Йозеф Менгеле: Възходът на Ангела на смъртта

Снимка на Dimitris Vetsikas от Pixabay

Снимка на Dimitris Vetsikas от Pixabay

Автор: New Me

16 Март 2020

Йозеф Менгеле остава в историята като един от най-злите доктори и е сред най-зловещите личности на 20 век. Как обаче се издига до толкова високи позиции този уж обикновен човек и какво отключва желанието му за извращения над обречените затворници в лагерите на смъртта?

Днес ще проследим цялата история на Йозеф Менгеле с нейните най-мрачни подробности...

Роден е на 16 март 1911 г. в Гюнцбург, в заможно семейство със строго католическо възпитание, по-късно изучава философия в Мюнхен, където силно се повлиява от расовата идеология на Алфред Розенберг.

Това предопределя и по-нататъшния му път в редиците на СС. През 30-те години на миналия век, около 20-годишен, започва да се внедрява в редиците на хитлеристите, а няколко години по-късно е приет за член на партията.

Последните дни от живота на Ане Франк

Междувременно получава докторска степен по генетична медицина и завършва физическа антропология. През 1937 г. става асистент на доктор Отмар фон Вершуер в Института за наследствена биология и расова чистота във Франкфурт.

Слабостта в работата на Вершуер били изследванията върху близнаци. Оттук можем да се досетим и какво е било "вдъхновението" на Менгеле за бруталните му експерименти с близнаци в Аушвиц няколко години по-късно.

През 1940 г. Йозеф Менгеле се присъединява към армията в ролята си на лекар и следите му на фронта се губят до началото на 1943 г., когато се завръща в Германия. За кратко се присъединява към Института за антропология и генетика, но е повишен в системата на СС до чин "Капитан" и е изпратен в Аушвиц-Биркенау.

Първоначално отговаря за "циганския лагер" там, а след като това подразделение е ликвидирано, Менгеле се издига до главен лекар на Аушвиц II - Биркенау. Макар по това време в Аушвиц да има десетки други лекари, които да отговарят за подбора и работата с лагерниците по медицинска линия, Менгеле бързо става сред най-популярните доктори там.

Не за друго, а защото започва да прибягва до все по-смущаващи практики дори в очите на част от колегите си.

Снимка на alanbatt от Pixabay

Нюрнбергският процес: Присъдата на чудовищата

Сега вече нямало никакви ограничения за експериментите на Менгеле - той можел да прави каквото си пожелае с пациентите си и да ги осакатява или убива, без да му държат сметка за това.

В спомените на оцелели лагерници често се споменава, че изглеждал изключително студен и хладнокръвен мъж. Дори когато не бил на смяна, идвал за подбора на новопристигналите в лагера. Често заделял за себе си интересни "обекти" - бременни и разбира се - любимите му близнаци.

Оцелели след експериментите му близнаци разказват как постоянно били под наблюдение на лекарите, взимали им кръв от всевъзможни места, режели ги, инжектирали им съмнителни вещества, които ги разболявали и ги карали да се чувстват зле със седмици. Мнозина не оцелявали след практиките на Менгеле. 

Според някои, подбудите му за подобни извращения, особено по линия на бременните жени и близнаците, била амбицията му за бързо разрастване на германската нация. За раждането на повече близнаци и за разкриването на това как реагират те на различни заболявания. 

Денят, в който Хитлер (май) се самоуби...

Мириям Мойзес, оцеляла след Аушвиц, където била депортирана на 10-годишна възраст с близначката си, разказвала, че след експериментите на Менгеле бъбреците й така и не се развили напълно, а си останали като на дете. Което впоследствие довежда до смъртта й.

От болните му интереси към човешката генетика не можели да избягат и останалите затворници в Аушвиц. Така например зловещият доктор изучавал хетерохромията - състояние, при което ирисите са оцветени в различен цвят.

Прилагал експериментите си върху очите на хората в лагера и опитвал по изкуствен начин да променя цвета на ириса. А когато нещастните му жертви умирали, Менгеле нерядко вадел и събирал очите им - като материал за изследване.

Разбира се, всички тези експерименти били изпълнявани без всякаква жал към лагерниците и без никакъв опит мъките им да бъдат облекчени. 

Най-тъжното от всичко обаче е, че чудовището Йозеф Менгеле никога не получава възмездие за своите извращения. След края на войната той така и не е заловен.

Смята се, че няколко години се е криел в Бавария, след което е успял да избяга в Южна Америка. Там се жени повторно, свързва се с друг бивш нацист - Волфганг Герхард, и се установява в Бразилия. По-късно полицията разкрива, че Менгеле е откраднал самоличността на Герхард. Злият доктор умира от инфаркт, докато плува, през 1979 г.

Десетилетия по-късно ни остава тежкият спомен за Ангела на смъртта от Аушвиц, който решавал с каменно изражение кой ще умре в газовата камера и кой ще живее, за да бъде подложен на брутални експерименти. А след това - ако има късмет, все пак да умре по-бързо, макар и в страшни мъки.

За цялото човечество и за всички жертви на жестокия доктор е твърде горчиво да си мислят, че Йозеф Менгеле доизживява спокойно живота си и никога не отговаря за постъпките. Но ни остава надеждата, че все пак е бил съден на едно друго място, макар и след смъртта си, и е получил онова, което заслужава.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща