Мислете с умовете си и България ще я бъде

Автор: New Me

26 Август 2019

На 27 август 2014 г. от този свят си отива ненадминатият Валери Петров. Не вярваме, че има какво да кажем за него и да звучи по-хубаво от собствените му думи....

******

Старият човек винаги има чувството, че може да посъветва младите, да ги научи на нещо, но може би това чувство е измамно, защото те живеят в друг, нов свят, в който той е чужденец.

Каквото и да прави злото, то е нетрайно.

Мислете с умовете си и България ще я бъде.

Не само българинът е в криза, но и цялото човечество. То си я причини със своята алчност и жестокост.

Човек не трябва да вдига писалката от листа, преди да е напълно доволен от написаното. За мен изразът “И така може” е недопустим в изкуството.

Напоследък констатирам, че колкото повече човек напредва в живота, толкова по-колеблив става пред тези екзистенциални проблеми. Докато сме млади, не си задаваме така наречените "вечни загадки" и дори им се надсмиваме, а след това... Все пак ми се струва, че смисълът на живота е в самия него. Защо се плашим от небитието?

Двете начала Красиво и Добро, според мен, вървят винаги заедно и аз не мога да си представя, че човек може да създава красота - А какво е изкуството, ако не това? - без да буди и доброто у читателя, зрителя, слушателя.

В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби.

Всички гледат породата, търсят расови белези, а пък има в природата удивителни мелези. Тъй че както при хората, приятелче мое, и при нас по е важно сърцето какво е.

ПОЕЗИЯ ОТ ВАЛЕРИ ПЕТРОВ

ПРОЛЕТ Е...

Пролет е, пролет е, и аз гледам площадчето

пред кварталната черква със почуда открил

как черешите в него са тъй бухнали в цвят, че то

сякаш за първи път преживява април.

А децата в игрите си не познават умората

и мачът им пролетен се прекъсва едвам

когато през входа, отворен за хората,

топката влиза във кварталния храм.

И оттук почва чудото: посред литургията

със кръжило, по расо и в сандали обут,

пред вратата на храма се показва светията

и връща им футбола с роналдиньовски шут...

Да, измислица старческа, но пък пролет е, пролет е,

а и в таз ми фантазия има капчица яд - 

как напуска се този приземил ореолите,

нарушил протоколите, луднал пролетен свят! 


ARS LONGA...

В памет на Давид Овадия

Вдовица на близък покоен поет

ми дойде на гости с неизползван пакет,

от него останала чудесна хартия.

Зарадвах се тайно, не мога да скрия,

и с голямо "мерси"

приех й дара,

но както гласи 

поговорката стара,

изкуството дълго е, а животът ни - кратък,

пък от моя остава ми само малък остатък

и знам, че когато на мойта врата

чукне Лошата Гостенка и ми каже: "Дотук!",

ще оставя и аз доста бели листа,

за да пише на тях някой друг.

ТЪЖЕН МИГ

По съкращение на щата

бе уволнена радостта

и се разбъркаха нещата

подобно есенни листа

Не ми е хубаво и даже

направо доста ми е зле.

Какво в утеха ще ми каже

това разкаляно поле,

какво - тез къщи със балкони,

неогласявани от смях,

таз Витоша под небосклони,

останали без чудо в тях?

И пошла песничка долита

в ръждиво-охрения час

и в опит за самозащита

на себе си говоря аз,

че мислите ми натежали

навярно истински не са,

защото иначе едва ли

бих смогвал да ги понеса.

СПОКОЙСТВИЕ

Най-сетне есенният дъжд 

резервоара си изплиска 

и планината изведнъж 

в прозореца ти влиза, близка, 

и образи се трупат днес, 

без да ги дириш или чакаш, 

и в хората със интерес 

сам виждаха се вглежда сякаш, 

и мисли, никакви на вид, 

чудесно стават под перото, 

и погледът ти е открит 

за хубавото и доброто... 

Човече, нека прегори 

и тебе жаждата за слава - 

невероятно е дори 

какво спокойствие настава.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща