Емблематичният Тодор Ф. Чипев

04 Февруари 2018

Тази статия нямаше да я напишем, ако в градината пред Народния театър не бяхме минали покрай оня модерен стъклен павилион с книги, който се казва ЧитАлнЯта, и ако не се бяхме сетили, че някога оттук един млад човек тръгва с една будка за вестници и става най – известният български книжар и издател... Но да караме подред...

Тодор Ф. Чипев се ражда в 1867 в Копривщица. Деветте деца в семейството не са лишени от нищо, но бащата умира без време и положението става много тежко. Както другите деца, така и Тодор почва да работи на полето, но дали защото копривщенци са известни с пестеливостта си (може и затова да са били толкова богати ), дали за да има за братята и сестрите му, но всеки ден от непроменяемия обяд -  хляб, лук и две маслини – Тодор връщал вкъщи едната...

По това време избухва Априлското въстание, скоро след това започва и Руско - турската война и докато единият му брат е опълченец, Тодор е ратайче при един поп, който го научава да чете и пише. После се мести от Копривщица в Пловдив, където други негови братя са се установили, а ненавършил 18 години, става доброволец в Сръбско - българската война (1885).  

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

След края й се връща в Пловдив и макар единият брат да има своя печатница, Тодор започва работа при Христо Данов, „бащата на българското книгоиздаване“, като и пътува из страната, продавайки „свитъци“ – една ко̀ла от някаква книга с идеята купувачът като прочете брошурата, да си купи и книгата. Успоредно Тодор предлага и вестник „Напредък“, печатан в печатницата на брат му.

Три – четири години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885) Тодор Ф. Чипев вече е в София, защото възможностите за развитие тук са повече. Почва работа в софийския клон на пловдивскатна печатница на брат му, но и продава на сергия списания и периодични издания, а прословутите свитъци ги държи в един шкаф, като ту ги вади, ту ги прибира, че на сергията няма достатъчно място. И тогава колега му дава съвет да отвори някакво дюкянче, че да продава всичко на едно място.

И Тодор Ф. Чипев прави крачката в живота си, която тогава не му изглежда кой знае каква, но то винаги е така. От чеха Панах, собственик на най – известния софийски хотел и наел кой знае по каква причина от Общината двете налични будки в Градската градина пред Народния театър, Тодор Ф. Чипев пренаема едната. И на витрините й нарежда свитъците, а и книги, та да могат да се гледат, а на плота – вестниците и списанията.

И се почва... В ония години Градската градина е кажи – речи единственото място за разходка в София (Борисовата градина тепърва я засаждат), а и заради разположението си в самия център пътят едва ли не на всеки е минавал оттук... Та чиновници, учители, писатели и художници почват да се спират пред будката и да се заглеждат в свитъците и книгите, освен и че си ги купуват, защото те не са какви да е, а например „Граф Монте Кристо” на Александър Дюма или „Скитникът евреин” от Евгений Сю, както тогава му казват на Йожен Сю. Някои писатели, които пък не обичат да ходят по кафенета, почват да си устройват срещи при будката и да си говорят за книги и разни си техни неща и от дума на дума някой си купува книга, друг – вестник или списание и търговията потръгва...

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

В Градската градина се разхожда и Иван Вазов и естествено, се запознава и започва да си общува със собственика на будката, а двамата много си и допадат. И така, между другото, от дума на дума, Иван Вазов подхвърля на Тодор Ф. Чипев защо като продава книги, не ги и издава. И може Вазов да е „първопричината“, но в 1891 Тодор Чипев издава първата си книга, отпечатана в печатницата на брат му – „Физиология на любовта” от Паоло Монтегаца, известен италиански невролог, с което Тодор Ф. Чипев прави още една крачка напред.

Скоро решава да опита пак и този път издава два тома „Повести и разкази” на Иван Вазов, но да кажем, че дотогава творбите на писателите – цялостно или на части - са се публикували само в периодични издания. Точно така в популярния за времето „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ читателитe четат на части цели две години първия български роман „Под игото“.  

И тогава Тодор Ф. Чипев прави решителната крачка в живота си, макар че едва ли е знаел - предлага на Иван Вазов да издаде романа му „Под игото“ като отделна книга. Рискът бил голям, защото по това време тираж на книга в 500 -1000 екземпляра се е считал за успех, ако стигне 1500 – 2000 екземпляра – за изключителен успех, а Чипев предлага на Иван Вазов да издаде романа му „Под игото“ в трихиляден тираж – чудо невиждано за онова време!

На всичкото отгоре се споразумяват романът да излезе като луксозно издание с твърди корици, на луксозна хартия и с 25 илюстрации от Антони Пиотровски (художникът поляк, автор на онова забележително платно „Баташкото клане“), Йозеф Обербауер (австрийски художник, години наред рисувал София и не само), Антон Митов и Иван Мърквичка –класици на българската живопис и създатели на Художествената академия. Това обаче означавало, че трябвало да се плати на Вазов, художниците и печатарите, без да се знае дали книгата ще бъде купувана, защото издването на книга на български автор се случвало за първи път. Чипев обаче не сбърква - и тогава, и до ден – днешен "Под игото" е най-издаваната и най - четената българска книга.

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

И така в България е подписан първият професионален договор за издаване на книга между писателя Иван Вазов и книжаря – издател Тодор Ф. Чипев. Вазов му продава правото за отпечатване на романа „Под игото” в 3000 екземпляра срещу сумата от 2500 лева, упоменати са пунктуално и всички условия за всяко следващо издние на романа.

„Под игото“ излиза като самостоятелна книга в 1894 и успехът е огромен. След това във времето Тодор Ф. Чипев издава в отделни книги всички новосъздадени творби на Вазов, а и други на български автори, като продължава да държи будката в Градската градина, макар да има недалеч и едно помещение за продажба само на книги.  Така се стига до 1910, когато в едно пететажно здание на бул. „Дондуков“ Тодор Чипев отваря своя книжарница, горе – долу някъде на мястото на днешното Президентство, защото тогава булевардът е свършвал до църквата „Света Неделя“.

Всъщност сградата е била доста внушителна и е заемала няколко номера, а книжарницата на Чипев „в нея“ е била не толкова широка, колкото висока – пететажна! И до днес се разказват легенди за двете витрини на тази книжарница, зад които имало такива примамващи погледа и така подредени неща и винаги голяма ваза със свежи цветя, че никой не можел да мине оттук, без да се спре и загледа, а после и да влезе... Книжарницата на Чипев е била най - голямата книжарница на Балканския полуостров, а хората са казвали, че ако търсиш нещо и го няма при Чипев, по – добре не го търси...

Но как се менажира, както казваме днес, тази пететажна книжарница, колко продавачи е имала, как са обслужвали клиентите  и изобщо как са стоели нещата? Стоели са така, както по онова време са стоели в България – за каквато и работа да е ставало въпрос, цялото семейство се е включвало в нея. И Тодор Ф. Чипев разчита на него, защото е имал 11 синове (с 23 години разлика между най – големия и най - малкия) и една дъщеря, а са отглеждали и едно роднинско дете и всичките тези момчета във времето са или помагали на баща си в книжарницата, или са работели постоянно.

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Между другото, семейната триетажна къща на Чипеви и до днес си я има, на ул. „Бачо Киро“, пряка на бул. „Дондуков“, но както и да я гледаме, не можем да си представим как точно се е побирало в нея това огромно семейство, къде са спели децата, на колко голяма маса са се хранели. Обстановката, казват, била скромна, просто най – необходимото – важното било всички да са сити и с изпрани и  изгладени дрехи, да не говорим, че момчетата водели постоянно и гости, но никой никога нямал нищо против...

Как Тодор Ф. Чипев, копривщенският сирак, тръгнал от една сергия с вестници и станал най – известният софийски книжар и издател, възпитава своите деца, никой не може да каже, но те стават почтени и уважавани хора. Не всички тръгват по пътя на баща си, но никой никога не го оставя сам да се оправя с книжарницата. И макар всеки да си има и свои интереси, Чипеви(те) никога не изневеряват на любовта към книгите, от която всеки е пленен по свой си начин.

И като припомняме, че между най – големия и най – малкия син разликата била 23 години, да кажем, че най – големият Филип се занимавал с външното оформление на книгите, които ще се издават, той „измисля“ и бухалчето като запазен знак за всичко, продавано в книжарницата. Вторият син Рашко завеждал канцеларския отдел, където цените били без конкуренция в цяла София.  Кунчо работел в счетоводството, Лука бил „най – големият разбирач“ по антикварни книги, Минко отговарял за издаването на учебници, Петко бил най – добрият продавач на пишещи машини, писалки, сметачни машинки и такива екстри, Никола продавал книги, завършилият философия в Лайпциг Доко доставял и продавал чуждестранна литература, а и превеждал известни немски автори, които после баща му издавал. Сестрата Иванка завършва история на изкуствата в Италия, но превежда френски автори, невръстните й братя Борис и Кирил помагат в подреждането на книжарницата, а роднинското момче, което Чипеви отглеждали в дома си, във всеки един момент можело да покаже безпогрешно на кой етаж и къде точно се намира търсено от клиент заглавие.

В пететажната книжарница на улица „Дондуков“ се продавала българска и преводна литература, но също така учебници и канцеларски материали, защото само с продажба на книги нямало как да бъдат на печалба. Канцеларският отдел бил истинското царство за децата, защото днес тези неща не ни правят впечатление, но в онези години тук се продавали какви ли не „чуждестранни“ моливи, гумички, острилки, цветни боички, тетрадки, тефтери, класьори, шарени хартийки, мастила и каквото още се сетите и които неща малките деца толкова обичат.

Вижте още: Без полковник Серафимов и досега Родопите можеха да са извън България

През цялото си съществуване като издател Тодор Ф. Чипев издава детски книги, които обаче не били просто книги, а произведения на изкуството заради изключително впечатляващите си илюстрации. Те привличали като магнит детската аудитория, защото говорим за едно време, в което няма телевизия и интернет. Години наред Чипев издава детски поредици, като например „Картина и Приказка”, и децата не само ги четели и разглеждали, но ги и колекционирали и нямали търпение да излезе новата книжка.

Всъщност всички книги, издавани от Тодор Ф.Чипев, били отлично оформени и в това отношение дори печелят различни международни награди, но да кажем, че Чипев продавал и книгите на всички останали български издателства. Имало и каталог, та клиентите като правели справка по телефона дали го има някое заглавие, си получавали после книгата по пощата безпроблемно.

И ако този каталог може да ни бъде ориентир, за 40 години Т. Ф. Чипев и синовете му издават над 500 книги от различни автори, между които 79 български, почти всички западноевропейски класици и съвременни автори, 111 историци, литератори, езиковеди, философи и учени в различни области. Към тях прибавяме и книгите на другите издателства, ежегодните учебници и великолепните пощенски картички. От 1926 от Берлин, а няколко години по – късно директно от Москва Тодор Ф.Чипев внася книги на руски автори в оригинал, някои от които се и превеждат, а по – късно в книжарницата има цял отдел  „Руска литертура“. Чипеви изнасят книги за славянските комитети в други страни, снабдяват, но нерядко и даряват книги за библиотеки и читалища. Многократно правят и парични дарения, за които не иска да се шуми, но основната им цел е хубавата книга да стигне до всички българи.

После започва Втората световна война и животът в България не прекъсва, но като съюзник на Германия,  от ноември 1943 до април 1944 София е бомбардирана от англичаните и американците осемнайсет пъти... Най – страшната бомбардировка е на 10 януари 1944, когато 3731 сгради, къщи, училища, фабрики и паметници са разрушени... Книжарницата на Чипев оцелява като по чудо (на снимката), но в бомбардировката на 30 март 1944, при която целият център е „досъборен“, запалителна бомба пада точно върху нея и унищожава 50 000 тома книги, а и почти всичко останало - на стойност към  25 милиона лв. Символично обаче един от Чипевите синове слага една маса върху руините и започва да продава оцелели учебници, макар че в това време на кого ли са му трябвали...

Вижте още: Трудните истини за Ботевата чета

И когато идва 9.09.1944 и животът в България главоломно се променя, става ясно, че дните на книжарницата на Тодор Ф. Чипев са преброени, макар че синовете успяват да се посъвземат (старият Чипев и жена му са напуснали вече нашия свят) и издават по някоя и друга книга колкото да не е без хич. И понеже в 1949 новата власт извършват национализация, т.е. частната собственост става държавна, почти половинвековното съществуване на книжарница Тодор Ф. Чипев – неотменна, емблематична част от духовната култура на София, а защо не и на България – приключва завинаги.

И ако случайно до някоя боклукчийска кофа видите оставен вързоп със стари книги и на някоя корица мернете малко бухалче, да знаете, че тази книга някога е била издадена от Тодор Ф.Чипев и че някой някога я е купил от книжарницата му. Нататък какво е станало, никой не може да каже, но такъв е животът. 

 

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

 

 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща