Гогол, който изгоря след “Мъртви души“

Автор: New Me

04 Март 2020

На 4 март 1852 г. умира Николай Гогол. Един от най-добрите писатели на всички времена, белязал завинаги руската и световната литература, завещал ни шедьоври като "Мъртви души", "Шинел", "Ревизор" и още много други.

Малцина обаче знаят подробности за живота на неповторимия творец, който завършва повече от трагично. Днес ви разказваме именно за него...

Роден в Украйна на 31 март 1809 г., Николай Гогол е закърмен с любов към фолклора и обикновения живот, като докрай ще носи в сърцето си уважението към трудещия се човек и обичта към земята. 

Въпреки че оставя дълбока следа след себе си, пътят на Гогол съвсем не е бил лек. На 19 години, след като завършва образованието си, се премества в Санкт Петербург. С надежди да се утвърди в артистичните среди и сред висшето общество на Русия, той не предполага с какви изпитания ще се сблъска.

Без богатство и контакти с високопоставени личности, положението му от ден на ден ставало все по-тежко, като много скоро му се наложило да се бори за оцеляване.

Кейт Уинслет и Джефри Ръш във филма

Maркиз дьо Сад - мрачната фигура в европейската история

В отчаян опит решава да издаде своя книга, с която да добие известност и да спечели пари. Влага всичките си средства в това начинание, което обаче се оказало пълен провал. Съсипан от неуспеха на творбите си, Гогол изгорил всички копия и решил да замине за Америка.

Майка му изпраща последните си пари, за да му помогне да отпътува. По една или друга причина обаче, писателят не стига по-далеч от Германия. А когато свършва и тези пари, решава, че е време да опита отново късмета си в Русия.

Обратно в Санкт Петербург, Гогол пише срещу хонорари за различни издания, като се вдъхновява от детството си в Украйна и красивите земеделски картини, запечатани в съзнанието му. В следващите години не спира да твори, а на таланта му се възхищава самият Пушкин.

Любопитно е, че именно той вдъхновява Гогол за две от най-забележителните му творби - "Мъртви души" и "Ревизор". Двамата големи писатели на Русия са свързани от искрено приятелство, затова и Гогол преживява тежко трагичната смърт на Пушкин. 

С творчеството си Николай Гогол бързо се превръща в Цар на сатирата. Но той не гледа на това като на препитание или път към славата. Колкото повече минават годините, толкова повече той се вглежда в опорочения свят и "мъртвите" души на хората. Затова приема като лична кауза да изобличава с творбите си всичко зло и порочно в обществото.

Зловещият Распутин - между похотта и мистицизма

Истинска трагедия за него е, че след абсолютния си шедьовър "Мъртви души" той все по-трудно успява да пише. Цели 10 години работи върху продължението на творбата на живота си, но с посредствени резултати. Вдъхновението сякаш го е напуснало, а самият Гогол вярва, че Бог си е взел обратно дарбата, с която го е дарил.

Решава, че след като повече не може да пише както преди, би могъл поне да изповядва ценностите си като учител или духовен водач. В това си начинание обаче среща силна съпротива, включително сред доскорошния си кръг от приятели. Яростта, с която идеите му са приети, сломяват фината душа на Гогол. Той прекарва последните години от живота си в скитничество - трудно се задържа на едно място, отива дори до Палестина с надежда да преоткрие Бог и дарбата си. 

След връщането си в Русия попада под властта на спорен свещеник, който още повече обърква и без това тревожния ум на писателя. Така на 24 февруари 1852 г., на ръба на лудостта, Гогол изгаря ръкописа с втората част на "Мъртви души".

Само десет дни след "смъртта" на творбата, свързана с най-великото му постижение, умира и самият писател. Деликатната му душа сякаш също изгаря, лутаща се между красотата в сърцето и мрака в мислите, като второто все пак взима превес в края на живота му.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща