Дневникът на един български войник (3 част)

pixabay.com

pixabay.com

Автор: New Me

10 Април 2018

Каква участ са имали българските войници през Втората световна война? Някои намират смъртта си на чужда земя, други попадат в плен... Публикуваме откъси от дневника на българския войник Васил Юруков от Копривщица. Защото помним, защото няма да забравим какво направиха те, за да ни има нас днес, защото прекланяме глава пред спомена.

Дневникът на един български войник (част 1) вижте тук

Дневникът на един български войник (част 2) вижте тук

Част 3

В Берлин

 

Доста рано минахме през Дрезден. Но освен гарата и около нея, нищо друго не видяхме. Дрямката ни унася и се събуждаме, чак когато влакът навлезе в берлинската гара. Веднага се впуснахме из големия град. Отделяме се 3-4 души и заминаваме за грамадния стадион, където са ставали олимпиадите. 

Дотам пътуваме с подземна железница - някъде край улицата виждаш стълби, слизаш надолу и пред теб се открива същински перон на гара, със съответните магазини, бюфети и др. Влакове минават през 5 минути и в двете посоки. След като влезеш вътре, вратите се затварят автоматически, а самият влак се движи с голяма скорост. 

Обядваме в голям ресторант със специални купони. Сервира ни се германско ядене (картофи, риба, зеле и др. работи), но ни се стори доста безвкусно. Трябваше да свикваме обаче, отсега нататък все такова ядене ще ядем...

Наистина в Берлин имаше веселие, живот, танци и игри, но не може да се сравни в това отношение с Виена. Доста често се срещат разрушени здания от въздушни нападения, има повече войски, ешелони за изток... 

По почти всички здания от обществено значение са инсталирани противосамолетни оръдия, прожектори, а горе, високо над града, се люшкат като грамадни чудовища баражни балони, не много сигурно средство против неприятелски самолети. 

Берлинчани изглеждат повече загрижени и по-малко говорят за войната. Много от службите се изпълняват от жени: те са ватмани и кондуктори в трамвая, чиновници в учрежденията по противовъздушната отбрана и т.н. От цивилното население преобладават жените и старите хора. Всички по-млади са в униформи. 

Вечерта тръгнахме през Хамбург за местоназначението си...

Стигнахме Шпрьотце - малко селце, разположено на ж.п. линия, в прочутата местност Люнебургер хайде. На гарата ни чакат два камиона, които по асфалтено шосе ни отвеждат до местоназначението ни. А къде е то?! Така си задавахме въпроса, когато камионите минаха през врата с часови и спряха в едно летище. 

Там, освен многото изтребители, които бяха изкусно замаскирани, не видяхме нищо друго. Нито хангари, нито помещения за живеене. Само един гол хълм, засаден впоследствие с борови фиданки, стоеше безмълвен свидетел на нашето растящо разочарование...

В този момент обаче нашите офицери с лека кола се мушнаха под изкуствените маскировки в един тунел и изчезнаха от погледа ни. Чухме нещо като подземно бучене, дрънкане на вериги и много гласове. А какво става там? Хълмът се "отваря"! Да, точно така. Пред нас и пред смаяните ни погледи лицевата част на хълма се отвори заедно с изкуствената маскировка.

Оттам излязоха нашите командири, придружени от германци, които ни приветстваха и поканиха да влезем вътре и да заемем помещенията.

Очаквайте 4 част - Живот по време на война

* Дневникът е част от архива на NEWME.BG. Не може да бъде препечатван в други медии без изричното разрешение на редакцията

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща