27 Август 2017
Добави в любими

Мистичният пръстен на Шаляпин, но дали

Ще разкажем тази история, защото в нея има интересни неща, игра за ума и защото откъдето и да я подхващахме, две и две никак не излизаше четири, докато разбрахме защо, но да караме подред...

Десетина години след Освобождението в София има оперна трупа, но нещата не потръгват, а когато вече има нова трупа, Пенчо Славейков, директор на новооткрития Народен театър, се размрънква, че операта щяла да задуши драмата, после нещата се нареждат, в 1922 трупата става Държавна опера, а през 30-те години вече жъне и успехи...

А на 2 август 1905 в София се ражда Илка Мавродиева. Дъщеря на столичен журналист и учителка, като малка тя харесва балета, като ученичка - театъра, а в гимназията така се влюбва в операта, че става студентка на музикалния педагог проф. Вулпе, някъде към 1927 се дипломира, а малко преди това и омъжва...

И в „Илюстрована седмица“ от януари 1928 четем, че „певицата г-жа Илка Попова е дала с мъжа си, нашия именит виолонист Саша Попов, концерт в Грац, който е завършил бляскаво. Със своя силен глас тя е завладяла залата, аплодисментите са били бурни и нескончаеми.“ И разбираме, че младата певица е нямала търпение да се изяви, защото в 1923 Народният театър изгаря и докато го възстановяват, театралните и оперните спектакли се изнасят в „Славянска беседа“ – красива сграда, приличаща малко на Халите, която ако не са я били съборили, и днес да е между ул. „Славянска“ и градинката пред „Кристал“...

И когато в 1929 в „новия“ Народен театър поставят операта „Аида“ и Илка Попова дебютира на българска сцена, отзивите са отлични, но дали защото мечтата й е европейска сцена, не остава тук, а заминава за Милано да се (до) обучава при една от солистките на Ла Скала, а след това и в Париж при известната Фения Литвин... И понеже на този свят има много таланти, но няма кой да ги забележи, Илка Попова вади късмет, защото Литвин я представя на директора на операта в Бордо, той харесва гласа й и оттук – нататък пътят на Илка Попова е открит....

Четохме, че била отишла в Италия на своя глава, че родителите и мъжът й пращали пари, но когато тръгнала към Париж, я заплашили да ги спрат; че посред зима с едно палто и две – три рокли се озовала там и настъпили гладни дни; че се явила на конкурс в Бордо и го спечелила, но всичко това не може да е вярно - кои родители ще спрат дъщеря си да опита да пробие на европейска сцена, а и защо...

Вярно е обаче друго - пътищата на Илка Попова и Саша Попов, нейния мъж, се разминават, при това без никаква „жълта“ причина... Австрийски възпитаник и преподавател в Музикалната академия, той ще стане и диригент на Софийската опера, и създател на Царския симфоничен оркестър, предшественик на Софийската филхармония... Така че всеки поема по своя път, но след много години, когато Илка Попова живее вече в София, двамата често вечерят, което може само да означава, че драми между тях не е имало...

И докато Илка Попова пее в Бордо, директорът на парижката Гранд Опера идва на спектакъл, чува я и й предлага контракт за пет години... И започва голямата й кариера с коронните роли Кармен, Амнерис („Аида“) и Далила („Самсон и Далила“), гастролира на всички сцени в Европа, а и в Латинска Америка, в Тунис, Алжир и Мароко и партьори са й всички „големи“ от онова време... 

Четохме, че при един съвместен гастрол в Милано световноизвестният тенор Бениамино Джили така се влюбва в Илка Попова, че двамата две седмици обикалят с яхта Средиземно море, а после ги глобяват заради провалени спектакли... Може, но в 1968, когато Илка Попова е жива, излиза книга за нея и там пише, че на този гастрол така се случват нещата, че се „отваря“ една седмица почивка и всички колеги решават заедно да се разходят с яхта, а в мемоарите пък на Бениамино Джили, пунктуално подробни за всеки период от живота му, такъв епизод с яхта не открихме - не само с Илка Попова, което би било обяснимо, но и с колеги не открихме...

Четохме също, че в Тунис султанът предлага на Илка Попова да стане в харема му 306 – та или 307 – та му жена, освен и че я обсипва със злато и скъпоценни камъни... В книгата за нея обаче самата Илка Попова си спомня, че когато гастролират в Маракеш, султанът на Мароко кани цялата оперна трупа в двореца си, че ядат агнешко и кус – кус без прибори, че той раздава на всички някакви скъпи украшения за спомен и че нея и две нейни колежки специално ги води в харема, за им покаже последната си жена, същинско копие на Илка Попова, а приликата действително е изумителна ...

Четохме и че в Париж Илка Попова имала връзка с лорд Карлтън, син на откривателя на гробницата на Тутанкамон, и че той й подарил апартамент на „Шанз Елизе“, но тя се дърпала от женитба, понеже бил грозноват... Откривателят на гробницата обаче е археологът Картър, а баснословно богатият Карнарвън, финансирал експедицията, е лорд... И понеже решихме, че има някаква неточност в името, се разтърсихме за снимка на сина му, но оттам ни гледаше симпатичен млад мъж...

И сега рязко сменяме ракурса. Докато Илка Попова живее и пее в Париж, световноизвестният руски певец Фьодор Шаляпин с оперната си трупа в 1934 идва София и гастролите минават при небивал успех. Та нашият оперен певец Петър Золотович пише в спомените си (в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ са), че когато Шаляпин пожелал да хапнат на някакво народно място, го завели в „Широката механа“, а посетител като му видял пръстените, го взел за банкер... И Золотович пише, че измежду тях се откроявал един "голям, масивен, златен, със син емайл и буквата N и че за този пръстен певецът разказал, че „по времето на Наполеон с голям успех в Париж и Франция играел прочутият артист Талма, любимец на Бонапарт. Този пръстен му бил подарък от императора за високо майсторство, след смъртта на артиста пръстенът отишъл у Сара Бернар“, а от Сара бернар - у него.

Та Золотович пише за един пръстен, но в други публикации пише, че в „Широката механа“ Шаляпин бил с три пръстена и че за първия – златен, с кафяв камък и коленичил пред кръст монах и в краката му глава на дявол - казал, че уралски монах му го дал и заклел да не се разделя с пръстена, защото притежавал мистична сила. За втория - със син камък и буква N разказал същото, което пише и Золотович. За третия, със син сапфир и глава на монах, обяснил, че някога бил на Петър I и бил осветен от руския патриарх, а като разказал всичко това, Шаляпин пуснал златния си пръстен с кафяв камък в чашата с вино...

И погледнахме снимките от гостуването му в София, едната от които е от „Широката механа“. На масата Шаляпин е с български колеги и дясната му ръка ясно се вижда. На нея няма пръстени, но единият, за който пише Золотович, или трите, за които пишат други, може да са на лявата му ръка, а тя не се вижда... На друга снимка едната ръка на Шаляпин не се вижда, а на другата е с два пръстена и единият като да е описаният от Золотович, но вторият не е златният пръстен с кафяв камък, с който, както казал певецът, никога не се разделял. Останалите снимки са групови и ръцете на Шаляпин не се виждат...

И заради тоя златен пръстен с кафяв камък (да кажем, че знаехме какво търсим, и вие ще го видите тоя пръстен) взехме, та разгледахме поне сто снимки на Шаляпин и се убедихме, че ако не друго, ги е имал много. На десетки снимки певецът е с пръстен на малкия си пръст, а на две – три даже с един и същ, на други пък е два, и то различни... На много снимки и на другата си ръка е с пръстен(и), но както и да ги гледахме, не разпознахме златния пръстен с кафяв камък...

Да кажем и че пръстена, който търсехме и не открихме на нито една снимка, Шаляпин всъщност го е имал и че ще обясним как разбрахме това. Въпросът е защо у нас почва да се твърди, че точно този пръстен е имал мистична сила и Шаляпин никога не се е разделял с него, защото само така много неща (не)застават на мястото си...

И сега пак сменяме ракурса. В 1979 Илка Попова умира и както се казва, вечна й памет на голямата Илка Попова... Двайсетина години по – късно гръмва новината, че тя е притежавала подарен й от Шаляпин златен пръстен, с кафяв камък и коленичил пред кръст монах и до него глава на дявол и че го е завещала на свой бивш ученик (в последните си години тя обучава млади певци). И той казва, че този пръстен не е пръстен като пръстен, а помага за всичко, но да поясним, че новият притежател на бижуто е авторът на книгата за Илка Попова, издадена в 1968, когато тя е жива, и че там дума няма за този пръстен, макар че това нищо не означава, певицата може да не му е казвала, че го има...

Untitled1.png

И тук да кажем нещо много важно – с изключение на спомените на Золотович, другите сведения за пръстена/ пръстените се появяват след смъртта на Илка Попова, както и че в първата публикация (не можахме да я открием) очевидно ключовите думи са били „пръстен“, „Шаляпин“ и „Илка Попова“. Оттам – нататък дали защото е нямало повече какво да се напише, не можем да кажем, но всяка следваща публикация добавя по нещо най – вероятно за да не изглежда преписвана и както се казва, нещата излизат извън контрол...

И в една от тези публикации (освен тези за трите пръстена, „Широката механа“ и т.н.) пише, че съдбата среща Илка Попова с Шаляпин в Париж и когато на репетиция й се появява проблем с взимането на някакъв висок тон, Шаляпин й дава за спектакъла златния си пръстен с кафяв камък... И тя пее безупречно, а Шаляпин, вече влюбен, една вечер се скрива в гардороба в спалнята й и когато тя влиза, той изскача оттам, пада на колене и (най – вероятно тогава) й подарява пръстена... Всъщност пише нещо много повече - че в Париж двамата изживяват голяма любов и че стават неразделни, че ходят в разни кръчми и той пее руски романси до зори, а тя танцува върху масата и му приглася...

И много се извиняваме, ако грешим, но това съвсем ни обърка понятията, защото за живота на Шаляпин има един вагон книги и ние бая страници прочетохме, при това точно за този период от живота му, и никъде не открихме една дума за любовта на Фьодор Шаляпин и Илка Попова, нещо повече - половин дума не открихме...

Да кажем и още нещо – по това време Илка Попова е на 29, а певецът- на 62 години и с поразклатено здраве... Има диабет и му забраняват да да пуши и да пие, макар че скришом си пийва, между два гастрола релаксира в Баден – Баден или Виши, понякога поддържа висока температура, гледат го най – големите специалисти във Виена, лежи в най – добрите болници във Франция, откриват му исхемична болест на сърцето, отслабва с 14 кг, възстановява се в Китцбюел и Бад Залцбрун, явяват се и болки в гърдите и така нататък, но не спира да пее, защото от два брака има осем деца, които го боготворят, и макар да са големи хора, живеят с баща си в Париж, а той ги поддържа материално....

В 1937 Шаляпин внезапно ляга на легло, а в 1938 умира от левкемия... Ние не можем да коментираме това, защото не сме компетентни, но в руски извори четохме, че смъртоносната му болест била провокирана с радиация или отрова, защото в 1936 Сталин кани Шаляпин да се върне в СССР (тогава Русия така се казва), а той отказва, не можейки да преглътне обидата, че когато е дал пари за „белогвардейски“ деца сираци, е получил официална забрана да стъпва в страната си - него, болезнено обичащия Русия...

И когато става въпрос за смъртоносната болест на Шаляпин, да кажем, че с късна дата някои хора отиват много далеч, защото попаднахме и на публикации, в които се твърди, че той едва ли би подарил на Илка Попова пръстена, който лекувал всичко, затова най – вероятно докато му е била любовница, тя го е откраднала, както и  че ако не й го е бил подарил, е можел да се спаси... Но това освен че оскърбява паметтта на Илка Попова, е и пълна глупост, защото никой не знае пръстенът как се оказва в нея, а за „мистичната“ му сила и да не говорим... 

Та като казахме глупости, да кажем и за едни други публикации - че в 1940 Илка Попова се завръща в България не защото в Европа се вихри война, а защото когато има връзка с някакъв висш немски офицер и нещата стигат до женитба, от Гестапо я предупреждават да внимава да не се озове в Аушвиц (това никак не го разбрахме), както и че това било проклятието на пръстена, който не трябвало да се подарява...

И си зададохме въпроса как така се тиражира твърдението, че този златен пръстен с кафяв камък и така нататък има мистична сила, при положение че даже няма доказателства да е бил на Шаляпин... И тоя път се заровихме не в снимките, а в портретите на Шаляпин и на много известния му портрет от Борис Кустодиев, а портретът наистина е много известен, видяхме Шаляпин с разтворена боброва шуба, с кожена шапка, с лачени обувки и с любимото си куче... И видяхме на малкия пръст на дясната му ръка и пръстена, не може да се сбърка с никой друг, златния пръстен с кафяв камък...

Презентация 7.jpg

И като се убедихме, че Шаляпин е имал златен пръстен с кафяв камък, който на външен вид абсолютно съвпада с външния вид на пръстена, за който у нас се твърди, че е подарък на Илка Попова от певеца, проверихме и дали на „нашенския“ пръстен му е правена експертиза. И като прочетохме, че не е фалшив, се хвърлихме да четем материали как Кустодиев рисува потрета на Шаляпин, как певецът му позира и т.н. Всичко покрай рисуването на тоя известен портрет се знае, четохме даже как Шаляпин обяснява на Кустодиев, че бобровата шуба му я дали вместо хонорар, но никъде нямаше и намек, че златният пръстен с кафяв камък е някакъв специален, че е притежавал мистична сила и да не повтаряме едно и също...

И да кажем, че след като прочетохме толкова страници за живота на Шаляпин и за живота на Илка Попова, не се наемаме да кажем каква е истината за този пръстен, освен че мистичната му сила е художествена измислица... Живеели са в Париж, познавали са се, в ония години хората на изкуството са имали свой свят, били са свободомислещи, широко скроени, обичали са живота, събирали са се в компании, забавлявали са... Възможно е Шаляпин да си е подарил пръстена на Илка Попова по какъвто и да е повод, възможно е, колкото и странно да звучи, да го е изгубил в игра на карти, защото се знае, че Шаляпин е обичал да играе карти, но винаги със залози, за да има тръпка... Възможно е ситуацията да е била и съвсем друга, но докато няма доказателства, и ние нищо не можем да кажем, освен че много хора когато нямат доказателства, сами си ги създават...

Но всичко това не пречи на днешният му притежател да разказва как с пръстена на Шаляпин оперната прима Анна Томова – Синтова дебютирала в Берлинската опера, как лекувал и него самия, как злодеи го пребили, та скрил бижуто в банков сейф... Преди десетина години пръстена го показват на изложба, после собственикът го обявява на търг и му предлагат 150 000$, но сделка няма, руснаците искат да откупят пръстена за музея на Шаляпин в Санкт Петербург, но безуспешно, холивудски продуценти щели да правят филм за любовта на Илка Попова и Шаляпин и така нататък и така нататък...


А пръстенът на Шаляпин лежи в кадифено легло в банков сейф, спи дълбок сън и сънува времето, когато пръстените ще могат да говорят, той ще разкаже всичко за себе си и тогава най – накрая ще го измъкнат от тъмницата...

 

Снимките се публикуват с любезното съдействие на:

http://sportnabiblioteka.bg  

http://bulgarkamagazine.com   

https://bg.wikipedia.org

 

*  Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на Newme.bg

 

Вижте още:

Трябва ли му на Захарий Стоянов квартална улица на неговото имe

Къде някога българите започват да „ваканцуват“

Баронеса Юлия Вревская остава завинаги в България

Вазови(те) – големи за себе си, големи за България

Човекът, който от „всичкото“ си Отечество най-много обичаше Копривщица

 

 

Предишна Следваща