Големият Симеон Радев

07 Май 2018

Тази статия нямаше да я напишем, ако в София не предстоеше среща на държавните лидери на ЕС и Западните Балкани, ако не си бяхме спомнили, че някога България също участва в различни междудържавни срещи и ако не се бяхме сетили, че тези срещи не са минавали без участието на Симеон Радев... Но да караме подред...

Объркана е историята на Балканите... Някога в областта Македония и в един български град там - Ресен, се раждат създателят на ВМРО д-р Христо Татарчев, Андрей Ляпчев-три пъти български министър-председател и писателят, публицистът и дипломатът Симеон Радев. Днес обаче Македония е държава, а Ресен - македонски град...

Според Санстефанския мирен договор (1878) Македония „влиза“ в свободна България, но след 3 месеца Берлинският конгрес я „връща“ на Османската империя... Ето защо българите там, които наричаме македонци, както българите в Добруджа-добруджанци, а в Родопите - родопчани, започват борба за освобождението й. И с техни и наши общи усилия има моменти, в които България и Македония стават едно цяло, но после пак я губим и в крайна сметка Македония остава завинаги извън България...

Днес на Балканите се опитваме да живеем само с настоящето, но това не означава да забравим хората, родили се някога в Македония и винаги смятали тази земя за българска и себе си за българи, защото гримасите на историята са си гримаси на историята, а националната памет си е национална памет...

И като започваме разказа си за Симеон Радев, да напишем това, което и друг път сме писали - че от три фактора зависи какво човек ще постигне в своя живот – от семейството, от средата и от това, което направи той самият за себе си...

Вижте още: „Александър Невски“ е нещо много повече от храм и паметник

В китния град Ресен - между Охрид и Битоля - хората открай време  отглеждали ябълки и ходели на гурбет в Цариград, а в 1879 в Ресен се ражда Симеон Радев.  Майка му е „люта македонка“, но грижовна жена и с чувство за хумор, а баща му е работлив и разумен човек, който учи тримата си синове и петте дъщери да имат собствено мнение и да са отговорни – когато искали да си купят нещо сладко, ги пращал сами да си вземат от чекмеджето пари (имал е дюкян), а когато завежда сина си да учи в Цариград, му отваря у един ресенец там „неограничен“ кредит и му казва:"Ти знаеш моето състояние. Ще взимаш колкото ти трябват."

Малкият Симеон е голямата слабост на дядо си Раде. Надничар, а после наемател на градини в Цариград около Кримската война (1863-1866), той разказва спомени на внука си, като така му създава интерес към историята, но и към географията, защото му изброявал всичките 32 села около Ресен и го карал да повтаря имената им; обяснявал му през кои градове минава пътят до Цариград, как изглежда морето оттам до Солун  и така нататък и така нататък...

И другият дядо на Симеон се озовава в Цариград още като момче, но остава сирак и го взимат да работи в дома на българина Стефан Богориди, висш турски сановник и съветник на двама султани, но и голям патриот – цял живот помага на българи, а прословутата днес Желязна църква е вдигната върху параклис, построен от него...

Вижте още: Мистичният пръстен на Шаляпин, но дали

Вече дипломат, в 1930 Симеон Радев се среща в Париж с внука му - Емануил Богориди, чиято майка е румънска принцеса. И от дума на дума Симеон Радев казва, че дядо му е служил при неговия дядо. "В какво качество?"- пита Емануил Богориди. "Трябва да е бил един от тия, които са гледали конете му." Румънският аристократ възразява: "А, сигурно се лъжете. Най-малко е бил негов иконом...."

Симеон Радев учи в Ресен, Охрид и Битоля, а когато завършва, тамошните учители предлагат (имало е някакъв такъв регламент) да продължи образованието си в престижния Галатасарайски лицей в Цариград. След първата година управата, впечатлена от знанията на Симеон Радев, нарежда той да „прескочи“ втората... В лицея той се и „влюбва“ във френския и го усвоява отлично, научава също и персийски и арабски и в крайна сметка в живота си владее 8 езика...

В есента на 1895, след ваканция в Ресен и на път за лицея, Симеон Радев се спира за малко в Солун. Там Гоце Делчев, бъдещият водач на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), заклева Симеон Радев и той става неин член. И каузата да бъде освободена Македония и „съединена“ с България минава през какви ли не трънливи пътища, проблеми, разногласия, коварни убийства на членове на ВМРО, през разцепления и обединения, но Симеон Радев никога не изменя на дълбокото си убеждение, че целта не може да оправдае средствата, ако те не са демократични...

В Цариград той публикува статии; когато тук на официална визита пристига Фердинанд, организира демонстрация за свободата на Македония; общува с главата на Българската екзахрия (върховната организация на църквата ни) Екзарх Йосиф, който се опитва по свой начин да обедини българите; връща ли се в Македония за ваканции, пък се среща с дейци на ВМРО и изпълнява различни задачи...

В 1898 Симеон Радев завършва лицея, но отказва на Екзарх Йосиф „спонсорство“ за по - нататъшно образование, че да му стане после помощник, и пристига в София. И като се запознава с Александър Балабанов от Щип, Македония - бъдещ професор в Софийския университет и приятел за цял живот - се качват в един и същи влак и заминават да учат - единият в Германия, другият - в Швейцария.

Като студент по право в Женева, с пари на ВМРО Симеон Радев издава два вестника, разкривайки на обществеността съдбата на българите в Македония и Тракия; дописник е и на вестника на Върховния Македоно - Одрински комитет (ВМОК) - първоначално организация  като ВМРО, но непреодолими различия ги разделят по по - късно; кореспондент е и на софийския вестник „Вечерна поща“.

Вижте още: Емблематичният Тодор Ф. Чипев

Дипломирал се в 1902 и върнал се в София, в този вестник Симеон Радев става журналист; после с Александър Балабанов и Елин Пелин издават списание „Художник“, като през цялото време си пише и свои неща, и в 1911 издава „Строителите на съвременна България“, книгата на живота му, която моментално се разпродава, а в 1912 излиза и вторият й том.

И да кажем, че всъщност мечтата на родителите на Симеон Радев е да го видят писател. Когато в Ресен се разчува, че е започнал да пише, хората там поздравявали баща му, а той казвал:"Това му иде по наследство. От четиридесет поколения в рода ни е имало по един писмен човек", т.е. по един свещеник е имал родът им от от Цар – Самуилово време... А когато Симеон Радев пише „Строителите“, майка му, която била неграмотна, седяла с часове в едно кресло в кабинета му и кротко го наблюдавала...

"Под игото" на Иван Вазов, "Записки по българските въстания" на Захарий Стоянов и "Строителите на съвременна България" на Симеон Радев са "най-българските" книги. В „Строителите“ той  разказва за трудните години след Освобождението и изработването на първата ни конституция, за формирането на партиите, борбите им  и интригите на Великите сили, за първия български княз Батенберг, за детронацията му и за управлението на Стамболов...

В 1912 година България, Гърция, Сърбия и Черна гора сключват съюз срещу Османската империя и започва Балканската война – за окончателното освобождение на Балканите... Нашата армия влиза победоносно в почти цяла Македония, а Империята капитулира, но като се стига до мирния договор, Сърбия и Гърция са недоволни, че Македония става наша...  

Вижте още: Кой открива защо българското кисело мляко е уникално

Българската армия започва да се бие със сръбската и гръцката някъде там, а в това време Румъния и Османската империя коварно ни нападат. Румънците почти стигат София и тогава правителството обявява, че им отстъпва Южна Добруджа и че иска примирие...

В това време Симеон Радев е доброволец на фронта, но го отзовават да помогне в Букурещ, където ще има Конференция за мир и ще се подписва договор за край на Междусъюзническата война, която по същество е „продължение“ на Балканската... И Франция и Германия така стават „арбитри“ в балканските ни разправии, че нашата Южна Добруджа е дадена на Румъния, а отвоюваните от нас български градове и села в Македония в Балканската война са ни отнети... И това става първата национална катастрофа за България...

Всъщност забравихме да кажем, че в Балканската война сръбската армия ни предварва и влиза в Ресен, че договорът в Букурещ „дава“ Ресен на Сърбия и че сърбите затварят училищата ни, забраняват ВМРО и убиват много от членовете й, заради което, но и не само заради това историята на Балканите наистина е много объркана...  

В това време ВМРО се разкъсва от непреодолими разпри, ето защо след Конференцията за мир в Букурещ Симеон Радев решава да се отдръпне... Предлагат му да остане посланик в Румъния, той приема, за да се опита с други средста да помогне на Македония, а когато му изтича мандатът, го пращат посланик в Швейцария.

Вижте още: Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Междувременно е започнала Първата световна война (1914 - 1918) и ние, едва измъкнали се от двете Балкански войни, влизаме и в тази – за да си върнем отнетите територии... Посланик вече в Швейцария, когато ходът на войната приема лош за нас развой, Симеон Радев си подава оставката и пак заминава на фронта. Преди това обаче в Берн е успял да лансира идеята за културна мисия, която да запознае европейските държави защо България участва в тази война, а „в крачка“ издава и книгата „Македония и Българското възраждане“, при това на френски, за да може Европа да разбере, че Македония винаги е била българска...

Краят на войната бележи втора национална катастрофа за България – станали сме съюзник на загубилите войната, не постигаме нищо и има голяма опасност да ни бъдат отнети нови територии като „наказание“... И в 1918 ни налагат да подпишем т.нар. Солунско примирие, според което ако не излезем от войната, Сърбия и Гърция ще ни окупират... Привикват по спешност Симеон Радев да спасява положението, но как да го спаси, като то е неспасяемо... Неспасяемо е и когато трябва да подпишем Ньойския договор след края на Първата световна война... Симеон Радев го превежда за водача на нашата делегация Александър Стамболийски и му казва, че няма начин да не го подпише, но поне с някакъв жест да протестира срещу жестоките му за нас клаузи... И Стамболийски подписва Ньойския договор, а после счупва на две писалката си...

През 1923 Симеон Радев се жени за художничката Бистра Винарова. Баща й е ген. Върбан Винаров, адютант на Александър Батенберг и потомък на Захарий Зограф. Майка й е образована, говори няколко езика, внучка е на политика и дипломата д-р Георги Вълкович.

Бистра Винарова учи живопис във Виена, Мюнхен, Берлин и Дрезден и става близка със скулптора Огюст Роден и художниците, променили живописта на ХХ век - Пабло Пикасо, Жорж Брак, Анри Матис, Оскар Кокошка... Известният немски писател Райнер Мария Рилке пише на красивата и одухотворена Бистра писма, а Никос Казадзакис, авторът на „Зорба гъркът“, е наистина влюбен в нея...

Вижте още: Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Съдбата среща Симеон Радев и Бистра Винарова във Виена, където той е по работа, а тя току – що е открила първата си самостоятелна изложба и двамата стават неразделни за цял живот. И бракът им е удивително хармоничен, белязан с любов, привързаност, доверие, взаимно допълване и с изключителна духовност...

Години наред, чак до 1940, те живеят със сина си в чужбина, защото след Букурещ, Берн и Хага Симеон Радев е посланик в Анкара, Вашингтон (8 години), Лондон и Брюксел. И навсякъде двамата са приети отлично, защото са хора с невероятно ниво, които обаче никога не забравят, че са там не заради себе си, а заради България... 

На много места пише, че  след 1944 комунистите уволняват Симеон Радев, не му дават работа, изолират го и разни такива. Нищо подобно, Симеон Радев е толкова голям, че няма правителство, което да не го цени и да няма нужда от него, защото е изключителен „разбирач“ и защото винаги прави това, което е добро за България...

На 1 септември 1939 започва Втората световна война, след година и половина България е вече съюзник на Германия и като „влиза“ в Македония и Беломорска Тракия, българите ликуват, защото националният идеал (за кой ли път) е постигнат... Година преди това е приключил поредният посланически мандат на Симеон Радев и той е отзован, но оставен „на разположение“, защото се знае, че е привърженик на западните демокрации, но не и на Третия райх... Въпреки това го молят да подготви доклад за българската позиция, когато Италия завладява части от Македония и ги дава на Албания, и когато цар Борис го представя на Хитлер, тези земи ни ги връщат...

Вижте още: Къде някога българите започват да „ваканцуват“

И понеже и във Втората световна война се оказваме пак на страната на губещите, а на Парижката мирна конференция (1946) Гърция иска да ни се ореже територията, новата власт пак „опира“ до Симеон Радев... Не ни орязват територията само защото руснаците имат геополитически интереси на Балканите, но и защото Симеон Радев подготвя отлична документация, освен че и се обръща лично към свои познати дипломати и политици на Запад... И в следващите години новата власт пак се допитва до Симеон Радев по важни дипломатически въпроси, при това с огромен респект към него...

На много места пише и че него и семейството му ги репресират, че живееят в пълна мизерия и разни такива, което също не е вярно... Вярно е обаче, че у нас когато от един човек има полза, всички го търсят, но слезе ли от сцената, всички го забравят... Истина е и че Симеон Радев битовото не го докосва - той е щастлив с книгите си, с писането, със спомените си и с чашата кафе, поднесена от любимата Бистра, която после застава пред статива, встрани от бюрото му, и рисува започнатия му портрет... И дори остарели, те са все двамата, а той пише книга след книга, купища книги - едни от тях издават след 1989, други предстоят да бъдат издадени, а архивът му няма свършване...

Затова сигурно и сега някъде в отвъдното Симеон Радев седи и пише... И си представяме как жена му носи чаша с кафе и му казва: “Скъпи, в София щяло да има среща на балканските премиери с премиерите на държавите от Европейския съюз...“ “Така ли? - оживява се той - Това е важно за Македония.“ „И за България също, скъпи“ - допълва жена му.   

 

Снимката на Симеон Радев и жена му е от www.lostbulgaria.com

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Човекът, който от „всичкото“ си Отечество най-много обичаше Копривщица

 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща