Между редовете: Изчезването на видовете

"Изезването на видовете" - Издателство РИВА

Автор: New Me

19 Ноември 2020

Представяме ви една забавна история за създаването на Смитсоновия институт, предизвикал появата на множество най-необичайни и абсурдни музеи в Щатите. Поражда се неукротимо съревнование между общностите да създават, притежават и да се гордеят с местни забележителности, израз на предприемчивия им приключенски дух, на стремежа за формиране на идентичност и традиции.

Книгата "Изчезването на видовете" съдържа и алтернативна причудлива версия за възникването на живота и еволюцията. Страстта към открития и манията за събиране и реставриране на артефакти са описани със забележителна духовитост. Особено любопитни са перипетиите на етноложките експедиции и хумористичните разкази за нравите и вярванията на примитивните индиански племена, изследвани от тях.

Племето дикси нехаели за костеливия проблем да дадеш дефиниция на нещо, което, като не те питат, знаеш какво е, но като те попитат, вече не можеш да обясниш. Още по-малко се тормозели заради странни понятия, като онова, дето е било, ама вече не е; онова сега, което вече не е сега; онова, дето ще бъде, ама още не е; и което ще престане да бъде или пък въобще не е било.

Откъс от книгата

На Бенджамин Блум му направили особено впечатление разказите на господин Барнет за обичаите на уакоа, племе, сред което живял повече от двадесет и пет дни, като ги придружавал по време на местенията им около Солт Крийк.

Уакоа нямали никаква физическа или лингвистична прилика с другите племена – хопи, суни или навахо, нито дори с по-далечните си съседи, като юма, яки или тараумара. Пустинята ги изолирала от останалото човечество, поради което тези аборигени били съхранили в извънмерна степен на чистота обичаи, изтрити от лицето на Земята преди хиляди години.

Не строели колиби, не обработвали земята, нямали домашни животни. Не познавали и грънчарството. Нямали представа от религия и изкуство освен в най-рудиментарна форма. Както в първобитните времена, уакоа продължавали да съжителстват на тумби, управлявани от патриарх, който се наслаждавал на всички жени и прогонвал младите мъже още щом достигнели сексуална зрялост, за да предотврати всякакво съперничество и конфликти.

Посещението на господин Барнет съвпаднало със залеза на сатрапа. Неумолимият ход на времето превърнал безсърдечното чудовище в грохнало старче, изхабено докрай от извращенията, практикувани в младостта му, което едва се тътрело на утринната си разходка с набъбнали от вени крака, опирайки се на тояга.

Жените не му давали мира, жадни за ласките му – навремето истински сексуални подвизи, възпявани в предания и митове. Старецът настоятелно ги отпъждал, за да не го притесняват. Те обаче не спирали да го преследват с ласки и пощипвания. Старецът ги отблъсквал, заплашвайки ги яростно с юмрук, усилие, което го омаломощавало до краен предел.

Вечер, на пълнолуние, с надеждата да събудят сексуалните му щения, най-младите му давали корени – мощни афродизиаци, които старикът опитвал да сдъвче с беззъбите си венци. След угощението девиците се намърдвали голи в постелята му, предлагайки му прелестите си. Дъртакът обаче невъзмутимо заспивал до тях.

Не било за учудване, че след като се освободили от старческото потисничество, немалко от момите се отдали на лесбийски страсти и така открили цял континент, който нямало никога да напуснат. Други, чужди на тези наклонности, възстановили връзките с бандата прогонени мъжкари, установили се само на няколко мили, като изпратили комитет за помирение. Уви, твърде късно! Докато патриархът се спаружвал все повече, наранени в самолюбието си от държането на момите, които не показали и най-малък жест на солидарност при изгонването им, членовете на мъжката банда се били отдали на какви ли не сексуални акробатики помежду си. Тези нрави, заключаваше господин Барнет, изглеждали необратими.

Х Х Х Х

Така, както в първобитните езици безспорно липсвали често срещани думи от нашия език, и обратното било вярно. Понякога се срещали думи, които били в повече и не подлежали на превод.

Племето кенауа, което било проучвано от Ема Деууди, близначката на Матилда, казвало kala (мъж) и winyasi (жена). Между двете понятия обаче имало цял арсенал от думи, които нашите езици не познавали, истински фосили от епохата на първичния афродизъм, когато царяла бъркотията с половете.

Имало дума за мъжете, които се обличали, говорели, мислели и се съвкупявали като жени; дума за жените, които се обличали, говорели, мислели и се съвкупявали като мъже; за мъжете, които мислели, говорели и се обличали като мъже и се съвкупявали с мъже; за жените, които се съвкупявали с жени, без да престават да се обличат, говорят и мислят като жени. И нещо, още по-главозамайващо: имало дума за мъжете, които мислели и говорели като мъже, но вървяли и се обличали като жени и се съвкупявали с жени; за жените, които се обличали и говорели като жени, но мислели и сънували като мъже и се съвкупявали с жени; за мъжете, които се смятали за жени, и за жените, които се смятали за мъже, но само при по-специални обстоятелства, например пълнолуние.

Х Х Х Х

Обичаите, изпълнявани от аркадийците и епеите (или пък ипеите?) според трудовете на Херодот и Диодор Сицилийски, показвали етапа, през който преминавали човешките общества непосредствено след кончината на патриарха, когато мъже и жени се събирали и съвкупявали без никакви ограничения.

В тази фаза на първичен афродизъм всяка жена принадлежала на всички мъже и всеки мъж – на всички жени. А в зависимост от моментните вкусове или прищевки и всеки мъж принадлежал на всички мъже и всяка жена – на всички жени. По този начин, когато се раждало дете, не се знаело дали е син, брат, внук, трите наведнъж или ни едно от тях. Нещата тръгнали още по-зле – започнали да се раждат деца с люспи, като че Майката природа взела да се чуди и вместо да създава здрави и читави човешки същества, заизваждала от склада създания от други геоложки епохи.

За да сложат край на тая бъркотия, заплашваща оцеляването на вида, жените наложили на мъжете извънредно стриктна регламентация на сексуалните отношения. От този момент била абсолютно забранена плътската вакханалия между бащи и синове, братя и сестри (но не и между първи братовчеди, които можели да се възползват, без да са виновни, от тази законодателна празнота).

Когато се раждало дете, било съвършено ясно коя е родителката, защото раждането е и винаги ще бъде безспорно материално събитие, докато кой е бащата, никога не било съвсем сигурно, на практика би могъл да е всеки, затова и отрочетата вземали името на майката. Лявото се наложило над дясното, земята – над небето, Луната – над Слънцето, емоцията – над разума, червеното – над синьото.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща