И сред хората копията са повече от оригиналите

Автор: New Me

08 Април 2019

Над 20 000 творби, неповторима следа в изкуството, легенда и човек, получил на кръщенето си 23 имена! Не се шегуваме... Част от тях - Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Сиприано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрисио Руис и Пикасо.  Или просто великият Пикасо!

Художникът се радвал на особено внимание от страна на дамите. Дотолкова, че обичал да казва: "Когато живея с млада жена, аз самият се чувствам млад!". 

На днешния ден си спомняме за него с някои от незабравимите му мисли...

Аз не търся, аз намирам.

Всички се опитват да разберат живописта.Защо не се опитват да разберат пеенето на птиците?

Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.

Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.

Когато нямам повече синьо, слагам червено.Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.

Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да рисувам картини, в които да има смисъл?

Компютрите са безполезни. Могат единствено да дават отговори.

Истинският художник е разбиран само от няколко човека. Знаменитият – от още по-малко.Дълго време се ограничавах само с един цвят – като един вид дисциплина.

Вкусът – това е враг на творчеството.

Никой и никога не е виждал естествено произведение на изкуството.

Идеята е отправна точка и нищо повече. Само след като усвоиш това, тя се превръща в мисъл.

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.

Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния.

Ако искаш да запазиш прашеца по крилцата на пеперудата – не се докосвай до тях.

Живописта е занимание за слепци. Художникът не рисува това, което вижда, а това, което чувства.

За да рисуваш, ти трябва да затвориш очи и да пееш.

Искам да живея като беден човек с пари.

Няма нищо по-лошо от великолепно начало.

Аз почивам, когато работя, и се изморявам, когато безделнича или приемам гости.

С възрастта вятърът става все по-силен. И винаги е в лицето.

На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.

Не мога да търпя хора, които говорят за прекрасното. Какво е прекрасното? Трябва да се говори за проблемите в живописта!

Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

Живописта – това е просто друг начин за водене на дневник.

Ако можеше само да се избавим от мозъка и да ползваме единствено очите.


Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.

Когато изкуствоведи се събират заедно, те говорят за формата, структурата и смисъла. Когато се събират заедно художници, си говорят за това, къде може да се купи по-евтин разтворител.

40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.

Изкуството отмива от душата прахта на ежедневието.
Отлагайте за утре единствено това, което не искате да завършите до самата си смърт. Действието е основният ключ към успеха.

Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.

Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.

Кой вижда правилно човешкото лице: фотографът, огледалото или художникът?

Всичко, което можеш да си въобразиш – е реално.

Вдъхновението съществува, но то идва по време на работа.

Дайте ми музей, и аз ще го запълня.

Едни виждат това, което е, и питат: защо? Аз виждам това, което би могло да бъде, и питам: защо пък не?

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща