Евтим Евтимов (1933 - 2016) In memoriam

Автор: New Me

08 Юни 2018

На днешния ден се навършват 2 години от смъртта на големия български поет Евтим Евтимов, написал едни от най – хубавите любовни стихове в българската поезия. Днес нито Евтим Евтимов, нито жената, на която той посвещава тези съкровени откровения, не са в нашия свят, но любовта им е останала – като внезапен порив и прелистена страница в някоя юнска привечер, като въздишка за нещо много лично, като отминал или бъдещ спомен и като светла, много светла надежда за обич...

 

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

&

Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ :
Коя си ти ? Какво си ти ? Защо си ?
А ти си моя радост и вина,
а ти си мое бъдеще едничко,
единствената топла светлина,
единствената истинска . И всичко.

&

Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.

&

ПРИЗHАЙ

От праг
до праг,
от бряг
до бряг.

От глад
до глад,
от ад
до ад.

От край
до край,
от рай,
до рай.

Признай -
докрай.

 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща