Летни истории с история: Сопотският манастир ''Св. Спас''

25 Юни 2018

Започвайки рубриката „Летни истории с история“ с разказ за Сопотския манастир „Св. Спас“, ни се иска да кажем, че въпросът с вярата е много личен, съкровен даже, че спазването на религиозните ритуали е въпрос на избор, но и че като християни, ние принадлежим към едно културно пространство, наречено източно православие, и затова да научи човек нещо за църква или манастир или да запали в тях една свещичка, няма да му навреди, освен ако не е атеист... А всъщност най – добре е всеки  да прави това, което му харесва...

Сопотският манастир „Св.Спас“, за който ще разкажем сега, се намира над града и по която и улица да се поеме от центъра в посока „нагоре“, все се стига дотам...

Най – вероятно манастирът е съществувал още във времето, когато е процъфтявала средновековната крепост Аневско кале, издигаща се на непристъпен скалист връх над село Анево, на 2 км и нещо от Сопот. Някога тази твърдина е била на българския цар Смилец, който царува всичко на всичко 6 години (1292 – 1298).

Този Смилец произхождал от "най-знатния род сред българите" – така пишат византийските хронисти - и огромните фамилни владения на него и двамата му братя се простирали оттук, та чак до Сливен. Археолозите казват, че в крепостта имало и манастирски комплекс с църква, а всичко престанало да съществува след падането на България под турско робство в 1396 и оттам – нататък останало в ръцете на Времето...

Тъй като Сопотският манастир „Св.Спас“, макар и не точно днешната обител, е разположен наблизо до Аневското кале, трябва да е бил свързан по някакъв начин с него, защото казват, че в манастира се пазели „от време оно“ три дадени им от цар Смилец грамоти, които в 1870 монасите дали на съхранение на руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров. Днес, както се казва, няма и помен от тях, но едва ли е виновен Найден Геров, безспорно родолюбив и почтен българин, а тъй като в природата нищо не се губи, дано днес да са поне в някоя частна колекционерска сбирка, че някой ден, дай Боже, и ние да ги видим...

През турското робство Сопотският манастир „Св.Спас“ няколко пъти е разрушаван и пак възстановяван, а как е изглеждал, никой не може да каже, но то не е и толкова важно. По – важно е, че през ХIХ век тук имало килийно училище и че в 1828 тук монах прави препис на Паисиевата "История славянобългарска".

А всъщост най – важното е, че на 24 ноември 1858 (по ст.стил) тук послушникът Васил Иванов Кунчев от Карлово е подстриган за монах, което ще рече, че след като 3 години с прословутия си вуйчо - игумен по това време на манастира - обикалят напред – назад да събират помощи, най – накрая Васил е „одобрен“ за монах... 

На много места пише, че тогава Васил (Левски) го ръкополагат за дякон, т.е. за помощник на свещеника. Исторически факт е, че Васил (Левски) една година по – късно, в 1859, е ръкоположен за дякон в карловската църква „Св.Богородица“ и там 3 години пее именно като дякон, преди да възседне вуйчовия кон и поеме към Белград, за да се запише в Първата българска легия (доброволна армия) на Раковски.

И даже когато миналата година бяхме в тази карловска църква, клисарката или просто лелката вътре, на въпроса ни дали стъпваме върху същите плочки на пода, върху които е стъпвал и дякон Игнатий, тя одобрително потвърди с глава...

Да кажем и още нещо интересно за Сопотския манастир „Св.Спас“. Знае се, че в лятото на 1877 и в разгара на Руско – турската (освободителна) война Сопот, Карлово и Калофер са подложени на нечувано клане, изнасилвания и какви ли не издевателства от турски орди и башибозук (местни мюсюлмани, мобилизирани в извънредни ситуации). Това нечувано зверство и до днес наричат „Страшното“, но понеже пишем за Сопот, да кажем че само тук са убити над 400 човека, един от които и бащата на Иван Вазов...

Тогава много сопотчани побягват към манастира, но са застигнати, изклани и избесени, а също и монасите, след което варварите избождат с ятагани очите на иконите на светците в църквата, а после я подпалват, но олтарът с иконите на Св. Богородица и Иисус Христос като по чудо оцелява...

И само да кажем - не че не знаете, но някой може и да не знае, което пък не е толкова фатално, че като се влезе в църква, преградата в дъното с икони се нарича иконостас. Той отделя вътрешното пространство на църквата от помещението зад иконостаса – олтара, в който такива като нас не могат да влизат. В средата иконостасът има вход към олтара, най – често със завеса, за да не се вижда какво има вътре, а според църковния канон (норма, правило) отдясно на входа върху иконостаса задължително има икона на Иисус Христос и до него Св. Йоан Кръстител, а отляво - на Св. Богородица и до нея на светеца покровител на църквата, а оттам – нататък подреждането на иконите не следва определено изискване. 

Та  година след Освобождението сопотненци вдигат унищожената                  църква, като вграждат в строежа оцелелия олтар, а приятелят на Левски, известният възрожденски художник Георги Данчов – Зографина, идва специално да изрисува „избодените“ с ятаганите очи на иконите. Да кажем, че в 1869, когато Левски вече създава революционни комитети, той сварва тук Георги Данчов – Зографина да рисува стенописи в църквата, тази, която извергите ще подпалят и унищожат по - късно, и е известно, че от този момент нататък двамата стават неразделни съратници в борбата за свобода...

Когато Левски е заловен в Къкринското ханче и отведен в Търново, никой не знае къде ще го заведат на съд и тогава този Георги Данчов – Зографина прави четири засади на жп линията към Цариград, мислейки си, че Левски ще бъде отведен  в султанската столица с железница; после го залавят и заточават в Диарбекир, след 3 години успява да избяга, да се добере до Русия и да се запише в Българското опълчение, да участва после в Руско – турската (освободителна) война 1877-78, да дочака Освобождението и след година време да започне да възстановява иконите в Сопотския манастир „Св.Спас“, където някога съдбата го среща с непрежалимия приятел Левски...

Та когато бяхме там преди 2-3 месеца, монахиня (манастирът днес е женски) специално ни показа очите на Св. Богородшица и Иисус Христок на иконостаса, от двете страни на входа към олтара, и ни обърна внимание, че Георги Данчов - Зографина нарочно е направил очите „живи“, а не както по канон, и на нас наистина те ни се сториха по – различни...

Тия дни се обадихме в манастира да направим уточнение в „Страшното“ само на тези ли две икони извергите са изболи очите, но на телефона се случи друга монахиня, която пък ни каза, че това с „живите“ очи не било вярно. От изпепеляването на църквата била останала част от вътрешната част на олтара, но не с икони, а със стенописи на Св. Богородица и Иисус Христос, и тях Георги Данчов - Зографина възстановил, но понеже нали не се влиза в олтара, не можели да се видят...

Между другото, когато бяхме там, в църквата имаше във витрина и една богослужебна златоткана одежда с някакъв витиеват надпис. Тогава монахинята ни каза, че одеждата била реплика на одеждата на Левски, с която бил ръкоположен за дякон. Монахинята, с която говорихме по телефона, пък ни обясни, че одеждата е автентична и че се била запазила по чудо в оцелелия олтар. Тя по чудо може да се е запазила в изпепеления олтар, обаче пак не може да е на Левски, защото той не е ръкоположен тук за дякон, и това не подлежи на съмнение...

Но както и да, понякога за да идват туристи, стават какви ли не чудеса, затова какво пречи още веднъж да се разходим до Сопотския манастир „Св. Спас“ и пак да погледнем едно – друго... Може пък да отидем само за да видим дали ще ни се случи втори път и още нещо...

Докато седяхме на една пейка в зашумения двор и се наслаждавахме на царящия наоколо покой, смущаван само от откъслечни птичи гласове, внезапно ни се стори, че зад ъгъла на църквата мярнахме края на черно расо и силуета на някакъв монах, който имаше ръст среден, очи сини, почти сиви, и руса коса, но това не го казахме на монахинята, с която говорихме по телефона - със сигурност щеше да го отрече...

10615377_586146421490841_2460805375357630081_n.jpg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща