Мори Понсови

Мори Понсови

15 Декември 2017
Добави в любими
Автор: New Me

Любовта е магия, но не е ключът към всичко

Мори Понсови. Ако се питате кое е това момиче, значи сте пропуснали много. Най-вече сте пропуснали да прочетете първата книга, издадена на български, на аржентинската авторка. 

"Търся си приятел" е свежа, забавна и в същото време много вълнуваща книга за любовта и отношенията, в която няма да срещнете баналните сюжети от любовните романи.

В специално интервю за Newme.bg Мори Понсови ни разкри малко повече за себе си, писането и любовта:

"Още от дете обожавам да чета. И мисля, че това е причината да стана писател. Когато бях малка, често се местехме от едно място на друго, не съм израснала в Аржентина. Нямах много приятели в училище, тъй като не говорех езика толкова добре като другите деца, често бях сама в междучасията и така започнах да чета. Първоначално комикси, после преминах на по-сериозни книги. Чувствах героите в книгите като свои приятели. Така че любовта ми към литературата започна през четенето. А когато обичаш нещо толкова много, искаш да го правиш и ти. Затова и станах писателка".

Вдъхновение открива на различни места и казва, че често темите, по които пише, сами я намират:  

"Не мисля, че писателят избира за какво да пише, а по-скоро темата намира писателя. Това е като да имаш дете - не избираш дали да е момиче или момче, с какъв характер да е - екстровертно или интровертно, не знаеш дали ще е забавно или по-сериозно".

Вижте още: Между редовете: Търся си приятел

Вдъхновението за "Търся си приятел" я намира в един по-особен момент от живота й: 

"Идеята за книгата се роди, защото бях сама. Разведох се преди много години и исках да намеря нова любов, да се появи нов мъж в живота ми, но не стана така. Тъкмо бях пристигнала в Аржентина и си мислех колко ще е хубаво, ако мога да кажа на всеки какво искам, каква съм аз и ще е много по-лесно може би да намеря подходящ мъж. Мислех си колко ще е хубаво, ако можех да публикувам една такава обява. Разбира се, не го направих, но идеята премина през съзнанието ми, а след това се претвори в книгата".

Обяснява и защо за героинята е важно да намери приятел, а не толкова любовта в лицето на даден мъж:

"Когато се влюбим, всичко е страхотно, мислим си, че ще трае вечно и винаги ще е така хубаво. Но понякога нещата не се получават по този начин, хората се променят. Самите ние може да не сме същите, както когато сме се влюбили например. Просто влюбването е химия, тялото ни се променя, хормоните ни бушуват. И когато това премине, тази връзка няма да продължи още дълго, ако няма нещо по-дълбоко между хората. Ако няма някаква по-дълбока връзка между тях". 

Мори Понсови повдига и една друга тема - колко е тъжно, че сами си поставяме бариери и не си позволяваме по-често да бъдем уязвими:

"Да можеш да разкриеш себе си, да покажеш слабостите си - това е наистина важно. А днес не си позволяваме да сме уязвими не само във връзките си, но и пред самита себе си. Не си позволяваме да грешим, приемаме провалите си драматично. Всичко в днешното общество се базира на успеха. Постоянно виждаме това във филмите и рекламите, даже в социалните мрежи - успешни хора, красиви мъже и жени, никой не е дебел, никой не е уязвим, болен. И това е вид промиване на мозъка. 

Да, животът е труден и трябва да се бориш за много неща. Но ни се казва, че нещо е много сбъркано с нас, ако сме уязвими или не се чувстваме, както би "трябвало". Вижте само книгите за самопомощ: Как да бъдете щастливи; Как да изградите стабилна връзка; Как да съживите брака си отново. Щом посягате към такива книги, значи смятате, че не е нормално да се чувствате зле, а това всъщност е част от живота - да преминаваш и през трудни моменти. Мисля, че е ужасно да се учат хората, че животът трябва да е само прекрасен".

Попитахме я и защо толкова много хора се чувстват самотни днес:

"Смятам, че има много самотни хора предимно в големите и по-богати населени места. В големия град сякаш хората искат всичко на всяка цена, сякаш животът там е по-егоистичен. В големия град искаме да сме успешни, да имаме кариера, да правим различни и интересни неща,  да излизаме и сме по-големи индивидуалисти. Например страните в Африка и дори в други бедни страни и градове навсякъде по света, хората живеят по-сплотено, имат големи семейства, за да си помагат и да се справят заедно. Докато за нас всичко е по-лесно - имаме постоянно вода, електричество, достъп до здравеопазване. Живеем сами в домовете си, защото всичко е лесно - имаме всички удобства".

А когато си говорим за днешната реалност, няма как да подминем и социалните мрежи и тяхното влияние върху нас и взаимоотношенията ни:

"Не съм срещу социалните мрежи, чрез тях можем да намерим много неща, от които се интересуваме. Както и например да достигна с книгите си до повече хора. Но през повечето време животът в социалните мрежи е много изкуствен, фалшив. Изследвания показват, че колкото повече време прекарваме в социалните мрежи, толкова по-нещастни се чувстваме. Това е така, защото си мислим, че не правим нищо с живота си, гледайки и сравнявайки го с този на другите. 

Красиви снимки, екзотични пътувания и много успешни хора. Всеки иска да се покаже в много по-добра светлина. Например когато започнах да използвам фейсбук, видях много автори, които се хвалеха с успехите и продадените си книги. И си мислех, че аз не правя нищо. Между другото Марк Зукърбърг не е само специалист в областта на информационните технологии, но е учил и психология. A първият голям външен инвеститор във фейсбук е един от основателите на PayPal, който е бил увлечен от философи, изучаващи задълбочено завистта при хората. Ние сме същества, на които е присъщо да се сравняват, да копират поведение, да изпитват завист. Не казвам да не влизате в социалните мрежи, но не прекарвайте прекалено много време там". 

И от фейсбук обратно към "Търся си приятел". Докато пише книгата, осъзнава, че любовта никога не е планирана, тя е магия, която просто се случва понякога:

"Реално не знаем дали любовта ще ни се случи, дали ще я намерим. И за себе си мисля, че искам да направя живота си смислен и щастлив, дори ако не открия любовта. Даже да не я намеря, искам да изживея пълноценен живот, да имам достатъчно страст и емоции. Така че ако намерим любовта - прекрасно, тя е като магия, но не е ключът към всичко. Защото след 2 години, когато влюбването премине, ще си същият човек както преди, любовта не променя това какви сме всъщност. Затова трябва просто да приемем какви сме и да се радваме на живота въпреки всичко".

Предишна Следваща