Дневникът на един български войник: Нападението над Хамбург

pixabay.com

pixabay.com

Автор: New Me

25 Април 2018

Каква участ са имали българските войници през Втората световна война? Някои намират смъртта си на чужда земя, други попадат в плен... Публикуваме откъси от дневника на българския войник Васил Юруков от Копривщица. Защото помним, защото няма да забравим какво направиха те, за да ни има нас днес, защото прекланяме глава пред спомена.

Част 5

Нападението над Хамбург

/.../ Дните минават. Времето се запълва - било със занятия, било с дежурства, игри в столовата или пък в писане на писма. Всичко върви нормално, докато един петък два камиона докараха дългоочакваните курсистки - девойки. Оказа се, че идват от някаква школа, където били прекарали 2 месеца военно обучение и сега идват на специализация за оценителки.

Повечето от тях бяха дошли от училищната или университетската скамейка по закона за тоталната мобилизация. Униформата им е от сини поли и якета - със или без кепета. Канехме се да ги посрещнем, някои и други от нас отидоха, поогледаха, завъртяха се, па се прибраха при останалите. Казаха, че ги било срам да ги заприказват. 

Настаниха ги в другото крило на хълма, доста далеч от нас. Това поотчая отначало някои, но бе за малко, тъй като занятията водехме заедно, въпреки че бяхме по-напред, а и обедът ни беше общ. Свободното време, особено вечер, прекарвахме в малката градинка зад хълма. Общата работа, радости и грижи ни сближи доста - факт, който доста безпокоеше германците. Но въпреки това работата вървеше.

Отпуски имаше често. Обикновено ходехме до съседните села и малки градове. Една неделя направихме обща екскурзия до крайбрежието на морето и имахме удоволствието да разгледаме по-основно грамадното пристанище на Хамбург. На голяма моторница повече от половин ден се разкарвахме из него. Видяхме свободното пристанище с много товарни и пътнически кораби. Военното такова с бункерите за подводници, с бойните кораби от различен тип, разните пристанищни инсталации - кранове, докове и още много работи, които за пръв път виждахме. Общото впечатление е, че си видял море с гора от мачти, комини и железария, обвити в гъст пушек....

Неприятно е сутрин при ставане за гимнастика. По потници и гащета, боси трябваше да тичаме по половин час из росната трева около хълма. След това - студен душ и закуска. Почнаха пробни занятия, един вид изпити за нас. Излитат самолети от други летища, които трябваше да откриваме, да даваме точни данни на оценителството и вярно да ориентираме насочващите се изтребители и артилерия. Всичко това мина благополучно и получихме доста похвали. Почна да се говори за изпращането ни по единични постове към брега на Северно море и Атлантическия океан. Но станаха събития, които отложиха това за известно време...

Войната се затягаше. Италия беше пред капитулация. На изток събитията вървят зле, а и на запад се готвеше нещо. Колкото и да криеха от нас истината, ние я схващахме. Чуждите станции говореха ясно и неведнъж някои от нас бяха наказвани за това, че ги слушат. 

А и в работилницата кипеше усилена работа. Постоянно идваха нови и нови повредени машини, и се изпращаха здравите. Германците казваха, че тези машини нямало да позволят на никой чужд самолет да прелети над немска земя. Но останаха горчиво излъгани...

24 юли 1943 г. - разходихме се из Хамбург и направихме дребни покупки. На връщане във влака, откъм мостовете на Елба към града се разкри чудна гледка. Вечерният здрач падаше над града. Високите му кули, още осветени от пурпурния блясък на залязващото слънце, стоят загадъчно замислени, а баражните балони един по един заемаха своите места във въздуха, разклащайки тромаво огромните си тела. Хамбург го виждахме за последен път такъв, какъвто е бил от много векове - до датата 24 юли 1943 г....

Легнахме си към полунощ, но малко след това някой ме буди и уплашено ми казва да излизам. Стягам се набързо и излизам. Но картината, която ми се разкри, не се поддава на описване... Сякаш небето и земята отпочваха кървав двубой. Всичко навън ври и бълва огън и желязо. Небето гъмжи от самолети, безброй прожектори светят нагоре, а противосамолетната артилерия от всички калибри изпраща светещите си снаряди със силен грохот. 

Разбрахме, че има нападение от огромен мащаб. Изкачихме се на хълма и оттам наблюдавахме. Целият хоризонт над Хамбург свети. Безброй светещи парашути осветяват всичко наоколо. Тежки англо-американски самолети, засечени от прожекторите, се виждат като малки птички - нападат от голяма височина. Едва ги достига най-тежката артилерия. Снарядите свистят нагоре, оставяйки светещи следи. Стрелят батареите от цялото крайбрежие. Земята буквално се тресе от тях. Прожекторите ту са спокойни, ту с нервни движения търсят из тъмното небе. 

А горе - и там се води двубой. Изтребителите са вече там. Със своите разноцветни сигнали дават знак за спиране на огъня на артилерията. И почват картечни стрелби във висините. Нерядко светва точка, която се разпалва до голямо огнено кълбо, за да падне с оглушителен трясък в околността. Снарядите пак почват, но нападението продължава. Градът е в пламъци от бомбите. Мислехме за съдбата на нашите другари, останали в града. Нападението трая около 2 часа и половина, след което над града се издигна огромен гъст черен облак, осветен отдолу от кървавочервените бушуващи пожари...

Очаквайте част 6 - В примката на войната

* Дневникът е част от архива на NEWME.BG. Не може да бъде препечатван в други медии без изричното разрешение на редакцията

Вижте още:

Дневникът на един български войник (част 4): В германското подземие

 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща