16 Април 2018
Добави в любими

Какво е да си д-р Александър Станишев

Тази статия нямаше да я напишем, ако не бяхме попаднали в задръстване на бул. „Пенчо Славейков“, ако като се придвижихме напред, не се бяхме загледали в полукръглото крило на сградата вдясно, ако не бяхме прочели на фасадата й „Университетска хирургическа клиника проф. д-р Александър Станишев“ и ако не се бяхме сетили кой е този забележителен човек... Но да караме подред...

Според нас три фактора са решаващи човек да стане личност - семейството, средата и каквото самият той направи за себе си, но ние ще започнем с това, от което зависят и трите фактора...

МАЛКО ИСТОРИЯ

Объркана е историята на Балканският полуостров, защото когато тук народите са пет века под турско робство, в областта Македония има един български град Кукуш, а днес той е гръцки, освен и че част от Македония е държава... Та в този Кукуш са родени Гоце Делчев, Христо Смирненски, брат му Тома Измирлиев, също поет; Христо Далчев – бащата на скулптора Любомир Далчев и поета Атанас Далчев; народният будител Нако Станишев, д-р Константин Станишев, д-р Александър Станишев, д-р Димитър Станишев и така нататък и така нататък – все големи българи...

Според Санстефанския мирен договор (1878) Македония (и не само) „влиза“ в свободна България, но след три месеца Берлинският конгрес я „връща“ на Османската империя... Ето защо българите там, които наричаме македонци както българите в Добруджа - добруджанци, а в Родопите - родопчани, започват борба за освобождението й, но тази борба ще я прескочим и направо ще кажем, че в 1912 България, Гърция, Сърбия и Черна гора сключват съюз срещу Османската империя и започва Балканската война...

Нашата армия освобождава изконни български градове и села в Македония (и не само), но това не се харесва на Сърбия и Гърция. И пламва Междусъюзническата война (1913), в която гръцки части опожаряват Кукуш (и не само), а българите поемат като бежанци към България и никога повече не се завръщат по родните си места и никога не спира да ги боли за Македония...

Така „конспектно“ стоят нещата с Македония, но преди да разкажем за д-р Александър Станишев, ще напишем и кои са Станишеви(те) от Кукуш, защото те са си направо династия...

Вижте още: Кой открива защо българското кисело мляко е уникално

ПЪРВОТО ПОКОЛЕНИЕ СТАНИШЕВИ

В средата на ХIХ век един от най - уважаваните кукушки първенци е търговецът Нако, дядо на д-р Александър Станишев. Той другарува с единия от Братя Миладинови – Димитър и го довежда за учител в Кукуш; близък е с Иларион Макариополски, Георги Раковски и Драган Цанков, а когато започва борба богослужението ни да се води не от гърци, а от българи, благодарение на Нако Станишев в 1859 Кукуш става първият български град с български владика... 

Та дядо Нако - „родоначалникът“ на фамилия Станишеви, макар че преди него „има“ и други Станишеви, е можел да се гордее с децата си, защото всичките стават достойни и почтени българи...

ВТОРОТО ПОКОЛЕНИЕ СТАНИШЕВИ

Нако няма образование, но като буден човек усеща потребността на времето от „учени“ българи, затова изпраща сина си Константин в Москва да се „изучи“ и се върне в Кукуш, но съдбата взима друго решение... Константин Станишев се жени за дъщерята на големия руски учен, лекар и езиковед Владимир Дал, започва да преподава в прочутия Императорски лицей, а след време става и негов директор.

По време на Руско-турската война (1877-1878) идва в България като служител за особени задачи; след Освобождението е вицегубернатор на Видин и директор на финансите; после първият български княз Батенберг му предлага министерски пост, но Константин Станишев не одобрява суспендирането (прекратяване на действието) от негова страна на Търновската конституция и като отказва, се завръща при жена си и двете си деца в Москва...

Човек обаче никога не знае какво може да последва от изборите му в живота... В 30 – те години, когато той и жена му отдавна не са между живите, руските комунисти изселват в малък град дъщеря им само защото баща й бил чужденец, а майка й – дворянка, и в зимата на 1943, когато бушува Втората световна война, дъщерята на Константин Станишев умира от глад...

Нако праща и втория си син – Милош - да се изучи в Женева. Но докато следва право, в 1885 Сърбия, „недоволна“ от „съединението“ на Княжество България с Източна Румелия, ни напада, и Милош не може да остане безразличен към съдбата на Отечеството, макар „неговият“ Кукуш да е извън пределите му....

В Женева се събират и „местни“ български студенти, и от Париж, Виена, Прага, Грац и други европейски градове. След големи премеждия се добират до Видин, включват се в отбраната му, а след края на Сръбско – българската война, се връщат... Връща се и Милош Станишев и като се дипломира като юрист, дълги години после е главен прокурор на България...

Дядо Нако праща и третия си син – Димитър да учи в Русия, но по неизвестни причини той се връща и подхваща търговия. Този човек има 7 деца и той е бащата на д-р Александър Станишев, но преди да разкажем за него, да кажем нещо поне за единия му брат...

Вижте още: Кой открива защо българското кисело мляко е уникално

ТРЕТОТО ПОКОЛЕНИЕ СТАНИШЕВИ

Константин Станишев (кръщават го на чичо му – този в Москва) завършва медицина в Женева и специализира в Берлин, връща се в Кукуш и там е лекар, но се включва и в борбата за освобождение на Македония, защото тя все си е под турско робство. В 1907 го залавят, осъждат на смърт и едва го спасяват, а когато гърците опожаряват Кукуш в Междусъюзническата война (1913), със семейството си поема към България и се установява в София...

Тук помага всякак на македонски бежанци и ги лекува безплатно; полага основите на българското почивно дело, създавайки станции в Банкя, Вършец, Юндола и къде ли не; след Първата световна война урежда проблеми с български военнопленници; на конгреси за мир в Женева, Брюксел, Париж, Лондон, Прага, Виена и Загреб защитава позицията, че Македония е неразривна част от България; член е на какви ли не комитети и  два пъти е народен представител...

Есента на 1944 Сталин с неговото „етническо инженерство“ решава на Балканите да „има“ македонска нация и новата верноподаническа власт кара насила българите в Пиринска Македония да се пишат македонци... И тогава д-р Константин Станишев разбира, че било каквото било - това е краят на всичко българско в Македония...

АЛЕКСАНДЪР СТАНИШЕВ

И сега започваме същинския си разказ за човека, чието име носи Университетската хирургическа клиника в София... Александър Станишев се ражда в  1886 в Кукуш, завършва гимназията в Солун - средище нa бългaрщинaтa в Мaкедония, следва медицинa в Мюнхен и в 1910 завършва и защитава докторска дисертaция с най-високата академична оценка summa cum laude („с най – висока чест“). Две години е доброволен асистент в една от Мюнхенските клиники, а междувременно специализира и в Линдау, Лозана и Берн.

Когато обаче избухва Балканската война (1912), д-р Александър Станишев, както и много други българи, се завръща у нас, за да участва във войната за национално обединение... Оперира ранени на фронта, оперира ги и в Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914 - 1918), но в крайна сметка върволици бежанци от Македония (и не само) за кой ли път поемат към Майка България...

В 1918 д-р Александър Станишев се жени за Веса Камбосева от известната разградска фамилия Камбосеви и се завръща в Мюнхен. Две години специализира при двама от най – големите хирурзи на ХХ век - проф. Нарат и проф. Зауербрух, пише научния си труд "Волево движение на изкуствената ръка, Зауербрухова операция, собствена метода и техника на протезата" и с този труд става един от основоположниците на възстановителната хирургия  в света.

В 1920 е избран за доцент, а в 1924 - и за професор в Медицинския факултет на Софийския университет. Създава т.нар. Втора хирургия, днес Университетската хирургическа клиника на негово име... В нея всичко отговаря на стандартите в най-модерните немски хирургични клиники - отличен медицински персонал, професионализъм, идеален ред и перфектна хигиена. И тук д-р Александър Станишев прави 28 000 операции на пациенти от цяла България... 28 000 операции!

И всеки следобед в дома си приема пациенти, но на социално слаби пари не взима. Става декан на Медицинския факултет, след това ректор на Софийския университет; лично финансира обучението на бедни студенти; ръководи Българското хирургическо дружество;  доктор хонорис кауза е на университетите в Хамбург, Берлин и Варшава; почетен член е нa хирургически дружества, академии и университети в целия свят; подпредседател е на Международната академия на хирурзите в Женева; написва над 100 научни труда, копия от които днес има в хирургическите клиники във Вашингтон, Ню Йорк и Ричмънд, а три негови оригинални хирургически методики ги има в известния учебник на проф. Торек "Оперативна хирургия"; обучава студенти и подготвя специалисти за българската хирургическа школа... И всичко дотук е така, защото за своето време проф. д-р Александър Станишев е един от най-големите хирурзи в Европа и света....

Вижте още: Емблематичният Тодор Ф. Чипев

ЧЕТВЪРТОТО ПОКОЛЕНИЕ СТАНИШЕВИ

Всичко това се случва в 30-те години. А в Междусъюзническата война (1913) докато той оперира ранени войници на фронта, брат му д-р Константин Станишев, оставил зад гърба си изпепеления Кукуш, върви пеш със семейството си към София... Върви пеш и седемгодишният му син Димитър, който след време ще завърши медицина, ще специализира в Берлин, а в Катедрата по анатомия ще е асистент... Когато в 1943 бомбардират София, рухнала сграда затрупва д-р Димитър Станишев, но го измъкват, а чичо му д-р Александър Станишев го оперира и спасява...

След 1944 заради същия този чичо (по – късно ще обясним защо) новата власт отнема лекарските права на д-р Димитър Станишев и той и жена му лепят пликове, за да преживяват, а след няколко години поради липсата на анатоми в България му връщат правата и го пращат в Пловдив. Но големите личности са големи навсякъде –там д-р Димитър Станишев създава Катедрата по анатомия към Медицинския университет и години наред й е ръководител; обучава студенти, написва 3 ръководства по анатомия и над 60 научни труда и става всепризнат учен в България и Европа...

Димитър Станишев има брат Кирил, който също е лекар... Лекар е и  братовчед им - на (чичо им) д-р Александър Станишев синът... Втората световна война сварва Александър Станишев – младши студент по медицина в Мюнхен, а после с баща му така се развиват нещата, че не може да се върне в България... Остава в Мюнхен, създава своя  клиника и има забележителна кариера на хирург...

Брат му Владимир (другият син на д-р Александър Станишев) не става лекар, защото в 1949 записва медицина, но като син на враг на народа го изхвърлят и той започва работа като бетонджия, а когато създава свое семейство и им се ражда син, го кръщават Александър - на дядо му...

Вижте още: Асен Йорданов учи американците на авиаци

ПЕТОТО ПОКОЛЕНИЕ СТАНИШЕВИ

Днес д-р Александър Станишев е началник на хирургичното отделение в Клиниката по ендоскопска и обща хирургия в Първа градска болница в София, а в Бургас работи д-р Евелина Станишева - дъщерята на д-р Димитър Станишев „от“ Пловдив... И шесто, и седмо поколение Станишеви има, но ще спрем с фамилията дотук...

ПАК ЗА Д-Р АЛЕКСАНДЪР СТАНИШЕВ

На 1 септември 1939 година започва Втората световна война, България пази известно време неутралитет, а на 1 март 1941 става съюзник на Германия. Няма да коментираме защо, но ще кажем, че след като „прегазва“ Югославия и Гърция, Хитлер „разрешава“ на цар Борис III да влезе в Македония и Беломорска Тракия и българите ликуват, защото националният им идеал е осъществен...

Но нещата се едни в 1941 и съвсем други в 1944... Руснаците са се окопитили, съюзниците са отворили Втори фронт, цар Борис е починал, но имаме трима регенти (временни „заместници“ на малолетния цар Симеон) и правителство, а виждайки накъде отиват нещата, комунистите са се организирали в партизански и нелегални бойни групи, които жандармерията жестоко преследва...

И е ясно, че е въпрос само на време Германия да капитулира, а българското правителство не знае кой път да хване... Затова когато на 18 май 1944 руснаците му връчват нота България да скъса съюза си с Германия, същия ден то подава  оставка...

На 1 юни 1944 политикът Иван Багрянов, близък цял живот с д-р Александър Станишев (Багрянов е първи  братовчед на жена му), се наема да оглави правителство и потърси спасителен изход за България. Пита д-р Александър Станишев би ли приел да стане министър и той може да му откаже, но не се поколебава. И няма да коментираме избора му, а само ще кажем, че според нас истинският патриотизъм си проличава не в обичайни, а в гранични ситуации...

На 23 август 1944 руснаците са оттатък Дунава... За да не влязат в България, защото са предполагали какво ще последва, три дни по-късно правителството обявява неутралитет и започва в Кайро преговори с англичаните и американците (може би за да влязат те), но преговорите пропадат и на 2 септември то подава оставка... На 5 септември новият кабинет обявява война на Германия, два часа по-късно Съветският съюз обявява война на България и докато ние сме в абсурдната ситуация да сме във война с всички, на 8 септември Червената армия e вече в България...

Два - три дни преди това на д-р Александър Станишев му предлагат места за него, жена му и сина му в самолет за Виена, но той отказва: „Няма защо да бягам, не съм престъпник, а само съм помагал през целия си живот. Мястото ми е тук." И остава.

Д-р Александър Станишев не е престъпник, но новата власт не пожалва никого от управлението на „царска“ България, а т.нар. Народен съд е безмилостен...

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 трима регенти,  8 съветници на цар Борис, 67 народни представители, 22 министри от различните правителства след 1941 и 47 генерали и висши офицери,  навързани на вериги, ги откарват с камиони някъде в периферията на София и до една дупка от паднала бомба започват да ги разстрелват един след друг, а накрая ги бутат в трапа и нахвърлят отгоре сгурия...

Вижте още: Аспарух Лешников, когото целият свят нарича Ари

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В стихотворението „Песен за човека“ на родения в (Пиринска) Македония поет комунист Никола Вапцаров един убива родния си баща, за да му вземе парите, но в затвора попада на „хора“... „Просветлен“ от тях, той се самоубеждава, че е извършил непростимия грях само защото светът е устроен „лошо“ и че дори ако „висне обесен“, няма значение, щом утре „животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден...“ И когато с вяра в бъдещия справедлив свят застава под бесилото, отгоре звездите възторжено извикали: „Браво, човек!“

Роденият в Македония д-р Александър Станишев не само не убива никого, а даже напротив – спасява животи, но „хората“ от поемата на Вапцаров, взели властта в новия живот, „по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден“, го осъждат на смърт... И какво си е мислел, докато „хората“ един по един са разстрелвали 147 човека, а той на всеки е установявал смъртта, не можем да кажем, но знаем, че когато коленичи да провери пулса на последния, с куршум в тила „хората“ убиват и него...

И те захвърлят мъртвото тяло на д-р Александър Станишев в трапа, но какво значение има - в това време душата му вече е летяла към Кукуш, съпровождана от ескорт възторжени звезди...

 

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Човекът, който от „всичкото“ си Отечество най-много обичаше Копривщица

 

Предишна Следваща