Магията на Стара планина: Райското пръскало

Снимки: Емилия Цончева

Снимки: Емилия Цончева

31 Януари 2020

Преди да ви разкажем за магията на Стара планина, да започнем с малко факти за нея. Всички знаем много добре, че това е най-дългата планина в България, простираща се от Запад на Изток. Площта й е 11 596,4 km2 и обхваща части от територията на 14 български области. Може да се прекоси от Ком до Емине за 24 дни, като най-дългият дневен преход е 11 ч.

DSC_0003.jpg

Ако досега не сте намирали време да се облечете в спортни дрехи, да си приготвите сандвичи, да вземете вода и раница, да изкачите няколко хълма и да вкусите от аромата на Балкана, време е да предизвикате себе си!

Като казвам аромата, нямам предвид само онова невероятно ухание, което само там можеш да усетиш, а и онези величествени гледки, които е трудно да се опишат с думи - тях трябва да видиш с очите си. Няма как да останеш безразличен пред тази планина! Тя има своята си красота, различна от останалите планини, но винаги те грабва и докосва по свой си начин.

DSC_0032.jpg

Необикновен и магичен е Централният Балкан, където се намира и резерват Джендема (от турски - пъкъл, ад, както хората са наричали тази най-непристъпна част от планината). Именно там се намира едно от любимите ми места – Райското пръскало. Още на тръгване, в началото на маршрута в далечината се вижда връх Ботев – изглежда от една страна недостижим, а от друга страна - толкова привлекателен.

DSC_0036_017.jpg

Когато изкачиш последната част от серпентината в гората, макар и с ускорен пулс от усилията да преодолееш баира, дъхът ти спира. Пред теб се разкрива неописуема красота - съчетание от зелени поляни, величествени скали и магично усещане. Спираш, за да се насладиш на тази картина и да се опиташ да я запечаташ в съзнанието си, с надеждата като се върнеш от това приключение, все още да изпитваш онази наслада за сетивата. Още няколко крачки и се задава хижата, а зад нея се разкрива величието на водопада. Оставаш като омагьосан и ти се иска да не сваляш очи от него.

DSC_0044_019.jpg

По пътеката между хижата и водопада се намира каменен параклис. Да, звучи невъзможно да има такава постройка на тази височина, до която единственият превоз са конете. Един баща, загубил сина си някъде из този район, строи параклис в памет на всички алпинисти, погубили живота си там, високо в планината. Интересно е как всички, които разбират за делото му, стават съпричастни и когато се връщат на това място, му носят по един камък.

Когато ни разказваше всичко това, той посочваше някой камък и обясняваше откъде точно му е донесен – бяха от всички краища на страната, а и извън нейните предели. Това е паркалис с история за живота, смъртта, планината, съпричастността и един тъгуващ баща. Когато минавахме покрай параклиса, слънчевите лъчи го огряваха така, сякаш някаква доброта и сила бдят над него.

DSC_0087.jpg

Подминавайки параклиса, можеш да поемеш по Тарзановата пътека, за да покориш връх Ботев. Катерейки се по виеща се пътека, се отдалечаваш все повече от хижата, която става все по-малка долу в ниското. А ти се доближаваш все повече и повече до върха и във всеки следващ момент пред очите ти се разкриват нови и нови хребети, докъдето ти стига погледът.

Незабравимо преживяване, след което си казваш, че непременно ще се върнеш на това място отново!

DSC_0177.jpg

DSC_0106_028.jpg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща