Нансен, за който няма невъзможни неща

Автор: New Me

10 Октомври 2018

Може и да знаете някои неща за Фритьоф Нансен, който е роден на днешния ден в имението Стуре Фрьо, недалеч от Осло. Но знаете ли колко много повече неща е, извън носител на Нобелова награда за мир за 1922 г. Е, ако сега се замислихте, ви разказваме...

Роден в семейството на секретар на окръжен съд, още в детските си години Нансен става страхотен скиор. Толкова е добър, че печери шампионатите на Норвегия по ски. След това обаче насочва живота си в съвсем друга посока и решава да следва във факултета по зоология.

Още на 20 години се отправя към Арктика, пътуване, което определя до голяма степен живота му. Следващите години минават от университет в университет, където следва и надгражда образованието си.  През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.

От 22 август до 29 септември 1888 г., заедно с Ото Свердруп и още четирима участника пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад, на протежение от 560 км. И въпреки че славата го е споходила, той не спира с изследванията си в океанологията. Изследва Атлантическия океан, дълбоководните морски течения, изобретява апаратура за океанографски изследвания и нито за миг не се притеснява да излиза с твърде смели за времето си научни хипотези. И дали заради наистина блестящия ум, дали заради славата, но в началото на 20 век навлиза в политиката. 

Той работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 г. първи дипломатически пратеник на страната в Лондон, пост, който заема до 1908 г. След това се завръща в Норвегия и се обръща отново към науката.  Смъртта на съпругата му, а след това и на големия му син са страшен удар за него.

В последните години от живота си Нансен се отдава изцяло на активна обществена и политическа дейност. Възползвайки се от високото си обществено положение, Фритьоф Нансен става един от най-големите хуманисти за времето си. Помага на хора във всекидневна нужда, като им дарява средства. Тази дейност се разраства и в по-големи мащаби.

През 1922 г. Нансен става върховен комисар за бежанците на Обществото на народите. През същата година и в България и се среща с министър-председателя Александър Стамболийски. Тук произнася и една много симпатична реплика: „С трудните проблеми се справям веднага. За невъзможните неща ми трябва малко време, за да ги реша.”

Какво ли не правил Нансен през живота си, ако можем някой да наречем авантьорист, то спокойно може да е именно той. Но най-драматичното от всички многообразни постижения на Нансен е именно мъчителното пътешествие на „Фрам“ между 1893 и 1896 г. Идеята в основата на експедицията била толкова невероятна, че водещите авторитети в полярните изследвания, включително Кралското географско дружество, я обявили за самоубийствена. Нансен целенасочено се стремял да заседне сред ледовете на Арктика.

През лятото на 1893 г. „Фрам” напуснал Осло и поел напред през мъглите към далечни цели. Още на 22 септември „Фрам” прекосил 78-мия паралел, където всички карти свършвали и навлязъл в абсолютно непознатото. Както се очаквало, с настъпването на полярната зима, налягането на ледовете се увеличило и оцеляването на хората зависело единствено от издържливостта и силата на Фрам. Корабът продължил да пълзи по течението към полюса със скорост няколко километра на ден. Нансен правел всичко възможно да поддържа духа на хората на кораба. Екипажът публикувал собствен вестник, организирал тренировъчни екскурзии със ски и извършвал безброй сондирания и измервания. Срещу непрекъснатия мрак на полярната нощ на кораба бил монтиран ветрогенератор, който произвеждал електричество. Под палубата имало уютен салон с орган и библиотека, в която Нансен подредил 600 внимателно подбрани книги. Като средство против меланхолията се използвали и големите запаси от шоколад на борда.

В началото на втората година обаче станало ясно, че „Фрам” не напредва на север,а по-скоро стои на едно място и дори се връща назад и няма да стигне до полюса чрез този дрейф. Тогава Нансен направил откритие, което обяснило всичко – Арктика всъщност представлявала океан и дълбоките подводни течения отклонявали кораба от посоката му.

Новият му план бил още по-смел – да напусне кораба и да измине оставащите 600 километра до полюса на ски. Така и сторил – заедно с един спътник, 28 кучета, две шейни и провизии за 100 дни поел по най-рискования път в живота си. Наложило се да преживеят осем месеца в землянка, делейки общ спален чувал в състояние. И понеже съдбата си знае работата, точно там – в средата на нищото, срещнали англичаник, когото Нансен отказал да приеме в екипажа си три години по-рано. Изследователят бил организирал своя собствена експедиция и благодарение на нея всички се завърнали живи и здрави в Норвегия.


Умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 68-годишна възраст.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение нa редакцията на Newme.bg
Предишна Следваща