Как умира Лев Толстой?

Снимка на jacqueline macou от Pixabay

Снимка на jacqueline macou от Pixabay

Автор: New Me

20 Ноември 2019

На 20 ноември 1910 г. умира един от най-великите и влиятелни писатели на всички времена - Лев Толстой. Макар да постига световно признание и богатство още приживе, съдбата му се преобръща в зряла възраст и смъртта му е далеч от тази, която вероятно мнозина си представят за велик автор. Но нека започнем отначало...

Лев Толстой е роден в аристократично семейство на 9 септември 1828 г. Той е най-малкото от четирите момчета на граф Николай Илич Толстой. Майката на Лев умира само две години след раждането му, като тогава важна роля в живота на момчето изиграва една от братовчедките на баща му, която започва да се грижи за малките момчета. Граф Толстой умира през 1837 г. и с това оставя кръгли сираци четирите момчета. Малко след това умира и любимата им леля, с което грижите за тях се прехвърлят към друга братовчедка, този път - в Казан.

Въпреки че от ранна възраст Лев Толстой преживява толкова трагични загуби, той пази по-скоро идеалистични спомени за детството си и пише за тези години с много топлина и любов. Именно тогава получава отлично образование в дома си от чуждестранни учители. По-нататъшното образование на Толстой не потръгва, той така и не завършва университет. Открива обаче, че писането много го влече и започва да води дневник за живота си.

След неуспеха си в студентството, Толстой се връща в имението на родителите си с твърдото намерение да стане фермер. Постоянството му обаче не е чак толкова голямо и той често отсъства от работата по земята заради пътуванията си до Москва или Тула. По това време един от братята му - Николай, който е войник, се връща в имението и когато вижда колебанието на Толстой накъде да поеме в живота си, му предлага да се запише като юнкер в армията. Така през 1854 г. Лев заминава с брат си Николай за Севастопол и дори участва в Кримската война през 1855 г. 

Макар и на фронта, Толстой не престава да пише, това занимание го омагьосва, пленява и сякаш не може да се откъсне от дневника си. Там започва биографичната си история "Детство". Като войник намира и вдъхновението за по-късната си повест "Казаци". От войната се раждат и неговите "Севастополски приказки". След края й се връща в Москва, където е приет с огромен интерес като писател, а успехът на творбите му е мигновен. И все пак, Толстой усеща, че нещо му липсва у дома. Той си създава образ на неподражаем и дори арогантен човек, затова и пътят му го отвежда към Париж през 1857 г.

Там бързо проиграва парите си и е принуден отново да се върне у дома и да започне да пише. През 1862 г. показва на света част от дневника си, а същата година успява и да се ожени за докторската дъщеря София Андреевна Берс. 

През 60-те се отключват голямата слава и огромният успех за Толстой. Именно тогава пише великия си роман "Война и мир". През 1873 г. следва умопомрачителната книга "Ана Каренина", с която писателят наистина покорява света. Славата обаче не носи нищо добро за Толстой.

След големите си успехи от 60те и 70-те години, големият писател изпада в дълбока екзистенциална криза и тежка депресия. По това време той разполага с всичко: здраве, голямо семейство, материални облаги, а романите му „Война и мир“ и „Ана Каренина“ вече работят за литературното му безсмъртие. И все пак творецът обмисля самоубийство: „Аз сякаш бях живял, живял, вървял, вървял, бях стигнал до пропаст и ясно бях видял, че пред мен няма нищо, само гибел. Не можеш нито да спреш, нито да се върнеш, нито да затвориш очи, за да не гледаш как пред теб няма друго, освен измамата на живота и щастието, истинските страдания и истинската смърт, пълното унищожение“.

В този преломен момент Толстой търси спасение и отговори на въпросите, които го тормозят, в църквата. Там обаче не достига до изцеление за душата и си тръгва. По-късно създава своя собствена доктрина, тъй като според него църквата в този си вид е пропита от алчност и интереси. Това му докарва гнева на православната църква в Русия, но изненадващо, с този ход влиянието и успехът на Толстой не намаляват. Напротив, към алтернативната му доктрина са привлечени все повече последователи в следващите десетилетия, по-късно сред тях е дори Махатма Ганди.

В новата си вяра, Толстой стига дотам, че се увлича по по-обикновения начин на живот и дори иска да раздаде богатството си, което води до ожесточени спорове със съпругата му. За да постигнат някакъв компромис, той й приписва правата върху най-големите си творби. Децата му също се отдръпват от него, единствена дъщеря му Александра е склонна да вървят заедно по пътя му. Така идилията в този дом е безвъзвратно изгубена и Толстой вече не се чувства на мястото си сред семейството.

В последните 30 години от живота си големият писател се налага като морален и дори религиозен лидер. Той решава да се отдаде на отшелничество и притиснат допълнително от ситуацията в дома си, решава да тръгне на едно последно пътуване през 1910 г. До него плътно са дъщеря му Александра и неговият лекар.

Възрастта му обаче вече е доста напреднала, а тялото му е твърде немощно, за да издържи на подобен дълъг път. Толстой се разболява тежко от пневмония. Сърцето му не е достатъчно силно, за да се справи с болестта, и така големият писател угасва на една гара в Астапово - признат и обичан в цял свят, но неразбран и отритнат от най-близките си. 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща