фабрика, мелници, 3 - етажна сграда и 1 300 000 лв за откриване на Индустриално училище в Търново,  варненката Анастасия Головина -  къща за здравна станция, търновецът Петър Керемекчиев дава стипендии на ученици в Мъжката гимназия, тютюнотърговецът Димитър Кудоглу - над 500 000 лв за пострадалите от войните и пететажна сграда в Пловдив за здравен диспансер, русенците Панайот  Ангелов  и  Димитър Константинов откриват в Търново и Плевен старопиталища, фабрикантите Калпазанови вдигат училище в Габрово, Кина Касева прави щедро дарение за откриване на Стопанско училище в Казанлък, Марийка и Маринчо Караконови финансово подпомагат ловешките училища, Георги Сарамбейлиев издържа Мъжката гимназия и читалището в Пазарджик, Никола и Елена Иванови дават стипендии на бедни ученички от Първа софийска девическа гимназия и 1 милион лв. за почивна станция за офицери и войници инвалиди от войните...

През 30 – те години се образуват  смесени  фондове,  като личните дарения и волни пожертвования се допълват с вноски от държавния и от общинските бюджети. Хиляди българи обаче не спират да дават пари за издръжката на сиропиталища, трапезарии и детски колонии, а изискващата най – много пари дейност - строежът   на  училища или домове – става възможна  именно благодарение на тях.  

През 30 – те години в Копривщица се построява гимназия със завещани от Ненчо Палавеев 30 кг злато, Андон Виячев вдига училище в родното си село Шишковци, Горчо Мерджанов дарява огромна сума за издръжката на училищата в родопските села Чепеларе, Стойките и Върбово и читалището в село Широка лъка, Димитър Кожухаров отваря сиропиталище в Пловдив, а Калчо хаджи Калчов - старчески приют там и пансион за 70 деца в Троян, Мариола и Стефан Белчеви отварят в Търново Стопанско училище и поемат издръжката на безплатните ученически трапезарии при Мъжката и Девическата гимназия, Стефан Пончев подпомага бедни и примерни ученици в село Бара, Стойчо Николов от Хасково завещава 9 къщи, фабрика, работилница и складове, от чиито доходи да се построи и издържа Техническо училище, Тодор Хаджииванов от Пазарджик дарява стотици хиляди левове на Българския червен кръст, на благотворителни дружества и приюти и 300 000 лв за построяване на Стопанско девическо училище, габровецът Пенчо Семов поема издръжката на безплатна ученическа трапезария, дава пари и за строеж и издръжка на Стопанско девическо училище, завещава и лятната си вила за старопиталище...

Да кажем нещо и за отношението на държавата към всичко това. След Освобождението тя гради структурите си и затова стои малко настрана, като подпомага само образуването на фондовете към министерствата. Но това съвсем не означава, че управляващите са били безралични, като имаме предвид какви хора са били министър – председатели - Петко Каравелов, Тодор Бурмов, Драган Цанков, Митрополит Климент, Стоян Данев, Иван Гешов - високообразовани и почтени хора, безспорни патриоти.

Вижте още: Без полковник Серафимов и досега Родопите можеха да са извън България

И понеже през 30-те години държавата вече се е взела в ръце, тя изработва закони за контрол върху благотворителността, но ако трябва да бъдем откровени, тази дейност без държавата е по – успешна. Дали защото тогава е имало наистина почтени и морални българи, дали защото бюрокрацията пречи на  инициативността, не можем да кажем, но според нас е така. Но няма значение – който иска, намира начин да помогне и стотици богати българи го правят -  в 1942 Тодор Пиперевски завещава 100 милиона лева за народното здраве, пловдивчаните Калпакчиеви построяват сиропиталище и само за издръжката му дават 1 300 000 лв,  наследниците на Нено и Радка Златеви даряват десетки имоти на старозагорчани, със свои пари царица Йоанна построява болницата ИСУЛ в София, а с парите от зестрата си – Дом за гръдоболни деца в Трявна, но да спрем дотук, че някои ще се присетят за върнатите и невърнати имоти на Симеон Сакскобургготски, което не е тема на нашата статия...

И понеже трябва да завършим някак, да завършим така. След 1944 новият режим слага край на дейността на 500 благотворителни организации, въобразявайки си, че оттук – нататък ще направи всички българи така щастливи, че никой няма да има нужда от помощ. След 1989 пък се оказва, че много хора не знаят какво е благотворителност, а други не искат и да знаят... В последните години тя като че ли се събужда, защото българинът е милостив и състрадателен по природа, но много хора се колебаят дали парите им отиват за това, за което ги дават... И не че днес не помагаме на нуждаещите се, помагаме, но все още сме много далеч от истинската благотворителност, а занапред какво ще става, не можем да кажем, освен че винаги има надежда...

 

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

 

 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща