Между редовете: Относно Родерер

Автор: New Me

13 Декември 2018

Проникновено описание на интелектуалната страст и духовна любознателност на двама младежи. Единият, надарен с изключителна интелигентност, върви уверено в синхрон със света към пълната си реализация. Другият, самотен и неразбран блестящ ум, се отдава болезнено на търсене на абсолютното познание, отвъд известното и доказаното, плъзгайки се опасно към границите на лудостта и смъртта.

Гилермо Мартинес (1962) е сред водещите южноамерикански белетристи. Носител е на престижни литературни награди – „Роберто Арлт“, „Габриел Гарсия Маркес“ и други.

 

За първи път видях Густаво Родерер в бара на клуб Олимп, където вечер се събираха шахматистите от Пуенте Виехо. Мястото имаш доста съмнителна слава и майка ми неволно мърмореше всеки път, когато отивах там, но все пак не чак толкова, та баща ми държи да ми забрани тези посещения. Масата за шах беше разположена в дъното, не повече от пет или шест на брой, и квадратните дъски бяха разчертани в самото дърво, в останалата част на салона се играеше на карти и зарове със залози в оспорвани и напрегнати рундове и с напредването на вечерта оттам все по-застрашително отекваха сухото потропване на заровете в кожата чаши и провикванията за още един джин.

Убеден, че великите шахматисти трябва с достойнство да се дистанцират от всичко земно, аз гледах на този шумен свята със спокойно неодобрение, при все че нямаше как да не ме дразни - и да съсипва самодоволното ми чувство за морално превъзходство - фактът, че това неодобрение по същество работеше в подкрепа на добродетелите аргументи на майка ми. Още по-голямо объркване пораждаше у мен откритието,  че двата свята не бяха напълно отделени - на игралните маси ми бяха сочили мнозина от най-забележителните в миналото шахматисти на селото - изглежда някаква неустоима магия, тъмна инверсия на ума рано или късно завличаше към картите и заровете най-добрите. В друг, по-късен момент самият аз наблюдавах как Салинас, който на 17-годишна възраст бе пръв сред шахматистите в цялата провинция, постепенно премина от другата страна и тогава се заклех пред себе си, че с мен това няма да се случи.

Вечерта, в която се запознах с Родерер, бях си наумил да възпроизведа една съвсем кратка партия от Информатор и по възможност да изиграя няколко други с най-големия от братята Нилсен. Родерер стоеше прав до бара, разговаряше с Херемиас, или по-точно говореше възрастният мъж, докато бършеше чашите и ги вдигаше, за да ги огледа на светлината, а Родерер вече престанал да го слуша, наблюдаваше бързото завъртане на кърпата в чашата и проблясващото за миг над главите им стъкло с онова отсъстващо изражение, с което умееш да изключва насред разговора. Щом ме видя Херемиас ми направи знак да приближа.

- Това момче, рече, май се мести д живее тук.  Търси партньор за шах.

Родерер като че се отърси донякъде от вглъбеността си и ме изгледа без  особено любопитство. Аз, който по онова време без колебание подавах ръка да се ръкувам, защото този мъжки поздрав, достоен и дистанциран, ми се струваше едно от най-значимите завоевание на юношеството, се въздържах и само казах името си - у Родерер имаше нещо, което възпираше и най-малкия физически контакт.

Седнахме на последната маса.

 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща