Летни истории с история: Лопушанският манастир

13 Август 2018

Понеже е лято и отпускарски сезон, в рубриката ни „Летни истории с история“ разказваме за някой манастир, църква или просто за някое българско място с убеждението, че дали човек ще пожелае да ги види, или няма да пожелае, е въпрос само на личен избор, защото най – добре е всеки  да прави това, което му харесва...

Този път ще разкажем за Лопушанския манастир - според нас един от най – красивите манастири в България, както и един от най – посещаваните, а след малко ще напишем и кои са причините. 

Разстоянието от София до Лопушанския манастир е 114 км и се взима за два часа, а София ни е отправна точка, защото ние оттук сме ходили. По „Ломско шосе“ (може и не по него) излизате от София и поемате в посока Монтана. Има малко зор докато се премине проходът Петрохан, но „горе“ е много подходящо за кратка кафе почивка. Стигнете ли пък „долу“, оттам нататък, както се казва, карате все направо, като внимавате само на десетина км след Берковица да не пропуснете кафявата табела за Лопушанския манастир, както и на няколко км по – нататък отбивката за село Гаврил Геново. След него идва Георги Дамяново и 200 м след края на селото ще видите Лопушанския манастир. Разбира се, че има GPS – и, но пишем това, защото всичко се случва...

Манастирът се нарича се така, защото това село Георги Дамяново открай време се е казвало Лопушна, но по времето на социализма му дават името на родѐн тук комунистически деец, към което нямаме отношение, просто казваме откъде произлиза името на обителта.

Най - вероятно нея я е имало още в преди падането на България под турско робство, макар доказателства да няма. Според турски архиви в 1541 манастирът е плащал данъци на султанската хазна, а по време на известното Чипровско въстание (1688) той е опожарен и разрушен до основи... После всичко обраства с храсталаци и все пак цели 160 години мястото е известно като „Манастирското“, а на всеки голям християнски празник местните идвали и палели свещи...

През 1850 година берковчанинът Димитър Тончов, който преди това се замонашил в близкия Чипровски манастир, получава голямо наследство и решава да възстанови манастира над село Лопушна, както и естествено, да вдигне църква, защото манастир без църква няма, а как точно се случват нещата, никой не знае, но той откупува от султана и правото сградата да е  по-висока от джамия.

Та той, двама монаси от Чипровския манастир и трима мъже от селото разчистват бурените наоколо и сковават малка колиба. Из цялата околност се разчува, че някогашният манастир ще бъде вдиган наново и хора започват да докарват камъни и едно – друго, пристигат майстори от наши и сръбски села, защото тогава граници няма, но (днешна) Сърбия е наблизо, а и ние, и сърбите сме християни... 

И когато започва градежът, една баба от Лопушна донася икона, спасена и крита от няколко поколения от опожарения по време на Чипровското въстание някогашен манастир, а всичко това го пише в манастирската кондика (летописна книга) на обителта, която впоследствие издигат.

Монахът, който инициира възстановяването на манастира, иска църквата да бъде точно копие на църквата в Рилския манастир, затова завежда там да я види Уста (Майстор) Лило от село Славине, недалеч от Пирот, някога българско село, днес в Сърбия.

Всъщност начинът, по който славинските майстори строели църкви, представлява уникално за българската възрожденска архитектурно-строителна школа направление, тъй като само в техните градежи се откриват готически белези. Става въпрос за това, че те използват  

стилизираната форма на триъгълника при изграждането на абсидата („издатината“ на храма, в която се помещава олтарът), нартиката (предверието на църквата), куполите, прозорците и вратите, както и при цялостната декорация на сградата.

Та Уста Лило запомня как изглежда църквата в Рилския манастир и започва работа, но монахът вижда някакви несъответствия и къде е Лопушанският манастир, къде е Рилският, но го връща там да огледа пак църквата. Този път Уста Лило ѝ изплита макет от върбови клонки и проблем вече няма. 

За шест години я построява с помощници, естествено, а в 1856 година я и освещават. Стените на църквата в Лопушанския манастир Уста Лило ги прави по метър и половина дебели, с релефи на мъже, човешки глави и животни. Впечатляващо е и това, че куполите имат прозорчета, което рядко или почти никак не се забелязва в подобни сгради у нас.

И докато строят църквата или веднага след като я построяват, майстори вдигат и манастирски сгради и пристройки, както и дворна чешма и зид около цялото пространство, така че днес Лопушанският манастир е третият по големина манастир в България, след Рилския и Бачковския. 

Иконостасът, майсторска работа на резбаря Стойчо Фандъков от Самоковската школа, е изработен от орех, върху който оттогава до днес не са полагани никакви лакове, бои и смоли, а не е и никога  реставриран, но и до днес не е загубил нито цвета, нито блясъка си. Иконите ги изписват племенниците на Захари Зограф - Станислав и Николай Доспевски от прочутата Самоковска школа, образовали се в Петербург. 

Двамата изписват и иконата на Исус Христос върху протоскинария (самостоятелна поставка за икона, долепена до колона в църква). Те обаче нарушават църковния канон, защото специалистите казват, че са използвали златното сечение, въведено от Леонардо да Винчи, за човешкото тяло. Та днес пред иконата на Иисус Христос винаги има хора, защото не можем да кажем каква е причината, но и фронтално да сте застанали, и да се преместите встрани, и да се отдалечите в която и да е посока, Иисус Христос все ви гледа право в очите...   

Много хора, и то буквално от цяла България, но и не само, винаги има и пред иконата на „Св. Богородица”, защото за нея се вярва, че е чудотворна. Твърди се, че по време на кървавите септемврийски събития в 1923, особено кървави в този край, от очите на Божията майка започнало да се стича миро̀  (благовонна течност), както и в навечерието на Втората световна война... 

Хиляди хора пред тази икона са отправяли молитви към Света Богородица да им помогне да имат деца, защото както знаем, тя е закрилница на майките, и казват, че хиляди хора са се и сдобили после с деца... Хиляди хора са отправяли и отправят тук молитви за здраве, за изцерение на тежки болести и за какви ли не човешки неволи и казват, че на стотици хора Света Богородица е помогнала...

bogorodica-lopushan.jpg

 

А като бяхме там, ни направи впечатлние, че на едно място се бяха струпали хора и гледаха пода, а свещеник им обясняваше нещо... Отидохме и ние и видяхме нещо върху едно килимче пред олтара, но няма да коментираме, а ще кажем само какво чухме от отеца. В дните след Великден (не разбрахме коя година, но наскоро) из църквата се усетил аромат на миро и малко след това върху килимчето се появили  два бледи отпечатъка на детски  ръчички, които с времето взели да потъмняват, а и да си личат и от долната страна на килимчето. Отецът обясни това чудо с желанието на много майки, идващи тук, да се сдобият с дете... Който иска, да вярва, който иска, да не вярва, ние пишем само какво видяхме и чухме... 

Най – голямата мистерия в църквата на Лопушанския манастир обаче е свързана с нещо наистина странно. В последните дни на 2013 година на игумена му се обажда жена от София, която се представя просто като Мария. Казва, че е сънувала сън, който не бил сън като сън, а знамение – че в една от стените на църквата има зазидана икона на Света Богородица. Мария указва и точното й място – на метър и половина височина под единия прозорец. На всичкото отгоре жената казва и някакви подробности от църквата и наоколо, които също ѝ се присънили, а тя никога не била ходила в Лопушанския манастир...

Успоредно с това, което написахме – че когато започват да строят църквата в 1850, баба от село Лопушна донася икона, държана скрита век и половина, съществува и друга версия – че когато взели да копаят основите на църквата, строителите намерили в земята икона. Тогава монахът, инициаторът на строежа, нарежда реликвата да бъде зазидана на тайно място, а както написахме, понеже стените на църквата били дебели по метър и половина, зазиждат иконата в едната стена... 

След построяването на църквата и манастирските сгради монахът става игумен на новия манастир и дълго време го ръководи, но внезапно умира, без да може да предаде тайната за зазиданата икона на останалите монаси, и светинята остава в стената на църквата до наши дни.

Дали е така, дали не е така, всъщност никой не може да каже, но когато жената от София съобщава какво е сънувала, при това с точни указания къде е зазиданата икона, монасите решават да рискуват... И когато „копват“ в стената, се отваря ниша и те виждат в нея иконата на Света Богородица, при това със сребърен обков, което означава, че е била много почитана, и увита в някакъв кариран месал (кърпа за домашна употреба), мухлясал от влагата, а и прогорен – вероятно от опожаряването от турците на „стария“ манастир по време на Чипровското въстание... 

Днес всички хора чакат на опашка да я видят тази икона... И вярват, че ако си пожелаят нещо, то непременно се сбъдва, но в това няма нищо лошо, защото в крайна сметка сме хора и имаме нужда от надежда и вяра, че можем да сбъднем мечтите си... 

Няма да претоварваме разказа с други факти – че тук са намирали подслон Васил Левски, Панайот Хитов, Филип Тотю, както и дейци на местния революционен комитет в навечерието на Априлското въстание и че монахът, вдигнал Лопушанския манастир и станал после негов игумен, завършвал тогава всяка литургия с думите: "Търпете и на Бога се молете! Скоро ще падне турското царство!"

Иначе манастирското пространство е великолепно – белокаменната чешма от 1856 блести; параклисът, в който почиват кости на загинали в Чипровското въстание, намерени при изкопните работи за манастира, е идеално поддържан; пристроената жилищна сграда дискретно се вписва в старата; малката нова църква е органична и ненатрапваща се; навсякъде има стройни кипариси, много цветя, целият двор е в плочи от дялан камък и изобщо всичко е премерено, ненатрапчиво и излъчва умиротворяваща атмосфера...

32089680_10209324612831815_6494897446781452288_n.jpg

Когато ние бяхме там, на входа на църквата имаше и една невероятна гигантска секвоя, за която разбрахме, че в 1937 местен човек посадил в чест на раждането на наследника на цар Борис III - Симеон. Сега пък разбрахме, че тази пролет монасите се обезпокоили, че севоята е станала твърде голяма и може да подкопае основите на църквата. Консултирали се с някакви еколози и те какво мнение са дали, не знаем, но на бърза ръка отсекли секвоята, като оставили да стърчи на 4-5 м от земята само един ствол... Не сме го виждали, снимката на секвоята е от нашето ходене в Лопушанския манастир, но можем да си представим каква е гледката сега...

11193322_10204349992731527_7954166356605677424_n (1).jpg

И понеже в Лопушанския манастир стават чудеса, следващия път като отидем, ще се помолим на чудотворната икона на Света Богородица, както и на тази, открита в 2014 в стената на църквата след пророческия сън на Мария, и за наши си неща, както правят всички хора, и секвоята отново да пусне клони и израсне... И след време ще се върнем в Лопушанския манастир, но каквото и да е станало със секвоята, нищо няма да кажем, защото такава е била Божията воля... 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща