Държавни съботници

22 Юни 2017

Първо трябва да се извиня на онези, които не познават думата  „съботник“. И на мен не ми беше позната, но по спомените от разкази на близки това е единствената дума, с която мога да обясня извънредността на държавните дела в съботния ден. От етнографска гледна точка съботник се нарича човек, роден в този ден. Вярвало се е, че тези хора имат свръхестествени способности, разпознавали са вампирите, самодивите, болестите, и са можели да ги преследват, да гадаят и да тълкуват сънища. Животните, родени в събота, също са били на почит – с куче-съботник чумата не влиза в къщата, а волове или коне-съботници струват повече, отколкото родените в други дни.

От политическа гледна точка обаче нещата не изглеждат толкова наивно. Ленинският съботник е ден от месец април всяка година за извънреден, доброволен и безплатен труд в обществена полза, прилаган във всички социалистически страни. Това е денят за почистване на градинки, улици и обществени места, за засаждане на дървета, цветя и трева, както и за възпитаване на децата и младежите за опазване на социалистическата собственост. Първото такова масово безплатно мероприятие е било в далечната 1919 година, на 12 април, а в първия национален съботник година по-късно участие взема и самият Ленин.

Подобни на тези дейности – запазена марка за отминалото време – се случват и сега. Интуитивно близки са инициативи, свързани главно с чистенето, след които се отчитат грандиозни резултати, и се чака чистеното да се замърси пак толкова, че да има какво да се прави в съботния ден на следващата година. 

Когато обаче държавната власт превръща почивните дни в поредица от съботници, силна тревога буди съмнението какво всъщност прави тази власт от понеделник до петък. Или отново заради очаквания неотразим телевизионен блясък дейностите, в които няма нищо извънредно, се съсредоточват в дни, в които цялото внимание може да бъде съсредоточено само и единствено върху тях.

Първият път, в който се появи съботното държавничество, на фона на съобщенията за извънредността преживях вътрешна драма дали не е започнала война или няма някакъв терористичен акт /Да не дава Господ!/. Накрая се оказа, че извънредна била войната по пътищата и качеството на храните. Само че нито пътната безопасност, нито рецептурите на която да и да е храна няма да се оправят за един ден, нито пък са забранени теми за работните дни от седмицата. Претворяването и прекрояването на Закона за движение по пътищата и проверката на ПЕТ групи от всички видове храни няма да оправи качеството на останалите. Нито пък размахването на шоколади от България и Австрия в телевизионно студио ще оправят трайността и вкуса на хляба, или твърдостта на сиренето и кашкавала. Единственото, в което можем да сме сигурни е, че на тези два непресичащи се проблема е обърнато внимание извънредно, в момента, в който властта е осъзнала, че са проблеми. Един вид – преди това са били проблеми, но само за останалите. А осъзнаването им като такива в съботния ден ни дарява с надеждата, че като едно куче-съботник държавата няма да допуска „чумата в двора“.

Вторият път съботното държавно творчество се прояви по проблемите на „Пътна полиция“. След подобно съобщение дори и най-предубеденият към дейностите в съботните дни, може да очаква решаване на концептуални проблеми – безумието да носиш документите си от гише на гише, след като отдавна е открита „топлата вода“ – подаване по електронен път и получаване на място на готовия документ, като междувременно тече кореспонденция за отстраняване на неточности, ако са допуснати такива; плащането с карта да става на всички гишета, а не само на половината, както е сега. А защо да не помечтаем и повече – въвеждането на услуги „на едно гише“ – на което и да застанеш, да бъдеш обслужен от първата до последната точка в списъка на „Пътна полиция“. Накрая се оказа, че представителите на силовата власт в държавата, начело със столичния кмет, са се събрали да обсъждат състоянието на служебните тоалетни в КАТ и колко коли се регистрират на ден в София. Като жалон за бъдещи медийни изяви стана мантрата с преместването на столичния и областния отдел „Пътна полиция“ извън чертите на София, за да няма натрупване на много автомобили в центъра й. Това преместване обаче върви от над четири години и съботният ден не увенча завършването му. Другият репер за телевизионни отражения беше изработването на интернет-страница на този отдел от полицията, въпреки че такава има и в момента. Не беше уточнено коя е уговорената фирма и за колко пари ще го направи, въпреки че в тази експресивна спешност може да се стигне до това „за колкото каже, важното е да е бързо“. Така в съботния ден беше „уважен“ само столичният КАТ. Нито дума за проблемите с регистрацията на автомобили в Благоевград, Бургас, Сливен, Добрич, Велико Търново... Но там не регистрират по 900 автомобила на ден, въпреки че половината от автомобилите в София даже не стигат до каналите на пътната полиция, защото са чисто нови, и не създават опашките, които предизвикаха съботното заседание.

Социализмът даде отражение върху думата „съботник“, като нарицателно за нещо безплатно или направо ангария. Вместването на тази дума в държавното управление обаче я тласка към другия полюс – на несвършената работа. Силно християнската логика дава посока за работните и почивните дни, а щом в почивните и Господ си почива, значи работата трябва да е в работните, а не да заема уголемено време в желаните телевизионни отражения. 

Вижте още:

За знака и за храсталака

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща