Есенни истории с история: Боянската църква

03 Октомври 2018

Понеже есента пристъпва и ни чакат още дни за разходки, ще продължим да разказваме за някой манастир, църква или  просто за някое интересно място, а дали ще пожелаете, или няма да пожелаете да ги видите, е въпрос на личен избор, защото е добре всеки да прави това, което му харесва...

Този път ще разкажем за Боянската църква, защото е много красива и защото хората от страната, които идват по работа или по каквато и да е друга причина в София, може би нямат време да я видят...

Боянската църква се намира в кв. Бояна и в полите на Витоша. Дотам се стига с кола или с автобус № 64, има и табела, от тези кафявите. И само да кажем, че входният билет е 10 лв, което съвсем не е малко, че за ученици и студенти е 2 лв, а за деца до 7 години безплатно, но и че кой знае защо за пенсионери няма намаление, което според нас не е редно. Всеки понеделник обаче след 15.00 ч. влизането е безплатно, така че ако някой понеделник следобед се окажете свободни и Ви се разхожда, Боянската църква е отличното място, а с икономисаните за вход пари можете да се почерпите в близост и така разходката ще стане повече от прекрасна...

Боянската църква, макар и не в този си вид, е построена в далечния Х в, т.е. преди хиляда години, и е сред най-старите запазени по нашите земи. Първоначално е представлявала малка църквица, която сигурно е и играела някаква роля в укреплението, издигнато тук в ХІ в. заради войните с  Византия. 

Двеста години по – късно севастократор Калоян – владетелят на Средец (средновековното име на София) „залепва“ до старата църквица нова двуетажна църква, а в началото на XIX в. боянчани пък пристрояват трета част.

2 (1).jpg

В далечния ХIII в. севастократор Калоян решава богато да изографиса двете църкви и тогава идва т.нар Боянски майстор, вдъхновил толкова български писатели, композитори, филмови режисьори и художници да се опитат да разгадаят кой е бил той... Дълги години експерти дискутират дали майсторът е бил един или повече, а най – неотстъпчив е проф. Божидар Димитров, който упорито твърди, че името на майстора е Василий, основавайки се на някакъв надпис, но въпросът и до днес не е намрил своя отговор, а може би няма и да намери, защото според експерти във времето, от което са  прочутите стенописи, с нищожни изключения не е имало обичай живописците да оставят свои „автографи“ върху творенията си.

Със сигурност обаче вратата на Боянската църква е на 700 и повече години и макар да не се знае дупките върху нея точно от какво са, във всички случаи са белези от размирните времена в българската история, в които Боянската църква също не е била пощадена...

3.jpg

Безспорно Боянската църква дължи световната си известност на уникалните си стенописи от 1259 г., но да кажем, че в нея има открити поне още три слоя стенописи – първите от XI-XII в., следват тези от 1259 г., които с други от XIV в. са най-ценните, а има и от XVI-XVII в., че даже и от 1882 г. 

В интерес на истината, влизането през „надупчената“ малка врата в самата църква и гледката вътре направо спира дъха, както се казва, и никакви снимки (охранителните мерки са много строги, всеки трябва да си остави на съхранение чантата, сака и т.н., освен че и пускат само по 8 човека) не дават вярна представа за видяното. 

А отвътре Боянската църква е истински шедьовър...Преобладава синият цвят и фреските може да са от 1259 (89 сцени и композиции с 240 образа), но няма църква в България, където изобразените светци или лица в библейски сцени да са толкова реалистични и толкова да наподобяват не религиозни фигури, а живи хора от плът и кръв...

Естествено, че всеки се заглежда основно в портретите в цял ръст на севастократор Калоян и жена му Десислава, защото те са най – популярните. Той държи в ръка църква, т.е. тази църква, която в 1259 г. пристроява към съществуващата малка църквица, а нарочен надпис упоменава, че двамата с жена му са ктитори на храма, т.е. дарили са земя и с лични средства са го вдигнали. 

5 (2).jpg

Знае се, че в това време начело на държавата е бил цар цар Константин - Асен Тих и че третата му жена е Ирина, внучката на  българския цар Иван – Асен Втори,  който „опира“ България на три морета... 

Та техните портрети, също в цял ръст, са точно срещу тези на Калоян и Десислава и разбира се, че е въпрос на личен вкус, но според нас царските портрети са по – впечатляващи от ктиторските... Снимката долу е максимално близка до стенописа, но в действителност той е много по - изразителен, защото лицата се виждат по –ясно, а и защото наистина са без всякаква средновековна стилизация и по тази причина много реалистични... И човек остава с впечатлението, че гледа наистина някога живели хора – не че цар Константин - Асен Тих и че царица Ирина не са живели, но поначало църковната стенопис е малко по – различна...

5.jpg

Интересен момент от историята на Боянската църква е 1912 г., когато боянчани решават да я съборят и вдигнат на нейно място нова.

По това време на цар Фердиданд е починала първата съпруга Мария – Луиза и той се е оженил втори път за немската принцеса Елеонора Каролина Ройс, която като българска царица вече се е отдала на забележителната си благотворителна дейност. Разбрала, че боянчани искат да събоят църквата си, тя им дава свои средства да купят парцел за нов храм, но да не събарят този. И понеже Елеонора има аристократичен произход, но не е била богата,  а личният й бюджет е бил отпускан от Народното събрание по оная прословута Царска цивилна листа, тя продава единственото си ценно бижу - триредово розово перлено колие, принадлежало някога на херцогиня дьо Полиняк, най – близката приятелка на френската кралица Мария – Антоанета, и получените от продажбата пари ги дава на боянчани за нова църква...

В същата тази 1912 година археологът и историк д-р Богдан Филов, по това време директор на Народния археологически музей (по - късно два пъти министър -председател на България), нарежда незабавно да започне реставрация на потъмнелите и мухлясали от времето стенописи в Боянската църква. Австриец се заема с тях, а няколко години по – късно работата довършва българският художник Марин Устагенов, чийто дядо е ученик на Кольо Фичето, а самият той – на Иван Мърквичка.

Успоредно с реставрацията на стенописите около църквата оформят и малък парк, а Фердинанд, известен с интереса си към ботаниката, засажда редки дървесни видове, между които и три секвои. Днес дърветата са огромни и всеки посетител отива и ги обгръща, защото у нас се вярва, че това носи здраве, щастие и късмет.

6.jpg

Зад Боянската църква се намира и гробът на Елеонора, защото тя е милосърдна сестра на всички фронтове по време на Балканските войни, отваря болници, здравни пунктове по гари и става майка, лечителка и утешителка на стотици ранени и умиращи български войници, а после и на сираците им. През Първата световна война обаче се разболява от една от нелечимите и днес болести и последната й воля е да бъде погребана скромно и без никакъв шум в двора на Боянската църква...

Години наред в деня на смъртта й войници идват да се поклонят на гроба на жената, направила толкова много за тях и която дори Иван Вазов нарича „коронования ангел на България“... След 1944 и споменът за царица Елеонора, и гробът й потъват в забрава, но днес духът на тази благородна жена почива в мир и хората се спират пред гроба й, нищо че повечето не знаят, че тя е единствената жена, на която у нас ѝ връчват военния орден „За храброст“, при това съвсем не случайно...

055.jpg

Всъщност независимо от превратностите на времето Боянската църква никога не е изоставяна на произвола на съдбата. След реставрацията в 1912, в 1934 и под ръководството на големия български учен проф. Кирил Цонев църквата отново е реставрирана, а в тревожната 1944 и по време на Втората световна война, когато София я бомбардират, реставратори не спират да почистват стенописите й... В 1977 държавата затваря за посещения Боянската църква за цели 22 години, но през 1979 в Листата за световно наследство на ЮНЕСКО тя вече е вписана под номер 42 – като един от деветте паметника на България, даващи представа за достиженията на световната цивилизация...

Та заради всичко това ако се разходите до Боянската църква, няма да съжалявате...Много българско място е, много красиво и много истинско...

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща