24 Август 2017
Добави в любими

Кулинарни експерименти: Италианско пиле с песто и ''фалшива паста''

Страхотно вкусно и здравословно възможно ли е? Възможно е. А и лесно...

Мдам…фалшива паста – така кръстих италианското си откритие. Ами като не мога да ям истинска паста! Фалшивото обаче може да се окаже доста сполучлив дубльор. Признавам – тези италиански пилешки късчета с паста от тиквички не съм ги измислила аз. Видях ги някъде преди време и запомних основната част, което се оказа напълно достатъчно. Толкова е вкусно, че буквално си облизахме чиниите. Че и си направихме същото и за обяд на следващия ден! Обичам като става така!

Какво ти трябва:

за Пестото:

3-4 шепи босилек (колкото повече, толкова повече…песто!)

1 ч.ч. пармезан/ пекорино

1/2 ч.ч. кедрови ядки

сок от половин лимон

2 скилидки чесън

сол и пипер на вкус

за основното:

3 пилешки гърди (от домашно пиле – за предпочитане)

2 тиквички

чери домати – колкото си прецениш, но да има

сол и пипер на вкус

2.jpg

Приготвяне:

Нарязах пилешките гърди на кубчета и им сложих сол и пипер. Ей така – да си поседят с тях преди да ги сродя с другите продукти. И се захванах с босилковото песто. Веднъж пробвах да правя и хич не ми се получи, за това сега бях скептична. Но пестото е „тайната“ на тази „манджа“, така че  – стягай се и се постарай да стане…един път! Сложих всички съставки за пестото в блендера и го оставих да си свърши работата сам. Вместо пармезан, за пестото използвах пекорино. Да ви кажа – по-вкусно ми е. Абе – все италианска работа! И…този път моето песто стана…един път!

3.jpg

Време стана за месото. В тиган разтопих 2-3 лъжици от прословутото ми масло Ги. И сложих вътре пилешките късчета. Да се позапържат сами.

4.jpg

В това време (и малко преди това) нарязах чери доматите на половинки, а тиквичките – на много тънки ленти. За това си помогнах с белачката. Така се получи същинска паста! Добре, де…поне визуално.

5.jpg

Към пилето добавих чудесното си песто, а отгоре изсипах доматите и тивичките. Разбърках и оставих да си къкри. После пак разбърках. И пак. И пак. Покрих с капак, за да се задуши малко, но съвсем не е задължително. Разбрах, че съм на прав път, когато от дивана започнаха да се чуват нетърпеливи възгласи: „Леле, колко хубаво мирише“. И така – все по-често и все по-нетърпеливо.

6.jpg

Докато тази италианска вкусотия (още не знаех, че ще е такава) си къкреше, спретнах набързо една салата от спанак, краставица и авокадо, които овкусих със сол, зехтин и малко лимонов сок и поръсих с кедрови ядки за разкош.

7.jpg

Онова италианско нещо започна да мирише все по-вкусно. Уверих се, че тиквичките не са сурови и сервирах!

1.jpg

Края на тази вечеря ви го разказах в началото!

Още страхотни и здравословни експерименти можете на откриете на http://mamkamuikron.com/

 

Предишна Следваща