15 Август 2017
Добави в любими

И пътища строим...

Преди точно 10 години с пиарски шум и медийна подкрепа започна ремонтът на столичния булевард „Цариградско шосе“, за който тогавашният кмет Бойко Борисов казваше, че не е ремонтиран, откакто е построен. Живеещите в района успяха да изпитат на гърба си липсата на градски транспорт, както и невъзможността за придвижване с автомобил за повече от месец, в участъка от Ректората до бул. „П. К. Яворов“. Макар и да управляваше омразният на Борисов Станишев, правителството даде парите за ремонта между Орлов мост и бул. „П. К. Яворов“, а другият участък се финансираше от общината. Всичко вървеше по строителен план, докато разсърдена фирма от некласираните не плати на един всекидневник, който „откри“ вълни по новоасфалтирания участък. В типичния си и досега стил кметът Борисов публично се зарече, че няма да плати за ремонта, защото е некачествен. И по твърдения на общината, не е платил. 

Защо разказвам това ли? Защото десет години по-късно същият участък ще се ремонтира и от същата община твърдят, че гаранцията е изтекла. Как изтича гаранция на нещо, което не е платено? Или може би е имало презумпция да има гаранция, макар и неплатено. Или пък Борисов просто е излъгъл пред медиите, а общинските му служители са превели сумата на фирмата. В наредба 2 на МРРБ от 2003-та година са посочени минималните гаранционни срокове на строителните обекти. Там срокът за подобен ремонт е пет години. Липсата на публичност от страна на Столичната община, която е пословична в криенето на договори и информация, не позволява да се стигне до договора и до информация дали е платено, но така или иначе, стъпвайки на публичните факти излиза, че или сега общината лъже за изтекла гаранция, или Борисов е излъгал преди десет години.

И като тръгнем от този софийски ремонт, можем да разгледаме много други, дори и по друг участък на „Цариградско шосе“, който се ремонтира преди година и се напука, за да покаже може би отново некадърността я на общинското ни управление, я на строителя. Общинското ни управление изкара невероятен довод за дефекта – студеното време. Справка при пътни инженери дали това е възможно при изпълнение на всички условия за ремонта на един участък, показва следното – няма да има един ненапукан участък в Алпите, ако е така, или всички нови пътища в Северна България ще са с пукнатини след първата зима.

Търсенето на форсмажорни обстоятелства, за да се оправдае дефект на пътя, не е случайно. Тези обстоятелства изключват търсенето на вина у строителя, защото когато ти направят нещо срещу 20 милиона лева, би следвало не само да ти го ремонтират без пари, а и да платят глоба за некадърността си. Глоба няма да има. И цялостен ремонт няма да има, защото лошата природа е напукала асфалта. Добрата община обаче е помолила строителя и той ще оправя само пукнатините. Форсмажор беше открит и в друг дефектирал участък буквално преди седмица – на бул. „Черни връх“, точно над метрото. Да, същото метро, в което водата тече в част от новите метростанции, а слягането на строителството е основно оправдание за това. Само че метростанция „Сердика“ е построена преди повече от 20 години и слягането й отдавна трябва да е приключило, ама на всеки дъжд и след сняг на перона ѝ се оттича доволно голямо количество вода. Да се върнем обаче към „Черни връх“. След малко по-голям по обем, типичен за нашите географски ширини летен дъжд, асфалтът се надигна. Веднага кметът на София посочи като причинител канализацията и лошата „Софийска вода“, и успокои, че строителят се е съгласил да ремонтира участъка. Всъщност той не трябва да бъде молен за това, няма пет години от пускането му в експлоатация, така че всичко е в гаранция. 

Софийският стил на ремонтите си върви и по главните пътища в цялата страна. Ударното строителство на магистрала „Тракия“ в първия мандат на Борисов беше за аплодисменти, защото никой от управляващите преди това не се беше заел с това. За съжаление, след пускането на участъка от Оризово до Бургас, няма и година по късно – платното до Стара Загора беше направо за нов асфалт. Дали от некачествено изпълнение на асфалта, или на основата му, по цялото платно има коловози, издълбани от по-тежките превозни средства. Но никой не подхвана строителя му, да си оправи бъркотията. Може би сега след като изтече гаранцията, държавата ще плати  отново на същия строител, да оправи участъка. Магистрала „Марица“, построена с много мъки на държавата заради калпавия първи строител и странния начин за дострояването й, стигнал и до обвинения сега от прокуратурата, също е с участъци, които спокойно могат да са силна конкуренция на вълните по „Цариградско“ отпреди десет години. Магистрала „Люлин“ с падащите камъни върху пътя или самосъбарящите се стени на тунели може да влезе в учебниците по пътно строителство като пример за въможностите на неможещите да строят в този период. Северната скоростна тангента е с няколко участъка на вълни, но на никого не му прави впечатление, защото още не е изтекла гаранцията, за да се плати отгоре на строителя да ги оправя. Магистрала „Струма“, която трябваше да е прекият път към олимпийските игри в Атина преди 13 години, но още не е построена изцяло, все още е с участък, който не е въведен официално в експлоатация – този от Перник до Долна Диканя. Пуснат по времето на кабинета Станишев, увеличен като максимална скорост до 120 км. в час по времето на първия кабинет Борисов, участъкът е само хранилка за местните полицаи, които дебнат нарушители на скоростта, въпреки че ако е магистрала, максималната става 140 км. в час. Новоремонтираните от миналата година участъци по „Тракия“ не отстъпват по неравности на останалите изброени до момента.

И тъй като вече няколко пъти обръщам внимание на пътната безопасност, да припомня, че един от основните й пилони е пътното строителство. Не мога да се съглася, че говореното за това как един път има нужда от разширение, една магистрала от дострояване или друг път – от преасфалтиране, оправят по някакъв начин проблема. 

Типичен пример е незапочнатият участък от „Струма“ през Кресненското дефиле. След като над десет години се обясняваше как трябва да има тунел и този обект е много скъп, и като строителство, и като поддръжка, едва от миналата година публично се казва нещо, което е известно много преди обектът да се предвиди – наличието на уран в скалите, както и силната потенциална сеизмичност на участъка. Сега вече става интересно дали интересите на жителите на Кресна ще надделеят с още някоя промяна в трасето на магистралата, защото същите жители протестираха преди няколко месеца заради трафика през града, а сега пък казват, че липсата на трафик ще ги лиши от поминък. 

Другият път, влизащ в категорията „належащи решения“, е този от Дунав мост през Търново до Свиленград, както и през Плевен към София. Последният ремонт на този участък по информацията, до която успях да стигна, е в края на миналия век, а по признание на АПИ е един от най-натоварените. От появяването на дупките и изронения асфалт по него до момента в ушите ни са само обещанията за това как ще бъде простроен нов път, я с чужди инвеститори, я с европейски пари, я само с пари от бюджета. И пътят си е така – всеки сезон с увеличаващи се табели за неравности и ограничения в скоростта, същото което АПИ прави в почти всички участъци, поддържани от нея. Най-лесното е да сложиш табела за ограничение на скорост или неравност в даден участък, която може да е оправданието, ако стане пътно произшествие, за невиновност на поддържащата фирма. 

Всъщност дори и в столицата нещата изглеждат по същия начин. Голяма част от пътищата са с дупки, и общината само обяснява как ги поддържа, но дупките не се оправят. И докато новата мантра от АПИ е, че когато се въведе тол-система, ще има много пари за ремонт на пътища, чакам общината да измисли нещо – само да не е с увеличаване на данъците, за да има пари за ремонт на пътищата, защото и с тези данъци, които сега събира, ежедневно показва, че не може да ги управлява в полза на тези, които ги плащат.

 

 Вижте още:

65 пъти мери, само един срежи...

Държавни съботници

Facebook е упълномощен да съобщи...

За знака и за храсталака

А помните ли Зрънкови?

Осигуряване с часовников механизъм

И ни гледа от стената...

 

Предишна Следваща