Maркиз дьо Сад - мрачната фигура в европейската история

Кейт Уинслет и Джефри Ръш във филма

Кейт Уинслет и Джефри Ръш във филма "Историята на маркиз дьо Сад" (2000)

26 Февруари 2020

Maркиз дьо Сад ненапразно е една от най-мрачните фигури в европейската история. Живял преди повече от 2 века – във време по-прикрито, но не по-малко порочно от днешното.

Роден през 1740-а в един от най-старите и знатни френски родове с името Донасиен Алфонс Франсоа, той ще остане запомнен като Маркиз дьо Сад. След смъртта му наследниците на същия този род в продължение на 150 години ревниво ще пазят в тайна, че имат нещо общо със скандалния си роднина. Но нека проследим неговия сложен живот, изпълнен с похот, страст и всевъзможни извращения, от самото начало.

Роден е в началото на юни 1740 г. Баща му бил част от свитата на крал Луи XV, а майка му била придворна дама. Дьо Сад израства като разглезено, презадоволено и жестоко дете. Бил надарен обаче с красота и обаяние, с които още от невръстна възраст омайвал дамите. Те все пак бързо отстъпвали ужасени, съзирайки неговата тъмна страна, част от обяснението за която може би се крие в детството му.

Баща му бил арестуван, докато опитвал да открие проституиращи мъже, които да го обслужат. Същият този баща биел майка му пред гости. А още в ранна възраст Дьо Сад става свидетел как баща му изоставя майка му и по-късно тя търси утеха за мъката си в манастир. 

Не е сигурно обаче дали травмите в детството или липсата на възпитание в морал и ценности водят до по-късното извращаване на личността му.

Зловещият Распутин - между похотта и мистицизма

Жестокостта му стига дотам, че едва 5-годишен, напада сина на краля и му нанася сериозни рани, което води до отпращането на Дьо Сад при чичо му, който бил свещеник. Спекулации има и относно ролята на въпросния чичо за развращаването на момчето.

Така или иначе извратените му фантазии започват да се проявяват няколко години по-късно, когато Дьо Сад е изпратен в Париж, за да учи в гимназия. Там той проявявал неуважително и грубо отношение, затова и често бил подлаган на наказания, включително физически. Смята се, че точно в този период се отключват обсесиите на младежа по нараняването и удоволствието от болката. 

Вече като млад мъж, Дьо Сад открива плътските удоволствия, предимно с проститутки. Баща му обаче се надявал да му намери богата съпруга, с която да се закърпят финансовите затруднения в иначе благородническото семейство.

Биографията на младия мъж изглеждала безупречно на хартия. Той получил блестящо образование и се откроил с героизъм по време на Седемгодишната война (1756 – 1763 г.), като получава чин Капитан. Така се стига до брака му през 1763 г. с Рене-Пелажи дьо Монтрей, чийто баща бил достатъчно заможен и високопоставен в обществото.

Семейният живот обаче ни най-малко не допринесъл за това Дьо Сад да се успокои и да загърби извратените си фантазии. Напротив, вече като женен мъж, той се отдал още повече на разврат и поквара. Често наемал различни стаи, в които да даде воля на болните си мисли.

В един такъв случай принуждава проститутка да включи и кръстове в сексуалния акт. Когато се разчуло за това, Дьо Сад бил задържан и затворен за кратко. След като отново бил на свобода, продължил постарому. Междувременно му се раждат три деца със съпругата му, която била ужасена от поведението на мъжа, с когото свързала живота си.

Снимка на Dimitris Vetsikas от Pixabay

Фрина: Леката жена, която обявили за богиня

Мрачната природа на маркиза все повече излизала наяве. Той непрестанно организирал оргии с извращения и носел тежките последици от това. Заради ексцесиите си прекарва немалка част от зрялата си възраст в тъмница. А когато законът не успява да го вкара на топло, това правели психиатрите в заведенията за душевно болни.  

Именно докато е затворен, Дьо Сад пише огромна част от текстовете си, като "Жюстин или Неволите на добродетелта" и "120-те дни на Содом". По време на Френската революция успява да излезе на свобода, като се представя за репресиран и отхвърлен от елита. Тогава стига дори до политиката, но старите му навици бързо се проявяват отново и решават окончателно съдбата му.

Последните години от живота си прекарва в лудница. Умира на 74-годишна възраст, но това не му пречи в последните две години да поддържа връзка с малолетната дъщеря на един от служителите.

Маркиз дьо Сад си отива мизерстващ и отритнат от обществото. Смъртта му е тъжна и окаяна, но пък  животът му е наситен с ярки събития. Те включват две дръзки бягства от затвора и разминаване на косъм с гилотината, след като е осъден на смърт за содомия и отравяне. Може би заради това Дьо Сад бил върл противник на смъртното наказание. В същото време обаче бил на мнение, че човек трябва да има право да убие собствените си деца, ако им е дарил живот и ги е отгледал.

Защо Джейн Остин никога не се омъжва?

За Сад желанието за жестокост не било отклонение, а основна черта на човешката природа. Благородството било измама. Въпреки знатния си произход, той ненавиждал благородниците и охолния начин на живот.

Интересното е, че маркизът не обичал да проявява насилие извън будоара си. Той не се включвал в дуели и не харесвал лова. В сексуално отношение бил еднакво ентусиазиран да бие и да бъде бит. Странностите на маркиза не спират дотук. Една нощ проститутка бива принудена часове наред да слуша разсъжденията му срещу съществуването на Господ.

Скоро след смъртта му неговите произведения били въздигнати в култ. Те станали вдъхновение и обект на анализи на известни писатели и психолози. 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща