Духът на велики българи е потънал завинаги в забравата на Времето...

03 Април 2017

Пролетно слънце грее над Баня, с голям късмет сме успели да влезем в Царската къща, обаче искаме да намерим и къщата на братя Багарови, защото именно след като  гостува там в 1927 година, на цар Борис така му харесва това място, че решава и той да построи тук къща - за царското семейство…

Обикаляме изтърбушените улици на Баня и стигаме до центъра с едно голямо каре от липи, засадени някога от цар Борис...Двама местни пият бира, но въобще не схващат какво ги питаме…Възрастна жена ни съветва да караме напред, но къде напред, не става ясно, пред някакъв странен магазин седнала на стол млада жена пуши, слизаме и я питаме къде е къщата на Багарови, а тя отговаря, че не познавала хората в Баня, да сме влезели в супера…

Бдителен мъж ни пита какви сме, ние пък го питаме за къщата на Багарови, но и той не е чувал за тях… Взимаме нещо разхладително за пиене, че вече сме подпалили, а от трите продавачки никоя не знае кои са Багарови...Пред някакво капанче дремят мъже, пак питаме за къщата на братя Багарови и аз нещо обяснявам, те се чешат по главите, а липите около тях като че ли се разшумяват...

Влизаме в интернет и ровим ли ровим, но интернетът едва мърда… Накрая откриваме някакъв бегъл ориентир и се хващаме за него… Поемаме по пътя за Хисаря, като караме бавно и постоянно се взираме наоколо, и внезапно  в периферното ни зрение попада една къща, след което на мига усещаме, че тази е къщата, която търсим...

А на 31 януари 1915 г., когато в Градското казино на София столичният елит има бал, някъде след полунощ присъстващият там Иван Багаров вижда, че нещо дими, посяга да го вземе и в този момент се разнася страхотен гръм. Впоследствие ще стане ясно, че това е атентат с цел да бъдат компрометирани политиците, които са против България да стане съюзник на Германия в Първата световна война.

Загиват четирима души, между които и съпругата на Иван Багаров - Мара, дъщеря на забележителния български офицер и по това време военен министър ген. Фичев, чиято търновска фамилия е пряк потомък на самия Кольо Фичето... Минава време и Иван Багаров се венчава за Женя - дъщерята на ген. Салабашев от известната старозагорска фамилия Салабашеви...А на Женя братовчедка й – Смарайда пък е жена на известния банкер Атанас Буров....

В тези години другият брат Багаров - Велизар, също е семеен. Съпругата му е потомка на знаменит търновски род, а нейният баща, известният търговец Пипев, завещава още приживе на Министерството на просветата 100 000 златни лева за награди за „най-хубавото съчинение из областта на българската история или за литературно произведение с историческо съдържание“....

Та братя Багарови, на свой ред наследници на видни сопотски търговци още от ранното Възраждане, през 20-те години на миналия век отварят в покрайнините на село Баня три фабрики за розово масло и винарна и изба за отлежаване на прочутия „Карловски мискет”, като осигуряват по този начин препитание на местните хора за десетилетия напред... Затова в 1925 година си построяват и къща, в която да пребивават лятно време, и в тая къща често гостуват цар Борис, принц Кирил, прочутата оперна певица Христина Морфова и други известни навремето българи, между които и семейство Смарайда и Атанас Бурови...

И какво странно нещо е животът – когато десетина години по – късно съпругата на Велизар Багаров загива в автомобилна катастрофа, а скоро след това умира и Иван Багаров, неговата вдовица Женя се омъжва за своя девер - Велизар, за да живее с него до 1945 година, когато той, като два пъти народен представител, е осъден от Народния съд и разстрелян като народен враг...

Нейната братовчедка Смарайда пък ще остане докрай до любимия си съпруг Атанас Буров, осъден от същия тоя Народен съд на 20 години затвор...И когато в 1954 година ще съобщят на Смарайда, че мъжът й е починал, тя ще се вдигне незабавно от София, за да открие в края на Арменските гробища в Пазарджик едно утъпкано и заравнено от булдозер място...

Къщата на братя Багарови е потънала в бръшлян, но е заключена и в нея не може да се влезе,  нищо че е паметник на културата, с изумителен дърворезбован таван, както казват…

Краката ни тънат в блатистата почва и колкото и да се изправяме на пръсти, нищо не виждаме отвъд високия каменен дувар, освен че чуваме жалното мяукане на две малки котета…

Колите фучат ли фучат по шосето, котетата мяукат ли мяукат и в един момент почва да ни се струва, че котетата са преродените братя Багарови, които искат само да ни дадат знак, че колкото и да гледаме, няма полза - духът на живелите някога българи е потънал завинаги в забравата на Времето...

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Какво като няма студено месо и горещи картофи – има незабравими българи!

Заветът на дядо Флори и баба Герга

По един куфар и 32 сирачета…

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща