02 Април 2018
Добави в любими

''Мистерията'' Анжело Куюмджийски

Тази статия нямаше да я напишем, ако случайно не бяхме минали по ул. „Оборище“, ако не се бяхме загледали в изключително красивата къща, в която се помещава Френското посолство, и ако не се бяхме сетили, че някога бившият й собственик умишлено заличава всичко за себе си, включително и снимките, така че днес никой не знае как е изглеждал... Но да караме подред...

През ХIХ век Самоков е процъфтяващ град благодарение и на самоковските евреи, а някой си Бохор Куюмджи („куюмджия“ на турски е златар) след Освобождението е богат и уважаван човек. В 1886 в Самоков се ражда момче и понеже в общинския регистър го записват с името Челеби Нисим Куюмджийски („челеби“ е  „звание“ за знатно потекло), очевидно новороденото е било син на златаря.

Според градската мълва обаче той не бил баща, а осиновител на момчето, тъй като родителите му българи починали от туберкулоза, но как това да е истина, като още с раждането си детето е с еврейско име, макар че по-късно всички започват да го наричат Ангел... Говори се още, че като попораства, то започва да продава семки по Самоковската чаршия и всички му казват „Семкарчето“, както и че след години „Семкарчето“ се занимава с какви ли не финансови сделки, а дори не било завършило училище...

Вижте още: Асен Йорданов учи американците на авиаци

Едва ли е така... В далечната 1860 американски мисионери отварят училище за момчета в Пловдив (най – старото американско училище извън Съединените щати), а скоро след това в Стара Загора - и девическо. В 1871 ги преместват в Самоков и като ги обединяват, „се получава“ прословутият някога Американски колеж там... През 30 -те години на миналия век самоковци нещо се размрънкват и Колежът е преместен в София, а когато през Втората световна война обявяваме война на САЩ, го закриват, за да го отворят отново в 1992 и днес той пак да е изключително престижно училище...  

Както знаем, в християнството има православни, католици и протестанти, наричани алтернативно евангелисти. Американските  протестанти пък са известни с мисионерството си и сигурно затова в далечната 1839 те получават от Османската империя разрешение да проповядват по нашите земи, в 1850 вече разпространяват Библията на български език, а малко по – късно откриват и двете училища в Пловдив и Стара Загора, за които споменахме.  

Защо правят това, няма да коментираме, но е факт, че в България са били нежелани, защото са давали на българчетата високо за времето образование, но с условието да станат евангелисти... Може би затова първият българин студент в Харвард - Стоян Ватралски - възпитаник и стипендиант на Американския колеж в Самоков, е бил евангелист. Евангелисти и възпитаници на Колежа са например и майката и бащата на Никола Вапцаров.

Пишем това, защото в 1909 без да е завършил Американския колеж и без да е евангелист, със „спонсорство“ на мисионерите Ангел заминава да следва във Франция. И си помислихме дали пък не е учил в Колежа и станал евангелист, но после решихме, че това е щяло да се знае... По – вероятно е да е завършил Педагогическата гимназия в Самоков, понеже някъде пише, че преди да замине, бил известно време учител. Но и така да е, остава загадка защо американските мисионери го спонсорират, защото че са си трябвали пари за следване в Европа – трябвали са си, но на много българи средна ръка децата им са били студенти там без спонсорството на американски мисионери...

Вижте още: Кой открива защо българското кисело мляко е уникално

Преди да замине, в регистъра на Самоковската община Ангел променя името си на Анжело и оттук нататък името му става това - Анжело Куюмджийски.

Анжело Куюмджийски завършва право в Сорбоната, а с протекции на мисионерите в Американския колеж в Самоков – така казват – си  създава още като студент контакти с френски финансисти. Те му предлагат престижна работа, но той без колебание се връща в България, при това женен за белгийка с аристократичен произход, красива, фина и изискана дама...

През януари 1918 в София за първи път у нас отваря врати Фондова борса за търговия с ценни книжа и акции. Това е нещо ново, но заинтересуваните бързо се включват, а най – активният е Анжело Куюмджийски. И понеже явно вече е имал опит от европейските борси и не го е било страх да рискува, той бързо натрупва големи дялове в успешни и перспективни български предприятия.

След края на Първата световна война икономическата ситуация у нас не е добра, а и банките са в тежко състояние, ето защо има нужда от чужд капитал. И в 1920 отваря врати Белгийската банка, след три години Анжело Куюмджийски привлича френски капитали, банката става Френско-белгийска, а той - неин директор...

Отваря и три дъщерни банки в Русе, Бургас и Пловдив и започва да кредитира най – успешните български предприятия - акционерното дружество „Съединени тютюневи фабрики“, обхващащо едва ли не цялата тютюнева индустрия в България; отличната фабрика на Беров и Хоринек за вълнен текстил в София, керамичното дружество „Изида“ в Елин Пелин и още много, да не ги изброяваме. И банкерът отпуска кредити на предприятия, в които той самият е акционер, от което печели, но по този начин започва и да контролира огромна част от индустрията на България...

Вижте още: Кой открива защо българското кисело мляко е уникално

Натрупал огромни пари, след година – две той изкупува дела на белгийците и Френско-белгийската банка става Френско-българска. И дали защото обича да прави пари, дали защото евреите работят основно за себе си, дали защото са умни, хитри, прозорливи и далновидни, но за разлика от банкера Буров, който се изкушава и няколко пъти става министър, Анжело Куюмджийски никога не участва пряко в политиката, въпреки че е близък с Александър Малинов - три пъти министър – председател на България, и Никола Мушанов – и той три пъти министър – председател на България...  

А иначе е познавал добре нашите политици, защото неслучайно казва, че тяхното поведение зависи само от полиците им (разписки за получени пари) в банковата му каса... Често вестниците намекват (може би са го шантажирали), че се занимава с финансови далавери и това понякога не е далеч от истината, но съдът не реагира - най - вероятно защото и съдиите са имали полици в неговата каса...

В 1928 Анжело Куюмджийски си построява великолепна къща (на снимката), но с жена си не остават дълго там, защото - така казват -  на нея къщата й се виждала старомодна... Тогава той я дава на французите за легация, а малко по – късно им я и продава, защото  вече е вдигнал на един хвърлей място къща в стил „немски баухаус“, т.е. „изчистена“ и модерна, и с жена си вече живеят в нея...

През 1930 банката на Анжело Куюмджийски се слива с други две и новата банка я наричат „Съединени български банки“. В 1934 тя се слива с 19 малки и средни банки и новото банково „образувание“  „Български кредит“, с клонове в цялата страна и огромен финансов капитал, става най – авторитетната и силна банка у нас....

Вижте още: Емблематичният Тодор Ф. Чипев

И Анжело Куюмджийски става баснословно богат, но не може да се спре... В тия години България е на трето място в Европа по износ на тютюни, на първо място е Испания, но испанците имали специални преференции... И макар Куймджийски да оглавява най-могъщото българско тютюнево дружество - „Обединени тютюневи фабрики” и макар печалбите му да са неописуеми, той лесно става испански поданик и започва да прави финасови удари, но понеже тогава няма двойно гражданство, губи българското си...

Това обаче не му харесва и той се задейства. На общинските власти в Самоков представя фалшиво свидетелство от тамошното Еврейско настоятелство, че Челеби Куюмджийски, т.е. самият той, и Елиезер Куюмджийски, т.е. брат му, са едно и също лице. При това положение властите му издават „дубликат“ за българско гражданство, но самоковските евреи разбират измамата и завеждат дело. С дадени където трябва пари Анжело Куюмджийски оправя нещата и така в противоречие с всички международни разпоредби става гражданин на две държави - България и Испания.

В това време обаче в Германия е дошъл на власт Хитлер и са започнали гонения на чужденци, главно на евреи... Куюмджийски усеща, че идват тревожни времена и за да си подсигури авоарите в европейски банки, решава втори път да изиграе „номера“. Този път подава документи в Белгия за гражданство и понеже работи с най – големите им банки, а и съпругата му е белгийка, бързо го  получава, но както и предишния път, губи българското. Тогава отива при хората в Еврейското настоятелство в Самоков и им обяснява каквото им обяснява, а на другия ден получава свидетелство, че  Челеби Куюмджийски, т.е. той самият, и Рахамим Куюмджийски, т.е. другият му брат, са едно и също лице. И Общината пак му издава дубликат за гражданство и така Анжело Куюмджийски се оказва едновременно българин, испанец и белгиец. 

И макар по това време светът да е в икономическа криза, той става основен играч на международните борси и има такива финансови завоевания, за които няма да разказваме, че става прекалено богат дори за европейските стандарти... Ще кажем само, че в края на 30- те години с фабриканта Асен Николов основават свое параходно дружество и флотилията им е по – голяма от тази на държавата...

Вижте още: Аспарух Лешников, когото целият свят нарича Ари

В навечерието на Втората световна война Анжело Куюмджийски усеща, че е време да слезе от сцената, и той „изчезва“ от България – според някои в 1939, според други – в 1940, а според трети – чак в 1941... Преди да замине, издирва и унищожава всички снимки за себе си и как го прави, никой не може да каже, но днес наистина не се знае как е изглеждал... После си прави и пластична операция, най – вероятно в Париж...  

Там остава за малко, а после се установява в Ню Йорк. Веднага  получава гражданство, а в 1943 го произвеждат „директно“ в чин полковник от американското разузнаване, за което едва ли някога ще разберем причината... Факт е обаче, че когато в разгара на Втората световна война Сталин, Рузвелт и Чърчил отиват в Техеран, за да обсъдят изключително важни въпроси, като следвоенното развитие на Европа и света, в състава на американската делегация е и полковник Анжело Куюмджийски...

По това време на управляващите у нас им става ясно накъде отива войната, в която сме съюзник на хитлеристка Германия... Няколко пъти Анжело Куюмджийски идва в София с подправени документи, макар че след пластичната операция няма опасност да бъде разпознат от немците тук... Тайно се среща с влиятелни финансисти и политици, както и със самия цар Борис, за да му каже България да скъса с Германия и се свърже с американците например, а разсекретени много по – късно документи показват, че той бил готов да го послуша, ако не била внезапната му смърт в 1943...  

В същата година полковник Анжело Куюмджийски е включен в плана на директора на стратегическите служби на САЩ. С двама военни българинът пристига в Истанбул със задачата да влязат във връзка с нашите власти и договорят примирие със съюзниците. Известена за американския план, в началото Москва не възразява, но изглежда после се размисля, след това англичаните правят фасон, а накрая войната тръгва бързо към развръзката си и на всички им става важно бъдещото влияние на Балканите... Мисията се мести в Кайро, закъдето заминава и нашият политик Стойчо Мошанов да преговаря, но нещата пак се протакат, а после вече става късно... Дали е истина, не знаем, но се твърди, че Анжело Куюмджийски бил споделил: „Винаги съм се старал да помагам на България, но нашите политици са цървули и затова нищо не става...“

Вижте още: Дали знаем как изглежда истинската благотворителност

В крайна сметка що за човек е бил той, не можем да кажем, но не е бил „решен“ само в бяло или само в черно... В 1937 регистрира „Фондация за подпомагане на бедни студенти” и дава 7 милиона долара – с 30% от лихвите всяка година да се издържат двама бедни студенти в престижни европейски университети, а с останалите 70%  да се изхранват бедни студенти в трапезарията на Студентския дом в София, и всичко това се изпълнява... Отделно дарява сгради на общините в Самоков, Елин Пелин и София, а в спомените си известният Ванче Михайлов пише, че Анжело Куюмджийски години наред издържа ВМРО...

Според едни той умира в САЩ в 1953, според други - в 1968, а според трети- в средата на 70-те години... Оставя много имоти в България, но след 1989 така и никой не предявява претенции за тях, защото Ангжело Куюмджийски няма наследници... Ние попаднахме на едно писмо от 1954, в което дипломатът емигрант Никола Антонов му пише разни работи, а накрая завършва така: „Много здраве на всички у Вас, макар да не ги познавам.“ Кои са тези „всички“ и дали до края на живота си Анжело Куюмджийски живее със съпругата си белгийка, или се жени пак и дори има деца, остава загадка... С нея те нямат деца, но казват, че имат хармоничен брак и че на него никога не му пречи това, че по рождение тя е няма и не може да говори...

Но се знае, макар да е било абсолютна тайна, че голямата му любов е лекарка от Самоков, че години наред те се срещат във вилата му в Боровец и че преди да изчезне завинаги от България, той тази вила й  я подарява, освен и че й оставя много пари... И дали защото жената се казва Ирина, но винаги се е и твърдяло, че Анжело Куюмджийски е прототипът на Борис Морев от „Тютюн“ на Димитър Димов...

И понеже в живота на този човек истината и фикцията се преплитат, ние ще завършим историята на неговия живот с представата за оная  вечер на 1939, 1940 или 1941 година, когато на другия ден той и жена му са щели да напуснат България... Навън е валял тежък сняг, луната се е опитвала да надникне в салона с приглушена светлина на къщата им в стил „немски баухаус“, масата е била пълна с недокосната храна, а те са седели, потънали в мисли за бъдещето....

Внезапно той започва да говори, а тя внимателно го слуша, без да му отговаря, защото нали по рождение е няма... И той говори ли говори, сякаш разделяйки се не само с България, но и с целия си досегашен живот, а нейните мигли само от време на време леко потреперват... И когато в един момент спира, си представяме как жена му го поглежда, а после като си поема дъх на всяка дума, тихо му казва на френски: „Скъпи, надявам се да си подсигурил Ирина по най – добрия начин... Винаги си бил кавалер...“

 

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Човекът, който от „всичкото“ си Отечество най-много обичаше Копривщица

 

 

 

 

Предишна Следваща