Милионерът филантроп Димитър Ценов

30 Април 2018

Тази статия нямаше да я напишем, ако не бяхме прочели, че в Стопанската академия в Свищов от есента ще се обучават само 740 студенти, а преди 8 години например са били 2300, ако не бяхме си спомнили, че дългогодишният й (вече бивш) ректор, единственият български ректор милионер, беше отстранен заради съмнения за злоупотреби, ако „Господарите“ не бяха разкрили схема за търговия с фалшиви дипломи от Стопанската академия и ако не се бяхме сетили благодарение на кого нея я има... Но да караме подред...

Свищов е едно от българските селища, които някога турците най-късно завладяват. Не се знае защо, но през Средновековието Свищов срещу „такса“ има привилегията да е финансово и административно независим от Османската империя, колкото и условно да е това. Но сигурно не е било съвсем условно, защото оттатък Дунава срещу Свищов започвал път, пресичащ цяло Влашко, както наричат тогава Румъния, а както знаем, по пътищата ходят хора, но се пренасят и стоки... И така минават сто, двеста, триста, че и повече години...

Днес много хора си мислят, че когато в 1762 Паисий написва „История славянобългарска“, по нашите земи е царял пълен мрак, но поне в Свищов това не е така. По това време градът лека – полека е станал „зърнен“ център, където българи докарват „излишъците“ си от пшеница, ръж, ечемик, овес и фураж, а свищовски търговци ги разнасят по Дунава и после се разплащат с „производителите“...

Минават още години и Свищов става „събирателен“ център и на селскостопански стоки. И към града „потичат“ кожи, вълна, жълъди, месо, боб, мед, мас, зеленчуци, плодове, лой, розово масло, памук, коприна и какво ли още не, а щом това се разчува, българи от Троян, Габрово, Арбанаси, Лясковец, Охрид и изобщо отвсякъде започват да се заселват в процъфтяващия град на реката. Едни стават и те търговци, а други се захващат да преработват докараните стоки, като например кожите и вълната, и стават занаятчии...

И на свищовската „скеля“ (пристанището със складовете) всеки ден имало австрийски параходи, турски и български гемии (малки кораби), камилски кервани и биволски каруци... И стока поемала по Дунава към близки и далечни места, а оттам пък пристигали и поемали към вътрешността на България сукно (мек вълнен плат), памучно платно, чехли, гребени, пирони, подкови, лопати, чукове, стъклария и разни такива работи; черен пипер, кимион, карамфил, канела и всякакви други подправки; бои, катран, смола, лепило сапун и сол...

Вижте още: Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Богатите свищовски търговци и занаятчии си вдигат солидни къщи, строят църкви, ханове и чешми, а в килийните училища към църквите духовници учат децата им на четмо и писмо. Но явно времето изисква вече нещо друго, защото в 1815 местните склоняват учителя Емануил Васкидович да не отиде в Румъния, какъвто план имал, а да остане в града. И този човек създава първото българско светско елино - българско училище и преподава и на български, и на гръцки, че гръцкият помагал в търговските дела, а пари за сграда дава свищовлията Филип Сакелариевич, търговец във Виена.

Свищов е град и на други „първи“ неща - на първото българско читалище (1856), първата българска библиотека (първите 800 книги ги дава Емануил Васкидович), първия български хор... Скоро всеки десети свищовлия има в дома си пиано, а пръв купува пиано търговецът Иваница хаджи Константинов - за дъщерите си. За сина си, бъдещия писател Алеко Константинов, той купува цигулка...  

Горе - долу по това време в Свищов има 45 търговски фирми, 200 търговски семейства, над 100 търговски кантори, 758 занаятчийски дюкяна и 212 магазина... И в 1867 по Дунава вече не плават само параходите на Австро-унгарската компания, а и първият параход на "Дунавското вапорско дружество" с основен акционер свищовският търговец Николаки Станчов, който поставя началото на българското дунавско корабоплаване...

Известни свищовски търговци са Радославов (дядото на Цветан Радославов, автора на българския химн), Начович (бащата на известния политик Григор Начович), Хаджи Константинови (бащата и чичото на Алеко Константинов), Станчов (бащата на политика и дипломата Димитър Станчов), Шишманов и още и още... И всички те не само търгуват със Западна Европа, Румъния, Русия и Цариград, но и имат кантори във Виена, Будапеща, Галац, Одеса и Цариград, а и образоват децата си отлично, защото отлично знаят колко голяма нужда има България от образовани българи...

Вижте още: Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Между тези хора е и Апостол Ценов, на когото в 1852 се ражда син и го кръщават Димитър. И може би тук е мястото да кажем нещо, което сме писали и друг път – че според нас от три фактора зависи какво човек ще постигне в своя живот – от семейството, от средата и от това, което направи той самият за себе си...

Димитър получава отлично възпитание от родителите си, а като завършва свищовското училище и после учи в Търново, в 1867 отива в търговската гимназия в румънския град Брашов, където се учели чужди езици - според баща му гаранция за търговски успех...

Но както се казва, съдбата има друг план за Димитър... В 1870 опустошителен пожар изпепелява свищовската „скеля“ и баща му за една нощ се оказва разорен. Така момчето не само не може да продължи да учи в Румъния, ами трябва и да се прибере в родния град, за да изкарва пари поне за себе си...

Но за да станат ясни някои неща, ще напишем по нещо за роднините на фамилия Ценови, както и с какви хора тя се сродява, защото това има значение, а е и неотменна част от фактора „среда“...

Чичо на Димитър е известният Димитър Ценович - голям богаташ в Букурещ, един от учредителите на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и негов касиер. Този човек финансово подпомага българската революционна емиграция, дава пари на Левски за първата му обиколка из България, става гарант на Ботев, за да го освободят от затвора, и така нататък и така нататък...

Димитър има три сестри. Едната се омъжва за свищовлията Никола Божинов и техният син е художникът и „бащата на българската карикатура“ Александър Божинов. По бащина линия той е първи братовчед с известния проф. Иван Шишманов, един от създателите на Софийския университет и министър на просвещението, който пък по майчина линия е първи братовчед с Алеко Константинов...

Другата сестра на Димитър се омъжва за учителя Петър Ангелов, делегатът от Свищов на Учредителното събрание в Търново 1879, гласувало първата Конституция на България. Третата сестра на Димитър пък се омъжва за Никола Станчов и така свищовската фамилия Ценови се сродява със свищовската фамилия Станчови. 

Вижте още: Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Но кои са Станчови? Станчов е богат свищовски търговец с двама синове и една дъщеря. Синът Никола, като баща си, става отличен търговец. Другият син Димитър е личен секретар на Фердинанд, три пъти външен министър, посланик на Царство България в редица държави, а в 1907 дори министър – председател. Дъщерята на Станчов пък се омъжва за бъдещия политик, многократно министър и кмет на София Григор Начович, и той син на богат свищовски търговец. А втора братовчедка на „младите“ Станчови е жената на Стефан Стамболов, 7 години министър-председател на България...  

Сега продължаваме разказа за живота на Димитър Ценов. Връщайки се преждевременно от Румъния в Свищов, той започва работа в кантората на мъжа на сестра си – търговеца Никола Станчов и за четири години си стъпва на краката. Но на Димитър в свободна Румъния му харесва повече и в 1874 той се връща там.

Започва работа в железниците, но понеже не завършва гимназия, се самообразова, а явно има и качества, защото Освобождението (1878) го сварва предприемач на строежи на жп линии, който непрестанно и дава пари на българските емигранти революционери в Румъния...

И макар че в румънския „бизнес“ има доста хляб, в 1879 Димитър Ценов се връща у нас и става чиновник в Министерството на външните работи на новоосвободена България, но след няколко години се отегчава и един ден просто напуска...

Факт е, че Григор Начович – мъжът на сестра му - е министър в шест от първите 13 български правителства; че Димитър Станчов (братът на мъжа на другата му сестра) е личен секретар на Фердинанд, а и началник на кабинета му; че чичо му Димитър Ценович живее вече в София и се знае със Стамболов още от Румъния... И вероятно тези управляващи или близки до властта роднини осигуряват на Димитър възможности за „бизнес“, но ако човек няма качества, никакви роднини не могат да му осигурят успеха в живота...

С малко капитал той започва да внася от Австро-Унгария гипс, цимент, стъкло, ламарина и арматурно желязо, а става и на известни западноевропейски заводи представител. И понеже по това време се изгражда София, след 10 години с отличен немски, френски, гръцки, турски и румънски (формулата за успех на баща му) и със способностите си Димитър Ценов е вече богат и имотен търговец.

Заема се и с предприемачество и построява в София трикилометров водопровод, павира улици, вдига сгради, строи жп линията София – Перник и Мездра - Враца – Видин, в 1889 иска да вземе концесия за строеж на нефтена рафинерия край Бургас, но не я получава, а в 1907 слага „венеца“ на предприемаческата си дейност, като построява циментовия завод край Златна Панега...

Вижте още: Кой открива защо българското кисело мляко е уникално

Само две неща не прави Димитър Ценов – не става член на партия, убеден, че това опорочава „бизнеса“, и не създава семейство -  не се знае защо, но това е и много личен въпрос. И въпреки това си вдига прекрасна къща в центъра на София (днес я няма) и всяка година е във Висбаден или Баден – Баден, но да не си помислите, че е бил някакъв разглезен богаташ, защото това съвсем не е така...

Години наред подпомага бедни семейства и сираци, останали без бащи след Балканската (1912) и Междусъюзническата война (1913); дава 100 000 лв. на благотворителното дружество „Милосърдие“ за сиропиталище, 500 000 лв. на свищовската Търговска гимназия за трапезария, 500 000 лв. на Червения кръст и още и още...

В 1912 Димитър Ценов става на 60 години и прави завещание. Преди да видим какво пише там, да кажем, че наричат Свищов „града на дарителите“, но няма да ги изброяваме, защото 5 страници няма да ни стигнат, а само ще напишем, че в 1895 с парите на Димитър Хадживасилев в Свищов построяват първата в България Търговска гимназия по проект на австрийски архитект и на външен вид умален модел на Виенския университет, има я и днес.

И щом нея я отварят там, къде другаде да отвори врати първото българско висше търговско училище освен пак там... Вероятно така е мислел и Димитър Ценов, защото от завещанието му става ясно, че той дарява всичко, което има, за изграждането на такова училище в Свищов, а по оценка от 1932, когато умира, това „всичко“ възлиза на 40 милиона лева... 40 милиона лева!

Волята му е след неговата смърт да се продадат ценните му книжа и имоти в София (къщата с всичко в нея и места на ул. „Велико Търново“, "Оборище", Козлодуй", "Братя Миладинови" и  "Искър" и на бул. "Сливница" и "Мария Луиза" – всичките все в центъра) и към парите от тези продажби да се прибавят банковите му влогове. А като се изплатят завещаните на роднини и приятели пари, капиталът да се остави на влог и да остане неприкосновен, но стигне ли годишната  му лихва 300 000 лв, да се учреди фонд с тях.  

Да се основе Висше търговско училище в Свищов, в което да се изучават търговски и финансови науки и банково и застрахователно дело, с авторитетни и подготвени преподаватели. Да се отпускат от фонда достатъчно средства за „охолна издръжка“ на училището, а натрупат ли се достатъчно лихви, да се вдигне и сграда... 

Вижте още: Емблематичният Тодор Ф. Чипев

Димитър Ценов не дочаква да види мечтата си осъществена, защото умира в 1932, но Висшето търговско училище в Свищов го откриват в 1936; сграда построяват в 1939 и вътре племенникът Александър Божинов изрисува стенописи; киното и студентският стол са готови в 1942, а общежитията – в 1943... Същата година пари за висшето училище даряват и Никола и Димитър Станчови - на Димитър Ценов на едната сестра мъжът й търговец и брат му - някогашният секретар на Фердинанд и после посланикът на Царство България къде ли не... И явно класата си е класа, защото роднините на Димитър Ценов не само не се засягат, че той дарява цялото си имущество вместо да го остави на тях, а дори и подпомагат благородната му кауза...

В 1943 „неприкосновеният“ капитал е 39 милиона лв, след това идва 1944 и тези милиони ги одържавяват, а къде отиват, няма кой да каже... После Висшето търговско училище става Висш финансово – стопански институт и хиляди българи го завършват, а от 1995 името му го променят на Стопанска академия; след някоя и друга година ректорът й става милионер и заради съмнения в злоупотреби го отстраняват, „Господарите“ изнасят схема за продажба на фалшиви дипломи, а студентите така намаляват, че в академичната 2018/2019 ще са само 740...

И да кажем още нещо. За да не ощетява бъдещото висше търговско училище, от 1922 Димитър Ценов заживява под наем в болницата на Червения кръст (сивата сграда, „залепена“ за „Пирогов“)... И 10 години, докато умира там в 1932, филантропът милионер живее в една болнична стая, но това не му е никакъв проблем...

И може да не е било така, защото ние само си го представяме, но според нас проблем му е била единствено слабата електрическа крушка, защото 10 години всяка вечер той вадел дубликат от завещанието си, а понеже на мъжделивата светлина не можел да го прочете, си прошепвал думите от края му, които отдавна знаел наизуст: „Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието щото българският народ да върви безспир по пътя на културния напредък и към постигане на своя идеал. Амин.” После поглеждал закачена на стената пощенска картичка на Свищов и се усмихвал...

 

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Човекът, който от „всичкото“ си Отечество най-много обичаше Копривщица

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща