Мадам Помпадур - кралицата в сянка

Снимка на Jean-Marie Disdero от Pixabay

Снимка на Jean-Marie Disdero от Pixabay

Автор: New Me

28 Април 2020

Метреса, съветничка на краля, образована и обаятелна дама, страстен ценител на изкуството. Всичко това описва добре мадам Помпадур, но в действителност качествата й са били далеч повече, за да се превърне в най-популярната жена във френския двор за времето си и дори да влияе на част от решенията на крал Луи XV. 

Мнозина и до днес я наричат "кралицата в сянка" или "некоронованата кралица", за да покажат колко високо е стояла в йерархията тази жена, въпреки че не е имала знатен произход. Днес ви разкриваме съдбата на едно от най-известните женски имена в европейската история...

Жан-Антоанет Поасон е родена на 29 декември 1721 г. в Париж. Бащата, Франсоа Поасон, бил спекулант, занимаващ се с финансови и друг тип измами, за което по-късно бил осъден и трябвало да избяга от страната, за да се спаси от затвор или екзекуция.

Така съпругата му остава сама с двете им деца - момиче и момче. В отглеждането им помагал бивш влиятелен колега на Франсоа Поасон, което станало причина за редица слухове.

Защо се самоубива Вирджиния Улф?

От малка Жан-Антоанет е възпитана отлично, майка й дори мечтаела един ден младото момиче да стане метреса на краля. Кой ли тогава е подозирал, че това пленително момиченце някога наистина ще бъде любимката на Луи XV. Освен добро образование, бъдещата мадам дьо Помпадур е запозната отблизо с редица изкуства - рисуване, музика, поезия и обичала да разучава с часове стихове и песни.

На 19 години младата девойка била толкова обаятелната и интересна личност, че привличала към себе си хора на изкуството като Волтер и оставяла силно впечатление, където и да се появи сред отбраното общество. Така без никакви трудности сключила и изгоден брак. Със съпруга й имали две деца - едното обаче починало съвсем скоро след раждането и така останала само дъщеря им Александрин.

Вече омъжената Жан-Антоанет д'Етоал била младата звезда на Париж, мнозина говорели за нея с възхищение или завист, а нейните качества не останали незабелязани дори от самия крал, когато се запознават.

През 1744 г. най-младата метреса на Луи XV ненадейно умира и това отваря място за нова любовница. Кралят обаче не иска никоя друга, освен мадам Етоал. Така бързо е уредена законната раздяла със съпруга й, наречена е маркиза дьо Помпадур и влиза в двореца. Пищните й покои били точно над тези на краля, като били свързани с тайно стълбище.

Кейт Уинслет и Джефри Ръш във филма

Maркиз дьо Сад - мрачната фигура в европейската история

Но мадам Помпадур бързо се превърнала в нещо много повече от метреса. Тя умеела да предразполага краля, да говори с него на различни теми, да споделя интереса му към изкуствата, а и задоволявала останалите му нужди от удоволствия, за разлика от истинската кралица, която била по-възрастна, родила вече доста деца и не желаеща интимност със съпруга си.

Благородниците в кралския двор забелязали влиянието, което младата маркиза има над Луи XV, като най-много сякаш ги обиждала липсата на знатен произход у мадам Помапдур.

Постепенно маркизата започнала да използва въздействието си върху краля, за да подпомага и развива изкуството във Франция. Благодарение на нея е построен площад Конкорд - едно от бижутатата на Париж, Малкият трианон в градините на Версай, открита е прословутата фабрика за порцелан, а много творци са подпомогнати от двореца.

Въпреки че мадам Помпадур много искала да направи нещо и за писателите, кралят на споделял любовта й към литературата, затова и не подкрепял идеите й, свързани с поети и други автори.

Няколко години след като се преместила във Версай, любимата метреса на Луи XV трябвало да освободи покоите си за други любовници. Но удоволствията не променяли привързаността на краля към маркизата. Тя останала близо до него в двореца като негова съветничка, с която дълго можел да си говори на различни теми, включително и политика.

Смята се, че зад част от решенията на Франция по линия на злополучната 7-годишна война с Прусия и Англия стоят именно мадам Помпадур и някои от нейните протежета, включени на високи позиции в кралския двор. 

Неслучайно маркизата приема така тежко и драматично загубата на войната през 1763 г. Тя изпада в депресия и умира само година по-късно - според някои от туберкулоза, според други - от рак, като така слага край на 20-годишната си връзка с Луи XV и остава далеч по-известна в историята от истинската съпруга на краля. 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща