pixabay.com

pixabay.com

03 Април 2018
Добави в любими
Автор: New Me

Дневникът на един български войник (2 част)

Каква участ са имали българските войници през Втората световна война? Някои намират смъртта си на чужда земя, други попадат в плен... Публикуваме откъси от дневника на българския войник Васил Юруков от Копривщица. Защото помним, защото няма да забравим какво направиха те, за да ни има нас днес, защото прекланяме глава пред спомена.

Дневникът на един български войник (част 1) вижте тук

Част 2

Пътуване към Запада

 

Мощно "Ура" се разнесе, когато влакът потегли по познатия вече път към Ниш. Нижеха се едно по едно предградията на София, докато и тя се закри от погледа в настъпващия вечерен здрач. Монотонното тракане на влака ни пренесе в мисли...

Мисли, които сигурно е изпитвал всеки, който за пръв път напуска своята страна. Особено сега, когато по всички части на Европа се развиват гигантски битки, а там, където отиваме, е прицел на много въздушни нападения и никой от нас не знае дали ще се завърне пак в Родината си. Но тези мисли минават бързо и скоро вагонът се оживява. Чуват се вече обичайните закачки и смехове...

Белград наближава! Ето го и него! От завоя на линията наистина пред нас се показва самият бял град. На хълма отсреща се виждат големите бели здания на града, огрян от утринното слънце. Гледката е красива и от пръв поглед не може да се разбере, че оттук е минала стихията на войната... Следобед тръгваме за Загреб и минаваме през полуразрушения мост на р. Сава.

Влакът е препълнен с хървати, немци, италианци и др. Разговорите се водят все около войната и нападенията на партизаните. Времето е страшно топло. Тежка мараня лежи над безлюдната хърватска равнина... Влакът беше спрян на няколко пъти и ударни команди заемаха позиция около него, но не се стигна до нещо повече от обикновена престрелка със сръбски партизани. 

Привечер небето се покри с буреносни облаци, а по-късно и заваля. В такова дъждовно време стигнахме в Загреб. Слизаме на голямата гара, там правим дребни покупки, като за разменно средство ни служат цигарите... Към полунощ потегляме за Виена.(...)

Рано сутринта на малки гарички ни поднасят топъл чай и кафе. Тук добвиваме и първите впечатления от Германия: навсякъде образцов ред и чистота. Малки спретнати селца се нижат пред погледа ни. Равнината вече е заменена с първите възвишения на Алпите. Към изгрев слънце гледката е великолепна: докато минаваме из росни ливади край буйни потоци, влакът стремглаво прави завой и се изкачва из боровите урви. Всички сме по прозорците и се любуваме на чудната панорама. (...)

Почва да се говори вече за Виена. Но ето я и нея! Не изпускаме нищо да избегне от погледа ни - предградията, фабричните квартали и най-после спряхме на Източната гара. Тук за първи път видяхме покрита гара и то в самия център на града. Никакъв шум, никаква блъсканица, характерни за една гара....

Сигурно сме направили голямо впечатление и една доста голяма група хора се бяха спрели, да ни разглеждат с интерес. Някои боязливо се приближаваха до нас и ни питаха какви сме, откъде идваме и накъде отиваме. На повечето отговаряхме, че не ги разбираме. Чувахме да се водят дълги спорове каква народност сме: правеха ни на испанци, финландци, украинци, а някои, уверени в себе си, спореха, че сме японци. 

Впечатлението беше още по-голямо, когато се строихме и с български маршове минахме през оживените виенски улици. Народът буквално се трупаше по тротоарите, за да види тази непозната армия, както я наричаха. От хотела ни пуснаха из града до другата сутрин. До вечерта успяхме да обиколим доста забележителности. Вечерта, макар и изморени, посетихме някои нощни заведения на града: барове, вариетета танцувални салони и др., които не са рядкост за Виена. 

Навсякъде пълно, навсякъде музика и като че ли градът не се интересува от войната. Тя се чувствува само по това, че навън е доста тъмно и по ограниченията в храната. Времето напредна. Прибираме се, защото на сутринта, 26 юни 1943 г., потегляме през Прага за Берлин...

Очаквайте 3 част - "В Берлин"

* Дневникът е част от архива на NEWME.BG. Не може да бъде препечатван в други медии без изричното разрешение на редакцията

Предишна Следваща