Който е узрял да танцува, той е узрял и да се влюби

Автор: New Me

24 Май 2018

Защото накъде би вървял светът без любов? И би ли имал смисъл? Надали...И защото книгите са преди всичко отражение на живота. И защото истините в тях са вечни. И красиви, и по-добре казани, отколкото ние бихме могли. И защото любовта в книгите и такава, каквато би трябвало да бъде.

 

“Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.”

Емили Бронте, “Брулени хълмове”

***

“Няма нищо по-убийствено от това да обичаш от все сърце, макар и да съзнаваш, че другият не го заслужава, и колкото и да се опитваш, да не можеш да го забравиш.”

Съмърсет Моъм, “Обикновена авантюра”

***

“Сънувах любовта и се влюбих в този сън.”

Ричард Бах, “Едно”

***

“Някой циничен французин е казал, че за любовната сделка са нужни две страни: едната, която обича, и другата, която благоволява да се остави да я обичат.”

Уилям Текери, “Панаир на суетата”

***

“Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието.”

Блага Димитрова, “Пътуване към себе си”

***

“– Не – прекъсна я бързо той. – Не почвай отново. Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. Не! Не бива да правим това. Ние не бива. То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край.”

Ерих Мария Ремарк, “Триумфалната арка”

***

“Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.”

Павел Вежинов, “Нощем с белите коне”

***

“В такова време ти се ще да имаш две сърца – едно за чест, друго за мерак, – а то, опустялото – едно: разсечи го, разкъсай го – пак едно!”

Николай Хайтов, “Мъжки времена”

***

“Запомни как ме обичаш – беше прошепнала тя. – Не искам от теб да ме обичаш винаги така, но искам да си спомняш. Някъде в мен винаги ще се крие жената, която съм тази вечер.”

Франсис Скот Фицджералд, “Нежна е нощта”

***

“Колкото повече ни заплашват, толкова по-малко обичаме. Интересно, излиза, че да обичаш някого без условия, означава, че не те интересува кой е той и какво прави! Излиза, че безусловната любов е същото като безразличие!”

Фредерик Бегбеде, “Разкази под екстази”

***

“Който е узрял да танцува, той е узрял и да се влюби.”

Джейн Остин, “Гордост и предразсъдъци”

***

“Ако ти можеш да преживееш и един ден без да разбереш как съм и какво правя, значи можеш и всички останали дни!”

Лев Толстой, “Анна Каренина”

***

“То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може.”

Ерих Мария Ремарк, “Трима другари”

***

“Любовта представлява една великолепна катастрофа: знаеш, че пред теб има стена, и въпреки всичко даваш газ. Тичаш право към своята гибел с усмивка на уста. С любопитство очакваш кога точно ще гръмне всичко. Любовта е единственото предварително програмирано разочарование, единственото нещастие, което всеки може да предвиди и всеки път желае отново.”

Фредерик Бегбеде, “Любовта трае три години”

***

“Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота.”

Габриел Гарсия Маркес, “Любов по време на холера”

***

“С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”

Джон Стайнбек, “На изток от Рая”

***

"Какво друго? Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш дали не е по-умна от теб: защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, Ван Хутен, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя."

"Вината в нашите звезди" - Джон Грийн

***

"Любовта, даде си сметка, беше като камите, които изработваше в пещта си. Когато я изковеш, тя е лъскава и нова, и острието й грее на светлината. Вземаш я в ръка, пълен с оптимизъм какво ще бъде да я изпиташ в битка, и нямаш търпение да го направиш. Само че първите една-две вечери са малко странни, докато все още свикваш нея, а тя - с теб.
С течение на времето стоманата започва да губи блясъка си, по дръжката се появяват петна, острието се нащърбва тук-там. Но в замяна получаваш нещо, което ти спасява живота. След като веднъж се опознаете, тя става такава част от теб, че сякаш се превръща в продължение на ръката ти. Защитава те и ти помога да браниш братята си; дава ти увереността и силата да посрещнеш всичко, изскочило срещу теб в нощта. Тя е с теб, където и да отидеш - точно над сърцето ти, винаги там, когато и да ти потрябва."


"Неукротима любов" - Дж.Р.Уорд

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща