Мара Белчева - родена да живее в бури

Автор: New Me

08 Септември 2020

Рубриката се реализира с любезната подкрепа на МГМ-ГМ - официален дистрибутор на Hörmann.

Ако се вгледате в гърба на банкнота от 50 лева, ще видите фин и много красив женски силует. Може би мнозина знаят, а други - не, че това е Мара Белчева. Една от най-образованите, деликатни и хубави българки от края на 19-ти и първата половина на 20 век.

Събудила любовта и желанието на много от знатните мъже на България, срещнала голямата любов два пъти в живота си, но с трагичната орис и двата пъти да я изгуби без време.

Мара Белчева е родена на 8 септември 1868 г. в Севлиево, в дома на търговеца Иваница Хаджиангелов. Получава забележително образование - първо в Търново, а след това и във Виена. Когато завършва, се връща в България и преподава в Русе и София. Красотата на младата жена е поразителна и пленява не едно мъжко сърце. Тя впечатлява не само с външния си вид, но и с интелект, съвършени обноски и поетичен изказ.

Случаят ''Яна Язова''

От безбройните си поклонници за най-достоен тя намира Христо Белчев. С блестящо образование, обещаваща кариера пред себе си и добро възпитание, той се откроява от всеки друг мъж, пожелал красивата Мара Белчева. Двамата се женят през 1886 г. и са една от най-обичаните двойки на обществото. Където и да отидели, събирали погледите, а на улицата често ги спирали, за да им се порадват. 

Постепенно от служител в Министерството на финансите Христо Белчев се издига до министър в правителството на Стефан Стамболов. Бъдещето на младото семейство изглежда безоблачно, докато не идва една мразовита мартенска вечер на 1891 г. Стамболов и Белчев излизат на улицата след заседание, където са причакани от група мъже, решени да убият министър-председателя.

В настъпилата суматоха Христо Белчев се опитва да избяга, но е догонен и застрелян. Убиецът му го обърква със Стамболов и по този нелеп и жесток начин Мара Белчева изгубва съпруга си. Младата вдовица е съсипана, а злите езици започват да плетат интриги кой ще е следващият, който ще се домогне до сърцето й. Спекулациите стигат до самия Стамболов, както и до княз Фердинанд, за които се твърдяло, че са влюбени в Мара Белчева.

Големият Симеон Радев

Красивата вдовица бързо се превръща в най-одумваната жена в София. Тя обаче упорито спазва траура си и в следващите години не пожелава да носи нищо друго, освен черно. Поканена е за придворна дама на Клементина, майката на княз Фердинанд. И макар с това клюките по неин адрес да стават още повече, тя нито веднъж не дава повод за потвърждаването им. Държи се настрана от българския княз, който според слуховете заповядал да направят отливка на ръката на Мара Белчева и я поставил в спалнята си. Като спомен за жената, която не е можел да има.

В края на 1896 г. Мара Белчева заявява решението си да замине за чужбина и да продължи да учи. Случайно пътят й се пресича с Пенчо Славейков в Германия, с когото се познават отдавна. И макар срещата им да е приятна, нищо не предвещава всепоглъщащата любов, която ще пламне между двамата само няколко години по-късно...

Вече в България, през 1903 г., група приятели отиват в дома на Мара Белчева. Сред тях е и Пенчо Славейков, а двамата сякаш се виждат за първи път. Всеки преоткрил другия, видял в него съдържание и смисъл. И любов... За Мара Белчева чувствата с Пенчо Славейков са много по-осъзнати и пълноценни. А за писателя това е голямата и дълго чакана любов, неговото чудо след години на отхвърляне и разочарования с жените.

Великият оперен бас Борис Христов

Двамата са си необходими като въздуха, споделят заедно всичко и си дават всичко, а Пенчо Славейков поощрява Мара Белчева да пише. Двамата си общуват предимно с писма, но не отнема много дълго, преди чувствата им да бъдат разкрити, а връзката им да ги превърне в най-интересната тема за обществото.  

Така и не се женят, но са много повече от мъж и жена. В дома на Белчева се събират често представителите на кръга "Мисъл", а със Славейков са си вдъхновение за едни от най-силните стихове в българската поезия. И въпреки че любовта им е всичко за тях, тя е далеч от шумните и бурни емоции. За тях отношенията им са пристан и спокойствие след тежките удари на съдбата. И за двамата най-хубавото е, че могат да се усамотят, да помълчат и да пишат, когато са заедно.

Красивата им приказка обаче не продължава много дълго. Само седем години след началото на връзката им, Пенчо Славейков е уволнен като директор на Народната библиотека, а здравето му постепенно се влошава. Уморени от злобата и одумванията около тях, писателят и Мара Белчева заминават за чужбина. Да се издържат обаче им става почти непосилно, затова Белчева е принудена да продаде красивия си дом в София.

Какво е да си д-р Александър Станишев

Агонията за Пенчо Славейков приключва през 1912 г., когато умира в малкото италианско селце Брунате, близо до езерото Комо. Мара Белчева е съсипана. Голямата й любов и единственото й вдъхновение си отиват от този свят, а тя отново остава съвсем сама.

Когато избухват войните в България, Мара Белчева се връща и става милосърдна сестра. До смъртта си през 1937 г. така и не възвръща предишните си позиции и богатство. Живее оскъдно, но никога не губи достойнството си. А ние завинаги ще я помним като жената, родена да живее в бури и преминала през тях с гордо вдигната глава:

Родих се да живея в бури -  
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
"Чуй, тихий извор е дълбок!“

ми каза той - и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач, и смях.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща