Есенни истории с история: Батошевският манастир

25 Септември 2018

Понеже есента пристъпва и ни чакат още дни за разходки из България, ще продължим да разказваме за някой манастир, църква или  просто за някое интересно място, а дали ще пожелаете, или няма да пожелаете да ги видите, е въпрос на личен избор, защото е добре всеки да прави това, което му харесва...

Този път ще разкажем за Батошевския манастир, защото видяхме в една класация за Топ 10 на най-красивите, но непознати български манастири на него да му е отредено второто място. Всъщност ние тръгнахме натам само за да проверим дали това второ място е справедливо, при положение че на първо беше Разбоишкият манастир – писали сме за него. И бихме казали така -  и двата манастира притежават рядка красота, но не са съпоставими, защото Разбоишкият манастир е „екзотичен“, докато Батошевският е идиличен...

От София до Батошевския манастир са си 200 км и се стига за 2 часа и половина, но във всички случаи си заслужава, а отправна точка ни е София, защото ние оттук сме ходили. На магистрала „Хемус“ преди Севлиево се поема в посока Габрово и на десетина км след Севлиево има табела за Батошевските манастири, след което следва отбивка вдясно.

Тук има една важна подробност. Батошевските манастири всъщност са два – единият е женски и се намира в самото село Батошево, ако имате желание, можете да видите и него. Нашият разказ обаче е за мъжкия манастир, който се намира на 4-5 км над селото и явно пътят е прокаран специално за да се стигне до него, защото свършва там.

Тук обикновено пишем кога е основан манастирът, но този път първо ще кажем, че в 1836 при градежа на днешния Батошевски манастир намират каменна плоча и макар да липсват части, на нея се чете това: “Аз Василий, по Божия милост патриарх на всички българи... с божия помощ изсякох планината в тази пустиня и създадох храм (...) великия цар Михаил Асен, син на великия цар Асен (...) И е царски манастир. И прие с любов този манастир цар Михаил и дарува на този манастир село...Батошево...“

2 (4).jpg

За да разберем обаче надписа, ще се върнем назад в историята и ще кажем, че в 1204 кръстоносците завладяват Контантинопол (преди той да стане Цариград, а после и Истанбул) и Византия се разпокъсва на отделни владения. Едно от тях – Епир се  разпростирало по цялото протежение на Балканския полуостров в най – западната му част, а владетелят му казвал Теодор Комнин.

Та българският цар Иван - Асен II, този, който пръв започва да сече монети и който с успешни войни „опира“ България на три морета, в битката при река Клокотница в 1230 година разбива войската на Теодор Комнин, а него и семейството му пленява.  

След 7 години дъщерята Ирина Комнина става третата жена на Иван - Асен II и им се ражда син... И когато след време цар Иван - Асен II умира, неговото място заема Коломан, първородният му син от първия му брак... В 1246 обаче той е отровен и български цар става Михаил II Асен - синът на Иван - Асен II от гъркинята Ирина Комнина...  Та в каменния надпис фактически се казва, че по време на неговото царуване българският патриарх основава Батошевския манастир и явно по нареждане на царя...

Не се знае какво става с обителта в следващите години и векове, но се знае, че през турското робство запустява и в крайна сметка от него остават само руини...

В 1809 сред руините се заселва някой си Исай, монах от Троян. Един ден той чува за видение на някаква пастирка и я намира, а тя му разказва, че една вечер, докато търсела изгубения си добитък наоколо, видяла непозната майка с дете да седи върху камък в руините и да плаче,  че е забравена и оставена без дом...

Монахът решава, че Света Богородица с Младенеца се е явила на пастирката и че това е Божие знамение. Затова на мястото сковава колиба и заживява в нея,  молейки се с Божията помощ един ден да възстанови манастира. Човекът разказва и на местните за видението на пастирката, но турците не разрешават строеж и дори прогонват монаха от  развалините. 

През 1831 в тоя край избухва чумна епидемия и много народ напуска Севлиево и избягва в планината. И дали защото са в безизходица и отчаяние, но тези хора си спомнят за видението на пастирката, което се е предавало от уста на уста, и дават обет ако се спасят от чумата, да вдигнат нова обител на мястото на руините, т.е. на манастира, съграден по време на царуването на Михаил II Асен...

И пет години по – късно – в 1836 - търговци от Габрово, еснафи от Севлиево и други богати българи даряват пари и тук идва майстор Константин от Пещера, който преди това вече е вдигнал редица църкви, последната от които в Троянския манастир. Майсторът със своите хора започва строежа на църквата, като я зида с камъни, и я завършва за по – малко от половин година, а ако това е така, той и хората му наистина трябва са били големи майстори. И всъщност те намират каменната плоча с надписа, за който вече споменахме и благодарение на който знаем, че тук наистина някога е имало манастир по волята на българския цар "Михаил Асен".

3 (2).jpg

Две години след приключването на основното строителство, т.е. в 1838, неизвестен майстор пристроява открития нартекс („навес“над главния вход на църква), който на снимката горе се вижда в цял план, а на снимката долу дава представа за него отблизо.

4 (3).jpg

Този майстор вдига и портик („навес“ към страничен вход на църква). В 1869 се извършва и изписването на тези два „навеса“ и макар това да не е документирано, според специалисти живописецът е калоферският зограф Андон Варски.

5 (3).jpg

По това време покриват и трите кубета с ламарина, но в крайна сметка всичко това са подробности, които човек ги чува или прочита, а иначе просто се любува на изключително красивата църква, с меки извивки, вълнообразни форми и каменни плочи върху покрива си, а е особено красива, ако се погледне „отгоре“, за което има възможност...

Паралелно с изграждането на църквата някога построяват и жилищните сгради, обграждащи я във формата на буквата „П“. Казват, че почти веднага в Батошевския манастир отварят и училище, в което се учат много бъдещи народни будители, като например Бачо Киро или Матей Миткалото - известния приятел и сподвижник на Васил Левски.

6 (2).jpg

Към 1875 година манастирът става тайно място за сбирки на революционерите от Севлиевския комитет, а при потушаването на Априлското въстание банда черкези обгражда и подпалва обителта, при което два жилищни корпуса изгарят до основи. Казват, че проливен дъжд ограничава унищожението на третия, но и до днес местните вярват, че сам Господ праща този проливен дъжд, защото точно благодарение на него църквата оцелява...

Тогава игуменът на манастира е затворен, друг монах – измъчван до смърт, трети монах се присъединява към въстаниците, а останалите едва се спясяват... В 1878 и буквално след Освобождението те възстановяват изгорените манастирски сгради и оттогава до днес всичко в Батошевския манастир си стои както е било тогава....

Да кажем и още нещо. В последните години по европейски програми много манастири в България се „подновяват“, но нерядко става така, че те губят автентичността си, защото съвременните строителни материали няма как да не допринесат за това. За разлика от тях Батошевският манастир е удивително съхранен манастир, невероятно чист и подреден, невероятно хармоничен и много истински.

И тук ще напишем нещо, което не е много за писане. Лицевата стена на църквата, тази с входа ѝ и под нартекса („навеса“), е изографисана с различни библейски сцени. Приближи ли се човек обаче, вижда десетки, стотици надписи с молив от различни хора, идвали някога тук и решили да „увековечат“ това. Все бяхме виждали по манастири надписи, но каквито и колкото има тук, никъде другаде няма...

7 (2).jpg

8 (2).jpg

9 (1).jpg

Стотици са надписите, а някои са толкова нависоко, че според нас мераклиите да оставят „автографите“ си чак там са се качвали върху раменете на някого, но както и да е, това е просто една подробност, която лично нас кой знае защо не ни подразни – може би защото цялостната атмосфера в Батошевския манастир е някак си умиротворяваща...  

А причината за това може да е и една много, ама много дебела лоза, която е „прегърнала“ църквата...

10 (3).jpg

И като се загледахме в нея след надписите, се сетихме, че в християнската символика лозата символизира Иисус Христос и християнската вяра... И решихме, че хората сме несъвършени същества, които идваме на този свят, а после си отиваме от него, докато Батошевският манастир все го има, за да наблюдава във времето човешкото ни несъвършенство с кротка снизходителност, защото нали Бог е любов...

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща